Радев може да предпочете и жена - Горица Грънчарова, но в сряда е възможно да се появи и ново име, ако се съберат 80 гласа за шеф на парламента, който светкавично да влезе в МС
Кой да е служебен премиер - голям зор в държавата около този пост!
Засега трима дават знак за съгласие, ако Румен Радев ги избере от “късата листа”, оставена от парламента. “Да” има от действащия Димитър Главчев и почти “да“ от подуправителя на БНБ Петър Чобанов и от заместник-шефката на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева.
ПП-ДБ обаче трескаво през целия ден във вторник търсеше най-бързия начин да свали Рая Назарян като председател на 50-ото народно събрание, да избере нов, който да се порадва на поста часове, а след петък да влезе в Министерския съвет с указ на Румен Радев.
В края на март, когато пак се съставяше правителство, президентът канеше кандидатите за премиер на четири очи на “Дондуков” 2 и медиите бяха уведомявани, но сега явно процесът тече по телефона.
След като КС остави в сила конституционната промяна, възможните кандидат-премиери са 7 - председателят на парламента Назарян, гуверньорът на БНБ Димитър Радев и двамата му заместници Петър Чобанов и Радослав Миленков, шефът на Сметната палата Димитър Главчев и заместниците му Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров.
Пръв знак, че може да приеме, даде Петър Чобанов. Бившият депутат от ДПС потвърди, че Радев го е търсил.
Това не е приоритет в кариерното ми развитие, но има определени хипотези, при които бих обмислил предложението. Ако установя, че се появяват екзотики, които заплашват финансовата стабилност, фискалната стабилност и пътя на България към еврозоната, заплашват държавата, тогава бих приел, обясни той. Иначе през март бе твърд - работата му в БНБ е важна за приемането на еврото и е добре да се запази екипът, който работи за това.
Зам.-шефката на Сметната палата Горица Грънчарова, която отказа предишния път, пак май е получила покана, която е склонна вече да приеме. От ПП-ДБ обаче не я одобрявали, затова и внесоха проект зам.-шефовете на палатата, чийто мандат вече изтече, да се сменят от парламента, а не от председателя ѝ, т.е. Главчев.
Затова бе ускорен силно сценарият за сваляне на парламентарната шефка Назарян. В понеделник тя официално отказа да е служебен премиер на кратка среща с Радев.
Във вторник се появиха и три имена за нейни наследници, обсъждани от ПП-ДБ, БСП и ИТН - Иван Иванов от БСП и Александър Александров и Силви Кирилов от ИТН. Идеята била да се избере човек, когото Радев да хареса за служебен премиер. В замяна наследникът на Главчев трябвало да смени служебните министри, като финансите и отбраната отидат за ПП-ДБ и Асен Василев се върне на министерския си пост, а начело на МВР да застане Иван Демерджиев. Късно във вторник се чу, че нито Иванов, нито Александров, нито Кирилов вече са актуални.
В крайна сметка снощи групата на ПП-ДБ оставила за сряда сутринта търсенето на 80 гласа, с които правилникът на парламента разрешава да се внесе точка в дневния ред за отстраняването на председателя Назарян. Проблемът - на предложението на ПП-ДБ ИТН и “Възраждане” отговорили, че няма да подпишат, но ако точката влезе в зала, те ще гласуват. Подобна позиция смутила БСП, откъдето обяснили, че ако депутатите на Костадин Костадинов и Слави Трифонов не сложат подпис, те също няма.
Засега ПП-ДБ разполагат освен със собствените си 39 депутати и с подкрепата на независимите от ДПС-Доган - 23-ма и 7-те отцепници от “Величие” на Марков, или общо 69 гласа.
Ако все пак точката мине, в четвъртък парламентът трябва да гласува свалянето на Назарян. А то може да мине с гласовете на ПП-ДБ, БСП, ИТН, ДПС-Доган и “Възраждане” - общо 134.
Още не е ясно кога президентът ще свика политическите сили на консултации за датата на изборите. Предишния път той първо получи съгласието на Димитър Главчев за служебен премиер и направи това заедно с него. Публичното потвърждение на Петър Чобанов и Горица Грънчарова, че са склонни да приемат поста и че вече са говорили с президента, е изнервило леко администрацията на Радев според достоверни източници. Причината е, че на “Дондуков” 2 очакват и развитието на ситуацията в парламента.
