- Ако сте спестили 288 хил. лв., може да изкарате добри старини в София, за Букурещ трябват 348 хил. лв.
- В столицата ни има 246 кафенета, а в Будапеща – 691
- Германската средна пенсия купува по-малко от 2 пъти повече стоки и услуги от българската
- Нашата максимална пенсия класирана четвърта в ЕС по покупателна сила
Рай за пенсионери ли е София, както установи класация, направена от британската компания Moneypenny?
Погледнато откъм разходи за живот - да, просто у нас повечето неща струват най-евтино в целия Евросъюз. Проблемът е, че раят не е за български пенсионери, а и, оказва се, струва немалко пари.
Пенсионерският рай в София отваря врати срещу 126 301 британски паунда (или приблизително 288 хил. лева). Без да разполагат с такава сума преди пенсионирането, дори на английските баби ще им е трудничко да надникнат в него. Като уточняваме, че пенсионните спестявания (retirement savings), според британските разбирания, включват както натрупаното по партидите за пенсия, така и всички видове собственост, която може да се остойности. Тоест раят не е много достъпен единствено с пенсия.
Още по-трудно достъпни за пенсионерите са следващите градове в класацията. За да живееш на старини в следващия в класацията град – Будапеща, ти трябват спестявания от поне 175 420 паунда (около 400 хил лв.). За третия в класацията – Загреб, трябва да са 238 852 паунда (виж инфографиката).
А пенсионните спестявания, необходими
за живот в петия в
класацията град - Рим,
са близо 800 000 лв.
Румънската столица Букурещ е на 4-о място с нужни 152 707 паунда (около 348 хил. лв.).
Скъп или евтин рай е София, всеки сам преценява. Но как българската столица е спечелила тази класация?
Отговорът е, че са ползвани редица критерии – цени на наема, разходите за поддръжка на жилището, т.е. сметките за вода, ток, отопление и охлаждане, както и ред показатели, които измерват качеството на живота за пенсионерите, включително и дали има голф игрище.
Класацията на Moneypenny взема предвид средния наем в съответното населено място, макар че ред други британски сайтове с такива класации се занимават по-скоро със средната цена за покупката на жилище. Но който и от двата показателя да се използва, София, а и България са с безапелационно най-евтините имоти поне на територията на Евросъюза.
Средният наем за апартамент с една спалня
в центъра на българската
столица е 405 евро месечно Във всички останали градове в топ 10 на тази класация той е по-висок. В Рим например е 1064 евро.
Същото е и със средната цена на квадратен метър жилище. Независимо че България през последните няколко години редовно е в челото на класациите по ръст на цените на имотите, средната цена на квадратен метър жилище в София е 2844 евро. Подробност е, че има райони като например Докторската градина, където цената вече минава 4 хиляди евро.
Класацията на Moneypenny включва и показатели за качеството и стандарта на живот, като колко са зелените площи, колко голф клуба, фитнеса и кафенета има в това населено място.
Излиза, че 27,85% от територията на София е заета от зелени площи, което вероятно е така, ако се гледа картата. В Будапеща зелените площи са само 20%. В Загреб се водят 53% от територията на града, но сравнително високите цени в хърватската столица я дърпат по-надолу в класацията.
В Букурещ, който в българските очи е доста красив град, зелените площи по документи са едва 16%. Съставителите на класацията отбелязват, че това е градът с най-малко зелени площи измежду всичките 50, които са разглеждали.
Броят на фитнес клубовете в София е 25 според класацията. Бройката вероятно се е получила от това, че се гледат само тези на големите фитнес вериги, които имат сайтове и обектите им може да се преброят, иначе няма квартал в столицата, в който да няма поне няколко фитнеса.
В София са преброени 2 голф игрища и 246 кафенета.
В Рим например тези обекти са многократно повече, но италианската столица е все пак с 3 пъти по-голямо население. А и цените там са значително по-високи, отколкото в Източна Европа, което обяснява, че за британците това е едва петият в Европа най-подходящ град за оттегляне след пенсиониране.
Но как стоят нещата от гледна точка
на българските пенсионери?
Сигурно тази теза ще бъде подложена на хейт, но според най-точния измерител - стандарта на паритета на покупателната способност - ситуацията у нас съвсем не е така драматична, каквото е субективното усещане.
Паритетите на покупателната способност са нещо като условна валута. Тя се използва, тъй като цените навсякъде варират според стандарта на живот, невинаги по-високите заплати или пенсии в дадена страна позволяват консумацията на повече блага от тези в някои по-бедни страни. Да не забравяме и факта, че ние все още сме страна, където мнозинството притежава имот за живеене след пенсия, докато в много страни от ЕС се дължат наеми.
Примерно през 2021 г. средната пенсия в Люксембург бе най-високата в ЕС – 2575 евро, или размерът ѝ бе близо 11 пъти по-голям от тази у нас – 226 евро. Но още тогава бе изчислено, че това е така само на пръв поглед. Обяснението бе в по-ниските цени у нас и заради тях разликата не бе 1 към 11, а доста по-малка - 1 към 4.
През 2024 г. ситуацията се промени. У нас средната пенсия стана около 440 евро, а в Люксембург се изстреля като ракета и се закова на 6095 евро. Тоест разликата се увеличи на 1 към 13. Ако ги преизчислим през стандарта за покупателната способност обаче ситуацията се променя.
За да разберем какво означава пенсия от 6095 евро в Люксембург у нас, използваме калкулатор за паритета. И изчисленията сочат, че в България е необходим доход от 2719 евро, за да може човек да си позволи всичко, което може да си позволи един пенсионер в най-богатата страна от ЕС. След като приравнихме двата дохода, сега правим още едно изчисление. Разделяме тази сума на средната пенсия у нас и тогава става ясно, че съотношението между номиналните пенсии може да е 1 към 13, но това между реалните е 1 към 6.
Продължаваме сметките с втората страна с най-висока средна пенсия в ЕС от 3175 евро - Испания. Когато преизчислим тази сума спрямо паритета, ще разберем, че с 2047 евро у нас могат да се потребяват същите стоки и услуги, с които ще разполага един пенсионер в Испания, получаващ 3175 евро.
С други думи, испанската пенсия
не е 7 пъти по-висока от нашата,
а реалната разлика, измерена спрямо стоките и услугите, е 4,6 пъти.
Германия е в челната четворка на ЕС по щедри пенсии. Средната пенсия там от 1600 евро всъщност е еквивалентна на 840 евро у нас. С тази сума човек може да си позволи същото като пенсионера в Германия. Тоест разликата между нашата средна пенсия и немската е 400 евро, или съотношението между нас и тях не е дори едно към две, а по-малко.
Да видим и нарочената за страна на милионерите - Швейцария. Макар да не е член на ЕС, тя е сред държавите с най-висок жизнен стандарт. В началото на март там се проведе референдум, на който гражданите масово гласуваха пенсионерите да получават по една допълнителна пенсия в годината. Причината – максималната давана от държавата там е 2550 евро и според мнозинството тя не е достатъчна, за да се живее в богата Швейцария. Причините са две. От една страна, постоянно растат здравните осигуровки, от друга, Цюрих и Женева са сред най-скъпите градове и все повече хора там се принуждават да работят до 70 и повече години, за да осигурят старините си.
Явно страните с най-високи пенсии съвсем не са на светлинни години от нас. А ето и едно британско изследване на Almond Financial от 2024 г. Макар че там са преизчислили пенсиите в лири, това не е от кой знае какво значение, по-важното е, че в него ние стоим на престижното четвърто място. Причината е, че с максималната държавна пенсия от 1486 паунда у нас и 489 паунда месечни разходи за живот,
пенсията покрива с
303% необходимите
средства за живот
Но все пък да уточним, че в пенсионерския рай София има например едва 2109 души с максимална пенсия.
В тази класация на първо място отново е Люксембург, където пенсията подсигурява 6 пъти месечния разход от 816 евро. На второ е Испания – с 452%, тъй като пенсията там може да покрие над 4 пъти необходимите средства за живот. А на трето е Белгия – с 343%.
Оттам нататък всички останали в ЕС са зад нас, защото максималните им пенсии не стигат да осигурят дори два пъти необходимите месечни разходи.
Във Франция доходът е достатъчен за 192%, в Дания – за 180%, в богата Швейцария – за 154%, в Холандия – за 152%, в Норвегия – за 146%, във Великобритания ситуацията е още по-зле – 118%, а в Швеция – 113%. В Ирландия - 112%, а в Чехия – 107%.
Оттам нататък следват държавите, където максималните пенсии покриват само необходимите месечни разходи. Примерно, във Финландия максималната пенсия е 661 паунда, но месечните разходи са 787 паунда и следователно доходът покрива само 84% от разходите.
Макар че тази британска класация е фокусирана главно върху европейските страни, там е попаднала и Русия. Дали заради войната или поради други причини, там максималната пенсия е 165 паунда, а изчислените разходи за живот са 384 паунда. Или доходът стига едва за 43% от разходите. В Грузия и Молдова ситуацията е още по-зле – там пенсиите са около 100 паунда, но разходите надхвърлят 470 паунда.
В дъното на класацията е Армения с доход от 74 паунда и разходи надхвърлящи 500 евро.
Разбира се, пенсионните системи непрекъснато се стараят да намалят тази “ножица”, осъвременявайки пенсиите, но е факт, че с няколко изключения, възрастните в Европа никъде не са кой знае колко добре. Да, има системи, които испанската и люксембургската, където са постигнати идеални пропорции, но има и набедени за щедри страни към възрастните, в които заради високия жизнен стандарт те трудно връзват двата края.
