Черногледството ви ще бъде ценено от шефа и колегите, ако развиете способност да претегляте реалистично рисковете
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Вицовете за песимисти сякаш ги е съчинил някой, който отлично ви познава. От пръв поглед за вас чашата винаги е наполовина празна. Трябва да се насилите, за да осъзнаете, че е наполовина пълна. Но и тогава едно упорито вътрешно гласче не спира да ви напомня, че все пак си е и наполовина празна.
Когато нещата вървят отлично, същото то започва ви да крещи, че скоро ще се случи неуспех. Просто нещата не могат да вървят само отлично - живият живот не работи така.
Да, песимизмът е ваша характерна черта. Но не унивайте, въпреки че сте склонни точно към това.
Всъщност вие сте от по-малката част на човечеството. Прочуванията показват, че по природа повечето хора са оптимисти. Много често ирационални оптимисти - вярват, че нещата ще се оправят от само себе си. Просто защото не могат да вървят само зле. Иначе светът досега нямаше да оцелее.
Специалистите по личностно развитие съветват да осъзнаете тази своя природа - песимистичната нагласа, която ви прави членове на относително по-малка човешка група, и да се опитате да се възползвате от това.
Песимизмът трябва да бъде ценен, защото той може да ви помогне да предскажете и следователно да предотвратите негативни резултати. Вие сте в състояние отрано да разпознавате рискове и това би било полезно за екипа, в който работите.
Само че се налага да развиете допълнителна способност - да претегляте реалистично неблагоприятните шансове за успех.
Ирационалният песимизъм е също толкова безполезен, колкото е и ирационалният оптимизъм. Хората, които са се научили да се справят с всяка от двете крайности, се наричат реалисти. Те впрочем са най-малобройната човешка група според изследователите.
Големият проблем е, че както оптимистът е склонен да вярва, че нещата ще оправят сами, така и песимистът обича да преекспонира малки проблеми, дълго да размишлява по несъществуващи заплахи и да се докарва до убеждение, че нещата няма да се получат, така че няма никакъв смисъл да полага усилия.
В това число влизат дори опитите да се научи да контролира песимистичната си природа. А най-доброто нещо, което можете да направите за себе си, е да превърнете нагласата си в оръжие за възход в професионалния си живот, като всеки път я обръщате към реализъм.
Това е процес, не става изведнъж.
Най-напред си признайте, че сте песимисти. Не е лесно, има стигма, че негативно настроените хора са лоши, токсични, неудачници, защото не вярват в успеха и се провалят заради отрицателно си мислене. Но опознайте себе си и се променете дотолкова, че да станете полезни - за другите и за себе си.
По определение песимизмът представлява мисловно пристрастие, което се проявава под формата на повтарящи се негативни интерпретации и прогнози. Но това, че предричате провал, невинаги означава, че не сте прави.
Оценете се обективно, като честно се замислите колко често сте имали отрицателни очаквания и какви всъщност са били крайните резултати. Т.е. дали вашите негативни първоначални нагласи са се сбъднали или не.
Ако са се сбъднали, значи по-скоро сте реалисти. Ако не са се сбъднали, значи нагласата ви е да прекспонирате рисковете.
В опознаването може да ви помогне роднина или приятел, който отлично ви познава. Начинът, по който добронамерените други ви възприемат и откровено ви споделят какви природни нагласи разпознават у вас, е много полезен за промяната ви. Защото песимистите имат още една черта - инатят се, че са прави и че песимистичните им очаквания са се разминали по чудо. Или пък успехът е временен, подир него ще връхлети още по-голяма катастрофа.
След това трябва да превърнете себепознанието в инструмент и да предприемете разумни действия за озаптяване на природата си.
Имате почти към всичко негативна нагласа и сте наясно с това. Никога не реагирайте първосигнално нито вътрешно, нито външно. Анализирайте дали очакванията ви са основателни. Като се постараете да бъдете колкото може по-реалистични при оценките си, като впрегнете всичките си професионални познания и способности, целия си трезв разум, оценката ви ще бъде обективна.
В резулат може да преодолеете опасенията си като илюзорни. Може да ги сметнете и за напълно мотивирани и да предприемете действия, за да сте подготвени за неблагоприятен развой или пък за да го предотвратите.
Именно това ще ви направи ценни - използвате песимизма си като нещо, което помага за успех, за избягване или минимизиране на неуспех.
Философски настроените песимисти защитават нагласите си, като изтъкват, че първата част от поговорката "Готви се за най-лошото, надявай се на най-доброто" е по-важна от втората. "Негативните очаквания може да ви мобилизират да предприемете действия, с които да избегнете нежеланите резултати. Песимистичните мисли са много по-практични от надеждите. Надеждите много по-трудно могат да се обърнат в реализъм", коментират те.
Трябва обаче дебело да си запишете: Никога не натоварвайте другите със своите негативни нагласи. Нали помните - песимистите са по-малко от оптимистите. Повечето от вашите колеги, а вероятно и шефът ви, не споделят вашия мрачен светоглед.
Колкото и добри професионалисти да са, колкото и да се мислят за реалисти, те вероятно поставят по-голям фокус върху положителните интерпретации на реалността и на очакванията. Може да сметнат вашите негативни нагласи за мързел (не ви се занимава, затова казвате "Няма да стане"), за неспособност (не сте в състояние вие да се справите поради своя слаб професионализъм, а го прикривате с отрицателни прогнози за общ неуспех), за недоверие (в силите на екипа и прозорливостта на шефа), за цинизъм (всичко в света е лошо и не вярвате в победата) и т.н. неприятни неща.
Най-ефективният подход е да сложите фокусът върху реализма и да направите всичко възможно да облечете негативните си предвиждания в данни и доказателства. Мотивирайте се желязно за рисковете и се постарайте да посочите как те могат да бъдат избегнати или намалени.
След като защитите гледната си точка, дайте на другите възможност да представят своите гледни точки и опитайте да вникнете в тях. Бъдете гъвкави и ги оценете реалистично.
Когато песимист и оптимист работят заедно, те могат да представят много по-точно описание на действителността и да са много по-ефикасни, отколкото ако го правят поотделно, уверяват експертите по управление. Те съветват мениджърите да комбинират в екипите професионалисти от двата вида - с оптимистични и с песимистични нагласи, за да се допълват.
Освен това, като се опитвате да вниквате в мисленето на оптимистите, можете да променяте и себе си.
Имайте предвид, че негативизмът много изморява другите. Хората искат да чуват и чувстват оптимизъм дори когато самите те имат страхове и негативни очаквания. На колегите ви действа много зле да чуват вечни прокоби, колкото и да се стараете ги обличате в реализъм. Трябва да се научите да управлявате впечатленията им, т.е. в известна степен да прикривате песимистичната си природа.
------ И малко мимикрия ------
Да се научите да управлявате впечатленията от себе си, както се изразяват специалистите, означава да свикнете да маскирате негативността си и да печелите симпатиите на другите. А е абсолютно сигурно, че с песимизма си ги отблъсквате. Обратното - ще ви възприемат като "готини", ако сте по-позитивни.
Положителните нагласи водят и към още нещо - заради тях хората ви смятат за по-компетентни.
Според изследвания оптимистите са мнозинството от човечеството, което пък означава, че околните ще са по-благосклонни, ако ви възприемат като подобни на себе си, а не като "черна станция".
Разбирате защо се налага да маскирате песимистичните си нагласи. Отговорно е да ги анализирате, да предупреждавате за рискове, когато става дума за служебните задачи на екипа. Но се въздържайте да давате воля на негативните си настроения и очаквания по други въпроси - примерно обществени и политически.
Външната проекция на спокоен и стабилен оптимизъм, съчетана с вътрешно чувство за реализъм и подготвеност за бъдещи заплахи и опасности, не е лош подход за управление на вашата репутация и за успех в кариерата, дори ако по природа сте песимисти, уверяват специалистите.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Защо кратката отпуска е по-опасна от никаква и какво е СОС
Как да не позволявате заядлив колега да ви вбеси
Сигурен път към (не)успех - умният знае кога да се откаже, глупавият безкрайно се инати
10 изречения, които са музика за ушите на шефа
Работата да ви носи щастие? Малко вероятно. Търсете смисъл и ще имате успех
Колко е важна дължината на полата и на вратовръзката за добро първо впечатление
Като проповедник, прокурор, политик или учен мислите и кое води напред в работата
Шокът след 10-20 години да видите, че сте си сбъркали професията
Техники да си искате повишение без страх от отхвърляне
Синдромът на измамника - коварен вирус, който най заразява интелигентните
Едно разхвърляно бюро - големи пречки пред успеха в кариерата
