С почти 10 процeнтни пункта се увеличава само за 3 месеца делът на хората, които са склонни да спестяват пари
На фона на опасенията на експерти, че най-голямата и важна за нас европейска икономика – германската, е в рецесия, българинът внезапно се е отърсил от традиционния си финансов песимизъм и харчи на воля. Данните за потребителското доверие през юли показват, че
то се е покачило изведнъж с 5,6 пункта
над това от април и че е най-високото изобщо от 2001 г., когато у нас започнаха да се правят такива изследвания.
На практика само 8,4% от анкетираните от НСИ 1232 пълнолетни българи нямат вяра в бъдещето. Всички останали са готови да развържат кесията за големи покупки, не вярват, че инфлацията ще се покачва, оценяват финансовото положение на домакинствата си и икономическото състояние на държавата като добри и вярват, че безработицата не е техен проблем, нито ще бъде в близко бъдеще.
Такива изследвания се правят в целия Европейски съюз по единна методика. Високото потребителско доверие на българина в средата на 2024 г. е резултат главно от три показателя. Единият е оценката на финансовото състояние на собственото му домакинство. Докато през януари 17% от разпитаните са го оценили като лошо, през април този процент е паднал на 15, а през юли се е свил до незначителните 6,4%. (Виж инфографиката.)
За сравнение през 2001 г., когато започнаха да се правят тези анкети, около 40% от българите са твърдели, че семейният им бюджет е недостатъчен. През 2010 г., когато световната финансова криза дойде и у нас, този дял се качи до 50%. После падна, но по време на пандемията се вдигна до 35%, а през 2022-2023 г., когато цените полудяха, стигна дори 37%, за да падне в момента до исторически най-ниското си ниво.
Но не е само това – на въпроса какво очакват да е финансовото положение на семейството им през следващите 12 месеца, на практика
няма нито един, който да очаква влошаване
Разликите в отговорите засягат само това дали то ще се подобри рязко и с много, или по-скромно.
Другият показател, който е оказал влияние върху данните за потребителското доверие, е оценката за общата икономическа ситуация в България. Хората не знаят, че износът вече цяла година върви надолу и че има намаление на индустриалното производство през последните месеци.
От януари досега делът на хората, които смятат, че икономиката ни не върви, е паднал с почти 10 процентни пункта.
Той пак е висок - през юли е 36%, но в близките години беше достигнал около 70%.
Колкото до прогнозите за близкото бъдеще, само 14,6% от анкетираните смятат, че икономическото положение в България ще се влошава в идните 12 месеца. През април така са отговорили 18,3%, а преди година и половина негативни очаквания имаха 46 на сто от българите.
Третият показател, който влияе на подобряването на потребителското доверие, е нагласата на хората да харчат пари за големи придобивки в следващата една година - леки коли, жилища, построяване на вила, правене на основни ремонти в дома, заделяне на пари за спестяване и т.н.
Само 13,7% от хората в момента нямат намерение да извършват разходи за предмети с дълготрайна употреба през следващите 12 месеца.
3 месеца по-рано така са отговорили 18,4% от анкетираните, а в началото на годината - 25,4% от тях. Исторически погледнато,
това е най-ниският процент от 2001 г. насам
на анкетирани, които нямат намерение да правят големи разходи в близко бъдеще.
Паралелно с горещия пазар на имоти все повече хора имат намерение да вложат голяма сума пари за основен ремонт на мястото, в което живеят, показват данните. За подобрения на дома нямат достатъчно пари или нямат такова намерение 59,7 на сто от анкетираните. Но три месеца по-рано така са отговорили 63,85 от тях, а в началото на годината - 65,4%. А през годините назад хората, които не възнамеряват да правят основни ремонти, са се движели между 75% и 85%.
Самият имотен пазар, който достигна пикове в последната година, изглежда,
няма да се успокои скоро,
ако се вярва на нагласите на хората да купуват или строят жилища.
В момента 14% от анкетираните планират да придобият имот, а преди три месеца такова желание са изразявали 11,8%. За сравнение миналата година по същото време само 7,6% от анкетираните са твърдели, че имат намерение да се сдобият с жилище през следващата година. Цифрите са горе-долу като във времето преди световната финансова криза, когато у нас беше предишният имотен бум.
Другият показател, с който традиционно по света се мери потребителското доверие, е намерение за придобиване на лек автомобил през следващите 12 месеца. В момента такова имат 25,4 на сто от анкетираните, а
преди година са били само 18%
Независимо че в условията на банките за спестителите не е настъпила някаква значителна промяна - лихвите по депозитите са все така ниски, през последните три месеца рязко се увеличава делът на хората, които са склонни да започнат да спестяват пари. От 45,8% през април сега делът на тези хора се покачва с почти 10 процентни пункта и става 54,3%.
Данните за годините назад показват, че това е най-високият в България процент на хората, които са готови да заделят настрана пари. Когато изследванията на потребителското доверие са започнали през 2001 г., такива намерения са имали 15-19% от хората.
