- На 2 август 2014 г. висока приливна вълна по р. Скът взе 3 жертви, разруши къщи, издави животни
- Виновни няма, твърди прокуратурата – такъв потоп се случвал веднъж на 1000 години
Всеки 2 август вече 10 години в църквата “Св. св. апостоли Петър и Павел” в Мизия се отслужва молебен заради голямото наводнение, сполетяло града. След това се раздава курбан. Чак след това се открива традиционният панаир.
На 2 август 2014 г. висока приливна вълна по р. Скът разруши къщи, издави животни и взе три жертви. Останалите без домове семейства дълго време живеят във фургони и се мъчат да преодолеят травмата.
Всички управляващи общината оттогава обещават, че наводнението никога няма да се повтори. Заделят средства за озаптяването на реката. Но при всеки по-силен дъжд тя се вдига застрашително.
Панаирът в Мизия датира от 1880 г. Той трае два дни и предизвиква голям интерес сред жителите на градчето и околните села. Не и през 2014 г. - тогава положението е тревожно. След продължителни дъждове в края на юли и преливащи язовири от каскадата по Скът нивото на реката рязко се е вдигнало.
Сутринта на 2 август в общината заседава кризисният щаб и оттам докладват на кмета Виолин Крушовенски, че равнището на Скът се покачва непрекъснато и вече е заплашително. Спешно е изградена дига в най-ниската част на Мизия в района на мелницата, за да се предпазят от наводнение близките къщи. Въпреки съветите на някои от участниците в кризисния щаб кметът отказва да обяви обща евакуация, “за да не се всява излишна паника сред населението”. В обръщение градоначалникът все пак
призовава жителите сами да напуснат
града и да идат при свои близки в други селища, докато отмине опасността. Отменя се откриването на панаира и всички празнични събития за месеца, предвидени в общинския календар.
Мизия е най-ниската точка във Врачанско и години наред къщите покрай р. Скът се наводняват. Градът е върху дебел и широк глинен пласт и често високите подпочвени води бликат като малки фонтани в дворовете. Само няколко възрастни хора обаче, преживели какво ли не, отиват при роднини в по-далечни селища.
В нощта на 2 срещу 3 август 2014 г. хората са неспокойни, мнозина не си лягат, а тревожно надничат през прозорците да видят докъде се е разляла буйната река. Висока над 2 м приливна вълна нахлува в малките часове по поречието на Скът и
за минути залива с тонове вода две трети от Мизия, като я превръща в дълбоко езеро
Стихията наводнява близо 400 къщи, а 50 от тях рухват под напора на водата. Загиват трима възрастни, които не успяват да се спасят от нахлуващата вода и рухналите стени на домовете си. В калните води се давят стотици домашни животни. 800 душиса евакуирани в незасегнати детски градини и училища. Техните къщи не се срутват веднага, но това става след оттеглянето на водата.
В помощ на пострадалите веднага се включват екипите от Гражданска защита. С надуваеми лодки те спасяват десетки, качили се по горните етажа на къщите си. На помощ идват пожарни екипи от страната. Включват се и военните - докарват в Мизия походни кухни за изхранване на пострадалите и евакуирани хора. С хеликоптер са спасени 14 жители на града, изпаднали в беда край разрушените си домове.
Само ден след потопа е образувано досъдебно производство и според врачанската прокуратура то е за причиняване на смърт поради непредпазливост.
Започва оглед на язовирите
от каскадата по р. Скът и проверка дали има действие или бездействие на длъжностните лица. От Министерството на околната среда излизат с изявление, че няма аварирали или изпускани неконтролирано язовири. Хората от потопения град обаче са убедени, че трагедията е причинена от човешка грешка и скъсани стени на водоемите по поречието на реката.
На третия ден след бедствието водата започва да спада, но хората са отчаяни от огромните поражения. Над града се носи тежката миризма на разлагащи се трупове на животни, на умряла риба и тиня.
Когато водата се оттегля, хората успяват да огледат наводнените си къщи и през сълзи разказват, че унищожението е тотално. В повечето домове водата е обърнала и потрошила всички мебели и техника, а от влагата стените започват да се рушат.
За разчистване на калта и тинята от улиците
идват доброволци от цялата страна,
на много места се откриват дарителски сметки за пострадалите от потопа. По-късно държавата осигурява фургони за останалите без дом. Много от по-младите семейства решават завинаги да напуснат града и се преселват във Враца, Козлодуй и Оряхово.
Година след голямото наводнение от прокуратурата излизат с окончателно становище, че потопът е причинен от природно бедствие, което се случвало веднъж на 1000 години. Експертизата по досъдебното производство оповестява сегашният окръжен прокурор на Враца, а тогава наблюдаващ прокурор по делото от районната прокуратура в Оряхово Владимир Сираков.
Експертизата, съдържаща повече от 200 страници, е изготвена от водещи научни работници от БАН, Софийския университет и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Към нея се прилага и направеното компютърно моделиране на наводнението в Мизия с използването на военна технология. Заключението е, че бедствието се дължи на големите количества валежи, паднали в края на юли и началото на август, високото ниво на подпочвените води и преовлажнеността на почвата, която повече не е могла да поема големите количества вода.
Важен фактор били и водосборът на река Скът - 1074 кв. км, както и разположението на Мизия в най-ниската точка на област Враца с надморска височина от 20 до 40 метра. В резултат през града по време на бедствието е преминала приливна вълна от 60-80 милиона куб. м. Експертите заключават, че става дума за рядко катастрофално явление, на което всички хидроинженерни съоръжения по р. Скът не са могли да окажат сериозно възпиращо действие.
Още известно време Врачанската окръжна прокуратура води разследване дали има виновни длъжностни лица. Накрая стигат до заключението, че за всичко е виновна природата, както и неподходящото разположение на Мизия.
