Апликация от бронз с изящно изпълнено релефно изображение на лъв беше открита при разкопки в археологическия комплекс Перперикон, обяви ръководителят на проучването проф. Николай Овчаров. Той допълни, че открития предмет е хералдически символ, който се нарича lion passant или "лъв в движение". Подобни изображения имало в гербовете на различни западноевропейски благородници от XIII-XIV в.
"Абсолютно еднакви с открития на Перперикон лъв са тези от гербовете на английския барон сър Джон Гифърд и на немските графове фон Щауфенберг от същата епоха. Те си приличат по позата на задните и вдигнатите в устремно движение предни лапи, характерната извита опашка с пискюл накрая и особено – по изплезения език", посочи проф. Овчаров. Според него повечето изследователи вече приемат за доказан факт, че при цар Иван Шишман се оформя герб с три хералдически лъва.
"Същевременно е известно, че някои серии от монетите на същия цар, както и върху други предмети, се появяват изображения на хералдически lion rampant или „разярен нападащ лъв" в нападателна поза, стъпил на задни лапи и протегнал яростно предните", твърди археологът. Той допълни, че въпросът за появата на хералдиката в България през ХІІІ-ХІV в. не е решен еднозначно. Било сигурно обаче, че като герб на Българското царство се изобразявали три поставени един над друг хералдически лъва. А същата композиция се забелязвала в описанието и рисунката на анонимен арабски пътешественик, преминал през Търновград в края на ХІV в. На нея отлично се виждали щитовете на войниците от стражата на цар Иван Шишман, на които са показани три червени хералдически лъва на златен фон.
"Вариант на хералдически лъв, който вероятно също е зает от западноевропейските гербове. И това не е чудно, защото през ХІV в. у нас мощно навлизат феодални отношения от западен тип. Българските боляри се превръщат в истински феодали, които си строят собствени замъци и усвояват редица западни традиции – например, носенето на рицарски колани. Явно те възприемат и западноевропейската хералдика, но тя така и не успява да се развие по нормален път, защото османското нашествие прекъсва насилствено това развитие, сближаващо Запада и Изтока на средновековна Европа", смята проф. Овчаров.
