- След шестте удара с уреда за тренировки Красимира душила зашеметения мъж, докато счупи подезичната му кост
- Присъдата беше намалена от до живот на 20 г. затвор, първата инстанция не отчела чистото съдебно минало и съдействието на разследването
30-годишният пловдивчанин Божан Иванов, убит от приятелката си Красимира Лалева с гира, не е направил и опит да окаже съпротива. Тя му нанесла 6 удара с тежащия 2,5 кг уред за тренировки, но по тялото и крайниците му липсват т. нар. защитни наранявания.
Това доказва, че той не е могъл да реагира адекватно на атаката и вероятно е бил нападнат в гръб, става ясно от решението на Пловдивския апелативен съд, който намали присъдата на Красимира от доживотна на 20 г. затвор.
Убийството беше извършено на 21 октомври 2021 г. в апартамента на ул. "Трети март" в пловдивския кв. "Кючук Париж". Тогава Красимира е била на 37 г., а Божан – на 30. Двамата се запознали през 2019 г. и започнали връзка, като периодично се събирали и разделяли.
Божан бил трудолюбив и помагал на Красимира с пари, защото тя отказвала да започне работа,
макар много хора да съдействали да си намери препитание.
Била свикнала да получава всичко необходимо наготово. Тя е най-малкото дете в семейството си - има 2 по-големи сестри. Преди нея майка родила и син, но той починал като бебе. След шока родителите решили да имат още една рожба и така на бял свят дошла Красимира – дълго чакана и след това носена на ръце.
Майка й починала, когато Краси била на 10, и грижите за нея поел бащата, който я предпазвал от всички житейски несгоди. Когато и той си отишъл, макар и вече над 30, Красимира не можела да се справи – не работела, искала пари от сестрите си за храна и сметките, пишела им ядни съобщения, когато откажат, и търсела мъж, който да замени бащата й и да я покровителства и издържа.
Затова и често била недоволна от Божан, когото товарела с големи очаквания. В част от времето на тяхната връзка Красимира живеела в дома му с неговите роднини, лентяйствала по цял ден, не се включвала дори в домакинските задължения, а когато Божан си дойдел от работа, настоявала да обръща внимание, не го оставяла да си почине.
Натяквала му и че е от ромски произход, случвало се да му каже, че я отвращава
Оплаквала се, че телефонът е много стар, купили нов, но тя го заложила. Когато си тръгнала окончателно от манастира, започнала отново да търси Божан, който откликвал и продължавал да носи храна и пари. Красимира се оплаквала, че няма ток и вода и не може да се изкъпе.
Вечерта преди убийството тя настояла Божан да отиде в дома , но той отказал - обяснил, че е настинал. Това подразнило Красимира и на следващата сутрин тя му написала куп съобщения, че го чака. Той предложил да извика такси, което да я закара до неговото жилище, за да се изкъпе, но тя не се съгласила. В крайна сметка, макар да не бил добре, той купил закуска на Красимира и отишъл в апартамента й.
Според първите обяснения на жената след задържането в един момент той я вбесил с думите, че си е намерил по-млада и по-хубава приятелка. Тя взела гира от терасата и му нанесла 6 удара по главата.
След първия е бил жив, доказва съдебномедицинската експертиза, защото е дишал и кръв е навлизала в белите му дробове. При нанасянето на следващите травми с гирата Божан вече е агонизирал. След това Красимира започнала да го души и счупила подезичната му кост.
Когато се уверила, че е мъртъв, завлякла тялото в банята и се опитала да го запали с машинно масло. Целият вход обаче се изпълнил с дим, съседи започнали да звънят и тя се отказала.
Тогава започнала да заличава следите
– измила гирата от кръвта, почистила апартамента, опитала се да отключи телефона на Божан, но не успяла и го изхвърлила в шахта наблизо. После се отървала от дрехите му и всичко, което може да я уличи, като използвала различни контейнери за смет.
Красимира била набожна и след опита да прикрие престъплението се обадила на отец Виктор от църквата "Света Марина". Настояла да се видят, обяснила, че е спешно, и когато застанала срещу него, му казала, че е размазала главата на приятеля си с гира и гледката в жилището е много страшна.
Свещеникът се обадил на телефон 112
и Красимира разказала всичко на полицаите. Твърдяла обаче, че Божан се е опитал да я изнасили, че е правил опит да я души, че системно я е подлагал на тормоз. Съдебномедицинската експертиза обаче не потвърждава това – по тялото няма следи от насилие.
Пред психиатрите Красимира направила всичко възможно да очерни Божан, но си противоречала – веднъж казвала, че е системно изнасилвана, друг път – че той е хомосексуалист.
Тяхното заключение е, че жената е психически здрава, не е била под афект, нито пък под заплаха, защото застрашеният човек прави опит да избяга, я тя е нападнала Божан.
Красимира беше призната в убийство с особена жестокост, но вещите лица не намериха данни смъртта да е настъпила по мъчителен за жертвата начин, защото е възможно още след първия удар Божан да е изпаднал в безсъзнание и да не е усещал болка.
Изгарянията по тялото му пък са след смъртта.
Пловдивският окръжен съд постанови доживотен затвор заради жестокостта на свършеното и тежестта на престъплението, макар Красимира да твърдеше, че не е искала да стане така.
Присъдата доживотен затвор не е обективна, моля за 15 г.,
плачеше тя пред апелативните съдии. След умуване, продължило 10 месеца, те намалиха наказанието на 20 г.
Съдиите от въззивната инстанция намират, че въпреки проявеното коравосърдечие и яростта на нанесените удари Красимира би могла да се поправи и с 20 г. затвор. И допълват, че в окръжния съд са подценили като смекчаващо вината на Красимира обстоятелство чистото съдебно минало и оказаното съдействие на разследването.
"Наред с това следва да бъде отчетено процесуалното поведение на подсъдимата в хода на съдебното производство. Тя и нейният защитник са направили искане да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица от досъдебното производство.
Именно поради това първоинстанционното производство е приключило бързо с постановяване на присъда, без да бъдат подлагани на процесуални затруднения свидетели и вещи лица, както и на поредно изживяване на безспорната мъка от близките на пострадалия при изслушване на обясненията, показанията и заключенията на вещите лица, поради което това поведение подлежи на бонификация", е записано още в съдебното решение.
И то не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВКС.
