18 857 миньори, геолози, инженери и специалисти дават 5% от брутния вътрешен продукт на България
18 857 миньори, геолози, инженери и специалисти в миннодобивната индустрия и още 120 000, които вадят хляба си покрай тях, имаха празник в неделя. 18 август е денят на св. Иван Рилски - техния закрилник. Браншът дава 5% от брутния вътрешен продукт на страната и произведе през миналата година суровини за 4,2 млрд. лв.
Традиционно и за да ги пази Бог и покровителят им - св. Иван Рилски, денят започна с молебен за здраве в катедралния храм “Света Неделя”.
Минната общност продължи професионалния си празник с нещо, което прави един път в годината - да отчете пред обществеността какво е свършила, да каже какви са перспективите и къде нещата не са чак толкова добре и какво трябва да се прави.
Повече от 3/4 от всичко, което използваме в ежедневието си, е произведено от добитите суровини, припомни председателят на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов.
В анализа на камарата той се спря на най-важното - зеления и дигитален преход и прогнозата за увеличено търсене на суровини в ЕС с 6 пъти до 2030 г. и до 15 пъти до 2050 г.
“В този контекст наличието на подземни богатства в даден регион е ценно предимство и възможност за неговото устойчиво развитие. За България това е шанс да затвърди позициите си и да направи важни крачки в развитието си. Браншът е стратегически важен, защото обезпечава със суровини ключови сектори на икономиката и е гарант за суровинната и енергийна независимост на страната и на Европа, каза той.
Силната добивна индустрия повишава конкурентоспособността на националната икономика, дава шанс за младите хора да живеят и работят в България и е стимул за надграждане на постигнатото чрез иновации, нови и модерни технологии, заяви още Драганов.
Браншът настоява да се засилят проучванията за суровини и да се обнови базата данни за полезните изкопаеми, защото информацията и у нас, и в Европа е от 70-те и 80-те години на миналия век.
Второто искане е за баланс между целите на политиката в ЕС и възможностите за работа на минната индустрия. Да не се допусне прекомерно рестриктивната регулаторна рамка за европейските минни компании.
Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов акцентира на ролята на минната индустрия в прехода към нисковъглеродна икономика и значението ѝ за енергийната сигурност.
Тази индустрия плаща на година около 800 млн. лв. във вид на концесионни такси, данъци, осигуровки и други задължения към държавата. Тя е коректен работодател с добри заплати и осигуровки върху реалните суми.
Почетният председател на камарата проф. дтн Николай Вълканов подчерта, че има хоризонт за добив на някои метали още 15-20 години и как стои въпросът какво се случва след това. Настоя за нови концесии за добив.
Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ “Подкрепа”, подчерта, че в населените места, където сега се добиват суровини, освен горско и селско стопанство друго няма. След спиране на добива тези региони ще бъдат опустошени, предупреди той.
Новаторството и инвестициите на минните компании им позволяват да произвеждат суровини от руди с ниско съдържание на метали, отбеляза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Той настоя за национална програма за въгледобива, тъй като в териториалните планове за въглищните региони нямало особено съдържание.
Както всяка година, така и сега с миньорите бяха техните социални партньори, както и кметове на общини, на чиито терени са находищата. Партньорството с местните общности и подпомагането на местни проекти и инициативи прави стандарта на живот в тези общини по-добър от средния за страната.
