Може ли да се промените от глупава безкористност към умна щедрост
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
"Абсурд, не мога, не ме занимавай", отсича колежката Георгиева. Затрупаните сте с работа, защото ще излизате в отпуска, и я молите да свърши нещо предсрочно, за да ви улесни. Нещо от нейните си задължения, не от вашите. А тя ви отказва, при това грубовато. Ядосвате се. Вие на тая толкова сте й помагали! Използвачка, егоистка и още много неприятни думи ви идват на устата.
Не се гневете, но запомнете случката. Колежката Георгиева е от хората, които само взимат и никога не дават. И съвсем не е от рядка порода.
Вие пък сте от тези, които не се колебаят да похарчат сили и време, за да помогнат. И сте от рядка порода.
Според психолога проф. Уортън Адам Грант хората се делят на три групи: взимащи, даващи и обменящи. Тази доминираща нагласа важи и за професиналните, и за личните взаимоотношения.
Проф. Грант е нарекъл групите достатъчно просто. "Взимащите се стремят да получат колкото може повече от другите. Обменящите изграждат връзки за взаимна изгода. Даващите носят полза, без да очакват нещо в замяна", обяснява той.
Това са трите основни типа на социално взаимодействие и човек може да преминава от един в друг в зависимост от работните си роли. Но тъй като има психологическа нагласа, все пак съществува тип, определящ голяма част от поведението му.
Взимащите са фокусирани върху себе си. Винаги поставят собствените си интереси над нуждите на другите. Понякога помагат, но стратегически, само когато ползите за тях са по-големи от усилията, които влагат. Тяхна постоянна отличителна черта е, че се стремят да получават повече, отколкото да дават. Смятат "Направи добро, пък го хвърли на вятъра" за глупост.
Даващите са готови да се отзоват на молба или сами да предложат помощ винаги, дори когато ползата за другите надвишава личните им разходи на енергия и време. Те не са егоцентрични, не ценят изгодата. Даже когато я получат в отговор на свой жест, правят нов жест, защото по вътрешна нагласа предпочитат да дадат повече, отколкото получават.
Този тип хора са ориентирани към околните и смятат, че това е нормалното поведение. Те очакват и другите да постъпват по същия начин. Другите, след като ги опознаят, започват да очакват от тях винаги да дават.
Обменящите поддържат баланс между това, което дават, и това, което получават. Те действат на принципа "ти на мене, аз на тебе". Може и в обратен ред, ако преценят, че трябва да "инвестират". Во според тях първото е справедливо - най-напред "ти на мене". Изненадват даващи, които са им направили безкористен жест, като смятат за задължително да върнат услугата. Понякога са склонни да помагат уж без изгода, но с мисълта, че не се знае кога този човек ще им потрябва (именно в такива случаи прилагат първо "аз на тебе"). А взимащите бързо отрязват, защото не се вписват в принципа за обмяна "аз на тебе, ти на мене".
Стилът на взаимодействие е автоматична реакция
донякъде. Но вътрешната нагласа може да се контролира с воля, когато човек познава себе си.
"Всеки път, щом взаимодействаме с колега, имаме съзнателен избор: стараем се да вземем възможно най-голяма стойност или се стараем да дадем принос, без да пресмятаме какво ще получим в замяна", казва проф. Грант.
Има ли тип, предопределен за успех, и да се опитвате ли да променяте своя тип?
На пръв поглед обменящите като че ли са в най-печеливша позиция. Като се стремят да поддържат справедливост между това, което дават, и това, което получават, те сякаш постигат баланс. Ако всички в екипа са такива хора, той ще бъде продуктивен и ефективен, работната атмосфера ще бъде добра.
Не е така, показва обаче анализ на резултатите от 38 проучвания, които обхващат 3500 отдела от компании в различни икономически сектори. Там, където има повече даващи служители, бизнесът върви по-добре.
Изглежда щедростта има положително въздействие на организационно ниво, коментира Нейтън Подсакоф, ръководител на екипа от Университета на Аризона, провел анализа.
Много интересно е наблюдението трите типа
какви позиции заемат в йерархията на компаниите.
Оказва се, че на най-високото ниво и най-ниско се срещат по-често хора от типа даващи. В средата на кариерната стълба доминират взимащи и обменящи.
Резултатът не е изненадващ, като се има предвид, че най-многобройната човешка група е на обменящите. Тя естествено заема и най-многобройните позиции в повечето организации.
Но не е само това - обменящите прекаляват със сметкаджийството и не им достигат качества за визионерство на високо ниво.
Обяснимо е, че поради егоцентричността си взимащите не са в състояние да постигнат много в професиите и браншовете, които изискват екипна работа. С използвачество те успяват да се оттласнат от дъното. Но техният стил на взаимооношения не позволява да постигат нещо във високите нива на йерархията, защото не са в състояние да ръководят хора.
Защо обаче даващите са в горната и в долната част на стълбата на успеха и от какво зависи човек къде ще се озове? Казано с прости думи, зависи от това дали е "добър, но глупав" или "добър и интелигентен".
Даващият може да остане на дъното, понеже е твърде щедър - отговаря с "да" на всякакви задачи от шефа и на всякакви молби от колеги, въпреки че е претоварен. Оставя се да бъде използван, а в своите собствени отговорности е нискоефективен, тъй като не съумява да управлява усилията и времето си. Той вреди на себе си, но и на екипа. Ето защо не само не напредва в кариерата, дори да е способенен, но не е и достатъчно ценен от другите. Те се отнасят снизходително към него.
Интелигентните даващи обръщат внимание на това, което е най-добро за цялото, а не само за човек, който има нужда от помощ. Те са безкористни в отношенията, не вкарват личен интерес, но не са склонни да пренебрегват интересите на мнозинството. Те знаят как да бъдат полезни на колегите си, като същевременно оказват положително въздействие върху организацията, обясняват специалистите. Тъкмо заради това са ценени, изкачват се в йерархията и имат успех като мениджъри.
Умните даващи са сравнително малко и когато шефовете забележат такива хора сред подчинените си, трябва да се грижат за тях, изтъкват експертите. Причината е, че техният успех създава нещо като ефект на вълните.
Изследванията показват, че даващите получават повече партньорска подкрепа по пътя към успеха. То е, защото имат доверието на колегите си. Даващите са безкористни и когато постигат успех, той се разпространява и върху другите.
Тъкмо обратното е с взимащите. За да постигнат успех те, някой друг обикновено губи. Затова колегите им не ги подкрепят нито по пътя, нито след победата. Мразят ги и изтъкват, че са използвачи.
В това е голямата разлика, заради която умните даващи често се озовават на върха - създават ситуации, в които печелят всички: те самите успяват, колегите им и цялата фирма се движи нагоре.
------- Сбогом на прекалената безкористност
Не е сложно да се самоанализирате и честно да определите към кой от трите типа принадлежите.
Ако целта ви е умерен успех в кариерата, можете да бъдете взимащи или обменящи. Но ако искате да станете лидери, трябва да бъдете от умните даващи.
Променете мисленето си в посока какво можете да правите, за да печелите всички, вместо да действате егоцентрично като вземащ тип или да се пазарите като обменящ.
Помагайте разумно. Проблемите, с които се сблъскват мнозина даващи, е, че намаляват своята продуктивност, защото са прекалено безкористни. Запитайте се дали по този начин често не вредите на себе си. Съзнателно се стремете да намирате решения, при които не загърбвате личните си интереси.
Проследявайте въздействието си. Трябва да сте сигурни, че помагате за постигане на цели, които са полезни като цяло, а не само за отделен колега. Иначе се оставяте да ви използват. И не само - с ваша помощ този човек може да нанесе вреда на останалите и на компанията.
Непременно положете усилия да се промените, ако се сещате за случаи, когато сте очаквали положителен ефект, а неволно сте съдействали за лош резултат или на лош човек.
Винаги си задайте въпроси: добро ли е доброто, което правите, за вас, за екипа, за партньорите, за компанията. Резултатът ще оправдае ли вложените усилия и време.
Не забравяйте, че имате психологическа нагласа за определен тип взаимоотношения, но все пак имате и избор - след като се опознаете, да се самоконтролирате. Можете да станете умни даващи и да създавате положителен ефект, който ще се разпространява върху всички около вас.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Ваканционна скука, та се пука? Открийте причината - тя влияе и на успеха в работата
Как да се справяте с колега простак
Съмнението - този убиец на професионалния успех
Маневри по хоризонтала и вертикала към шефския пост
Как да превърнете песимистична нагласа в двигател за успех
Защо кратката отпуска е по-опасна от никаква и какво е СОС
Как да не позволявате заядлив колега да ви вбеси
Сигурен път към (не)успех - умният знае кога да се откаже, глупавият безкрайно се инати
10 изречения, които са музика за ушите на шефа
Работата да ви носи щастие? Малко вероятно. Търсете смисъл и ще имате успех
Колко е важна дължината на полата и на вратовръзката за добро първо впечатление
Като проповедник, прокурор, политик или учен мислите и кое води напред в работата
