За финансово неграмотните частните осигуровки ще отиват по подразбиране в балансиран фонд
Три вида фондове ще инвестират осигуровките за втора и трета пенсия - рисков, балансиран и консервативен. Това предвиждат промени в законодателството, които се договарят в момента между Комисията за финансов надзор и частните пенсионноосигурителни дружества. Това съобщи пред “24 часа” председателката на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова
С разделянето на сегашните универсални фондове (тези за втора пенсия) и доброволните (за трета пенсия) на три ще бъде въведена системата на т.нар. мултифондове. По нея държавата и частните дружества преговарят още от 2014 година, но въвеждането ѝ бе поставено като условие за влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в началото на този месец.
Това засяга спестяванията за пенсия на 4 млн. българи,
които са осигурени задължително за втора пенсия в частните дружества, където вече има натрупани близо 21 млрд. лв. В доброволни фондове пък се осигуряват над 641 хил. българи, които са натрупали към момента около 1,5 млрд. лв.
Мултифондовете реално предлагат на осигурените няколко инвестиционни възможности в рамките на една пенсионна схема, обясни пред “24 часа” Евелина Милтенова.
“Средствата на различните кохорти осигурени ще се инвестират по различен начин,
а именно по-младите, които навлизат на трудовия пазар, ще могат да изберат да инвестират в по-динамичния портфейл на пенсионния фонд с по-висок рисков профил, тъй като пред тях има дълъг инвестиционен хоризонт (35-40 години).
Това е невъзможно при сегашния модел в УПФ, където партидите на всички (независимо от възрастта) се инвестират еднакво в единствения консервативно конструиран портфейл с инвестиционни ограничения за по-рисковите активи, които могат да са далеч по-доходоносни”, добави тя.
Според пенсионните фондове изключително
важно е трите вида да бъдат въведени едновременно, а не поетапно
“Инвестирането в мултифондовете в рамките на универсален или доброволен фонд ще бъде по желание на осигурените лица.
Който няма достатъчно задълбочени познания, за да прецени в кой фонд да бъдат управлявани средствата от личната му партида, се планира да остава в балансирания основен фонд по подразбиране”, обясни още Милтенова.
Разликите в трите вида фондове са в това доколко рисково се инвестират внесените в тях осигуровки и съответно каква доходност биха могли да донесат към партидата. Като колкото по-рисково е инвестирането, толкова по-голяма е очакваната доходност. Но съществува и по-голям риск парите да бъдат изгубени на борсата.
Консервативните фондове могат да се стремят към годишна възвръщаемост в диапазона 2-4%,
обясни Милтенова пред “24 часа”. Това в общи линии отговаря на доходността на универсалните пенсионни фондове и в момента. За последния 2-годишен период според данни на КФН средноаритметичната доходност на десетте фонда за втора пенсия в България е 5,16%. Като дори тези консервативни фондове излязоха всички на положителна доходност едва във второто тримесечие на тази година - повече от 2 години, след като нахлуването на Русия в Украйна срина борсите.
Балансираните фондове се стремят към възвръщаемост в диапазона 5-7%, като използват комбинация от класове активи (акции и облигации), за да постигнат баланс между риск и доходност. А
динамичните фондове с повече рискови активи имат по-висок целеви диапазон, например 8-10% или повече,
като се възползват от по-значителна експозиция към акции и активи, ориентирани към растеж, обясни още Милтенова.
Тя посочи и доходността на пенсионните фондове в Хърватия, където мултифондовете съществуват от 2012 г. “За последните 5 години доходността на по-динамичните им фондове е приблизително в двоен размер на тази, която постигат българските пенсионни фондове при текущите инвестиционни ограничения, и защото липсват мултифондове, докато балансираните им подфондове постигат параметри, близки до тези на българските пенсионни фондове, което е логично”, коментира Милтенова.
