Bившият областен управител на София Веселин Пенев осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 30 000 лева за неимуществените вреди от незаконните обвинения срещу него във връзка с казуса с т.нар. „Царски конюшни", съобщи правният сайт "Лекс".
Разследването срещу него започна през есента на 2016 г., делото беше внесено в закрития вече спецсъд през 2019 г., като Пенев беше оправдан на две инстанции през 2021 г., след което държавното обвинение не протестира присъдата и тя влезе в сила.
Преди две години той заведе иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Пенев претендира 380 000 лв. вреди само от незаконните обвинения, още над 126 000 лв. пропуснати ползи от неполучени заплати след напускането на областната управа и 350 000 лв. от нереализиран бизнес проект.
В исковата си молба той описва стреса, здравословните проблеми, страха и унижението от воденото срещу него дело, което беше и масово отразявано от медиите заради скандала около бившите конюшни тогава.
Пенев беше подсъдим за неизгодна сделка заради имот от близо 7,5 дка от т.нар. „Царски конюшни", който е бил продаден за 658 870 лв. без ДДС, а реалната му пазарна цена била 10 989 000 лева. Той е бил разделен на три части, за да се намали стойността на всяка от тях и да се избегне задължението продажбата на държавен имот за над 500 000 лв. да става с решение на Министерския съвет, твърдеше прокуратурата в обвинението.
Специализираните съдилища обаче на две инстанции решиха, че са били спазени всички законови изисквания, а сделката е била и икономически изгодна. В решенията се казваше, че Пенев е спазил процедурата с назначаване на комисия за избор на оценител чрез жребий. След това комисията проверила оценките и ги приела, работна група от юристи разгледала всички документи и решила за сделката, като всяко действие и акт на Пенев било предхождано от становище на назначен контрольор.
Веселин Пенев беше оправдан и за безстопанственост за това, че решил областната управа да му наеме джип „Тойота", въпреки че е имал служебно БМВ. Той поискал колата, за да обикаля тежки терени, а това се налагало заради негови задължения да следи нивото на реки и язовири. Той обаче ползвал колата и за да ходи спокойно до дома си в с. Мало Бучино, до който нямало асфалтиран път. Областната управа плащала по 2779 лв. без ДДС на месец за наем на джипа и за шофьор. Колата пък била собственост на дружество, чийто управител бил братът на Пенев.
Според съдилищата по този пункт от обвинението е имало доказателства, че Пенев е ползвал колата за лични нужди, но не е бил обвинен за това, както и за незаконно провеждане на процедурата.
Последното обвинение, по което беше оправдан, отново беше за безстопанственост – заради продажбата на ведомствен апартамент на МВР от близо 180 кв. метра в столичния район „Изгрев". През 2006 г. той бил продаден на бившия главен секретар на МВР Валентин Петров, който нямал право да го купи, тъй като вече не бил служител МВР и по-късно го освободил. След това жилището било отнето от МВР по нареждане на Пенев и през февруари 2016 г. той издал заповед за продажбата му на търг с начална цена от 226 700 лева. Според прокуратурата реалната пазарна стойност е 336 400 лв. и с продажбата Пенев е ощетил държавата с над 100 000 лева. В решението на апелативния спецсъд обаче се казваше, че нито едно от тези действия на Пенев не е разпоредителен акт и не е обвързан с настъпването на имуществени последици.
По делото по ЗОДОВ показания пред съда са дали двама приятели на Пенев, които свидетелстват за големия отзвук в обществото на обвиненията срещу него, напрежението, което породило това сред близките и децата му, както и финансовите затруднения. Според един от свидетелите бившият областен управител продал апартамента на майка си, както и картини, които колекционирал и златни накити, защото нямал пари да издържа семейството.
Другият свидетел разказва за бизнес плановете на Пенев, които били прекъснати от процеса срещу него. Бившият областен управител имал проект с руски гражданин за стартъп, за финансирането на който вече имало интерес от китайски инвеститор и бил оценен на милиарди. Ставало дума за международен проект „Глобална технология с практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на комуникационна мрежа – IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата". След обвиненията обаче хората, които били решили да го подкрепят, изчезнали. А днес Пенев не можел да възстанови политическата си кариера и бил „унищожен".
За да определи обезщетението за вредите от незаконните обвинения, съдът първо отбелязва, че делото срещу Пенев е продължило над 5 години и когато е приключило, той е бил на 59 години. След това съдия Кирил Петров подчертава, че Пенев се е занимавал активно с политика, а обвинението е било за престъпление по служба и е било широко отразено.
„Когато незаконното наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ/заемал висок професионален или политически пост, и е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то може да причини край на неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване", пише съдът и допълва, че масовото и продължително отразяване на наказателното дело е довело до по-висок интензитет на вредите за Пенев.
Съдът обаче приема за недоказани показанията на свидетелите за финансови проблеми на бившия областен управител на София, тъй като не била доказана връзка на продажбата на имота с проблеми около делото, а за останалите показания нямало други доказателства. Освен това по делото било установено, че докато е бил обвиняем, Пенев е регистрирал фирма, в която е инвестирал и пари. Затова съдът е приел, че справедливото обезщетение за него е 30 000 лева.
Съдия Петров обаче отхвърля изцяло исковете на Пенев за пропуснати ползи. В решението той пише, че бившият областен управител е подал молба за напускане на 13 септември 2016 г., а разследването е образувано четири дни по-късно. Според съда мотивите на Пенев да напусне са неясни и не е доказана връзка с делото.
„Недоказани остават и твърденията, че тогавашният министър-председател поискал публично ищецът да подаде оставка, както по никакъв начин не се установяват мотивите, поради които ищецът е поискал да бъде освободен, тъй като не е представено по делото копие от молбата, с която е поискано да бъде освободен от длъжност", пише в решението.
Тези твърдения на Пенев са свързани с изказванията още от началото на септември 2016 г., когато тогавашният премиер Бойко Борисов поиска оставката на Пенев още в началото на скандала с „Царските конюшни". До това искане на Борисов се стигна, след като преди това бившият областен управител беше заявил, че няма вина и няма да подава оставка до „излизането на каквото и да е становище за незаконосъобразност". След като Борисов назначи проверка на инспектората и поиска оставката на Пенев, тогава вече той я подаде.
Съдът отхвърля и твърденията за пропуснати ползи в размер на 350 000 лв. от нереализиран бизнес проект, като посочва, че за тях също не са представени никакви доказателства.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
