Той е в основата на ефективната комуникация. За нея е нужно още: да говорите така, че хората да слушат, и да слушате така, че хората да говорят
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Няма да страдате от недоразумения с шефа, колегите и партньорите (пък и с мъжа/жената, децата, свекървата/тъщата), ако при всяко общуване приемате принципа "Това, което знам аз, е различно от това, което знаеш ти".
Експеримент на учени от Чикагския университет доказва, че познанството между хората не улеснява комуникацията помежду им.
Изследователите избрали участниците в опита по признака познати/непознати. В първата група сложили хора, които се познавали. Във втората - хора, които никога не са се срещали. Задали ситуации, които трябвало да си обясняват.
Оказало се, че познатите не се разбират по-добре отколкото непознатите. Участниците в първата група смятали, че се разбират от половин дума, пропускали подробности и не изяснявали достатъчно добре ситуацията. Непознатите във втората група не надценявали комуникативните си способности и общували без недомлъвки.
Разбирането "Това, което аз знам, е различно от това, което ти знаеш" е в основата на ефективната комуникация, коментира ръководителят на изследването Кенет Савитски.
Най-общо, за ефективна комуникация трябва да спазвате две правила.
Първото е да говорите така, че хората да слушат. Това означава да променяте и приспособявате съобщението си според събеседника - за да сте сигурни, че той ви разбира и задържате интереса му.
Другото правило е да слушате така, че хората да говорят. Това означава да не приемате комуникацията като едностранен процес. От изключително значение е да дадете възможност на събеседника си да зададе своите въпроси и да сподели своите мисли.
Освен това се постарайте да вникнете дали нещо остава неизказано, дали има скрити послания под повърхността на думите.
Техниката "активно слушане" показва уважение и е основата, върху която можете да постигнете разбирателство. Тя предполага да прекарвате повече време в слушане, отколкото в говорене.
Не прекъсвайте. Задавайте въпроси. Никога не отговаряйте на въпрос с въпрос.
За да не отблъснете събеседника си, избягвайте да довършвате изреченията му. Така демонстрирате не разбиране, а нетърпение, или му намеквате, че говори баналности. Накрая преразкажете накратко казаното от него с ваши думи, за да сте сигурни, че сте го разбрали правилно.
Психолозите съветват да се свържете със събеседника си на емоционално ниво. Хората може да забравят какво сте казали, но никога няма да забравят как сте ги накарали да се почувстват. (Слушането като духовно гостоприемство е трамплин за успех. Упражнения да го научите.)
Питането също си има правила.
"Този, който задава въпрос, рискува да изглежда като глупак 5 минути. Този, който не задава въпроси, остава глупак цял живот."
Това е китайска поговорка, много е стара и е много мъдра. Светът винаги е бил твърде сложен, за да смята умният човек, че всичко му е ясно, колкото и да е образован, опитен, прозорлив. Ако не задавате въпроси, или сте прекалено мързеливи, за да мислите, или сте твърде повърхностни, за да вникнете в същността, или имате ниско самочувствие и се страхувате да не се изложите.
Щом не сте нищо подобно, трябва да задавате правилните въпроси. Т.е. не тези, които предполагат еднозначни отговори. Така всъщност нищо не изяснявате, само правите проверка на знанията си.
Полезните въпроси първо започват със "защо". Те ви помагат да се задълбочите в разбирането на целите и перспективите. Много добре е периодично да питате и себе си "Защо правя това?"
"Защо не" също е добър въпрос. С него може да преодолявате съпротивления - вашите собствени вътрешни съмнения или на други хора. "Защо не трябва да се отказвам точно сега" е тема за размисъл например когато всичко ви е опротивяло. "Защо не направим така" може и да е конструктивно предложение, когато преговорите с вашите партньори са зациклили.
Не просто "какво", а "какво, ако" позволява да вземате по-верни решения. Разглеждате различни варианти и избягвате грешки. Дори само "какво ще стане, ако го направя" ви кара да си представяте и вашата идея започва да ви се струва по-реална.
"Какво още" е въпрос от решаващо значение. Той ви помага да вникнете подълбоко в проблема, да огледате детайлите, да обмислите алтернативи за действие. Често в търсенето на отговора може радикално да промените възгледите и плана си.
Експретите твърдят, че "как" влиза в категорията на най-сложните въпроси, тъй като съединява творческото със стратегическото мислене. Той подлага на анализ функционалните аспекти на проблема или задачата.
"Защо правя това" може да звучи философски и да стигнете до отговор "за да живея по-добре". "Как да направя по-добър живота си" вече предполага да измислите план за действие.
"Кой", "кога" и "докога" са въпроси от т.нар. затворен тип - искат конкретен отговор. Трябва да стигнете и до тях, за да изясните всичко около новия проект, по който започвате работа, да речем. Но въпросите са в правилна последователност, ако тези зададете ги накрая, не в началото. Те са важни след всички останали, с които сте вникнали в цялата същност.
А Колко да питате, за да не изглеждате професионално некомпетентни
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как умно да смените работата - по паралелна писта, с плавно плъзгане или рязък завой?
Митът за 10-те хиляди часа практика, които водят до шеметен успех
У всекиго се крие гений, но у някои дреме. Как да събудите вашия за успех в кариерата
Ако всички ви дават акъл в работата, прекалявате със заучена или с менте безпомощност
64% предпочитат изкуствен интелект пред интелекта на сегашния шеф или как да работите с робот
Взимащ, даващ или обменящ психотип сте и изненадващ отговор кой осигурява успех
Ваканционна скука, та се пука? Открийте причината - тя влияе и на успеха в работата
Как да се справяте с колега простак
Съмнението - този убиец на професионалния успех
