Преграждат реката със стена с шлюзове за кораби, 24 турбини правят ток
Река Дунав - от “Железни врата” до Никопол и Турну Мъгуреле, става огромен язовир. Нивото ѝ се вдига с 4 метра по цялото протежение от 250-260 км, което ще позволи да влизат големи кораби и плаването да е целогодишно. Това ще се случи, ако реката бъде преградена от бряг до бряг при Никопол - Турну Мъгуреле със стена, широка 15-20 метра. В нея ще има шлюзове, които ще пропускат кораби, риби, ще се построят и два веца.
Хидротехническият комплекс “Турну Мъгуреле - Никопол”
възкръсна след над 34 г. затишие
НЕК с партньора си от румънска страна “Хидроелектрика” го обнови и представи в ЕК.
На 31 юли българската компания съобщи, че на хидротехническия комплекс “Турну Мъгуреле - Никопол” е предложен статут на трансграничен проект с възможности за европейско финансиране. Предстои окончателното одобрение на списъка от Съвета на Европа и Европарламента. Предполага се, че това ще отнеме 2 месеца.
Проектът е един от трите одобрени за цяла Европа през 2024 г. Включването му в списъка открива възможности за подкрепа чрез Механизма за свързване на Европа, коментират от НЕК. Разделен е на две части - първата е резервоар, а втората - хидротехнически съоръжения. Изгражда се стена на реката, за да се вдигне нивото с 4-5 метра от Никопол нагоре по течението до границата.
Това ще позволи да се контролира плаваемостта по Дунав със скоростта, с която се изпуска водата през стената. Тъй като има разлика във височината на бреговата линия от българска и румънска страна, на някои места ще се наложи да се изграждат диги.
В стената ще има шлюзове за движение на кораби по реката. Това ще са своеобразни водни магистрали - българската част е за плавателни съдове, които се движат към Черно море, от румънска е нагоре срещу течението.
В стената ще има и пасаж за риби и преминаване на седименти, за да не се получи затлачване. Съоръжението е стъпаловидно, за да забави изкуствено движението на водата.
Предвидени са и 24 турбини в реката, по 12 в българската и румънската част. Това са
двата руслови веца с обща мощност 840 мегавата,
което прави по 420 за всяка. Водата минава през турбините, завърта ги и прави ток.
Идеята за този грандиозен проект е от 1956 г. Добива плътност през 70-те години, когато има технически и работни проекти, първата копка е към 1977 г., построени са дори някои съоръжения. Проектът сега пак е важен, защото ще може да осигури постоянно производство на електроенергия. Той обаче е скъп - приблизително 10 години се е оценяван на 980 млн. евро.
Вероятно сега тази сума е в пъти повече, коментират експерти. Но освен производството на ток ще се свърже Северно с Черно море и значително се подобряват условията за движение на стоки и товари от Западна към Източна Европа, от Молдова, Украйна и Близкия изток.
Ако бъде окончателно одобрен, най-вероятно ще се кандидатства за финансиране първо за предпроектни и проектни проучвания. Тъй като “Турну Мъгуреле - Никопол” вече е разработен проект, проучванията ще отнемат максимум 2 години. На финала проектното проучване би трябвало да даде всички документи, които да водят до разрешение за строеж. Пред ЕС сме заявили, че от първостепенно значение е опазването на околната среда, казват от НЕК.
Намерението е за хидрокоплекса да бъдат използвани най-новите технологии и той послужи за международен пример в иновациите и стандартите при изграждане.
Няма обаче включено изграждане на магистрала и жп линия върху стената, както е при първия проект. От НЕК коментират, че през годините е имало
много идеи - за пътна връзка между двете държави
с по две ленти в едната посока, за жп линия, за газова връзка. От компанията заявяват, че могат да говорят само за техническите съоръжения и за енергийната част. Но не би било изненадващо, ако проектното проучване каже, че пътна връзка би била печеливша. Но това е решение, което трябва да вземат двете държави, както и за трансграничен кабел, който да свързва двете електроенергийни системи.
8 идеи са одобрени, повечето са за електроенергия от вятър в морето
През 2022 и 2023 г. са одобрени общо 5 проекта, някои вече са финансирани
Списъкът на трансграничните проекти в областта на възобновяемата енергия в рамките на Механизма за свързване на Европа в областта на енергетиката стартира за първи път през август 2022 г. В него вече са осем с класираните за 2024 г.
Те са допустими за финансова подкрепа за проучвания и работа по Енергийната програма на Механизма за свързване на Европа.
Освен това се ползват с по-голяма видимост, повишена сигурност за инвеститорите и по-силна подкрепа от държавите членки. Част от проектите вече са получили финансиране през 2023 г. и 2024 г., се казва в съобщение на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда
Одобрен е проект за хибриден офшорен вятърен парк между Естония и Латвия и за трансгранична мрежа за централно отопление, базирана на ВЕИ, между Германия и Полша.
Италия, Испания и Германия ще правят ток от възобновяеми източници, пари ще дават и за преобразуване, транспортиране и използване на чист водород в Нидерландия и Германия. Финансиране има и за офшорен вятърен парк в Рижкия залив, в естонските морски води;. Вятърен парк ще се строи и в северната част на Латвия и южната на Естония. Там ще се правят турбини от ново поколение със съвместна връзка към преносната мрежа в Латвия.
Прави впечатление, че не малко от проектите са за офшорни вятърни централи, които изискват големи инвестиции. Те са приети за финансиране от Механизма за свързване на Европа. България не кандидатства с такива проекти, за да бъде намален рискът за инвеститорите. У нас депутатите бяха тръгнали да реализират офшорната вятърна енергетика със специален закон. Той предвиждаше да се предоставят на инвеститорите договори за разлика, тоест да им се покрива разликата между цената на тока на борсата и произведения от тях, при положение че е по-скъп. Което обаче ще натовари джоба на държавата и потребителите.
