Главчев остави номинацията на следващо правителство, а има само 29 дни това да стане
България има точно 29 дни, за да предложи своя нов еврокомисар и уникален шанс той да получи ключов ресор като енергетиката. Въпросът обаче е кой точно ще го номинира?
Двама души - мъж и жена, от които шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен да избере, трябва да бъдат предложени от правителството до 30 август.
Ако ИТН не успее да сформира редовен кабинет с третия мандат, то ще се наложи имената да се посочат за първи път от служебен кабинет.
Знак за това даде и бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов в четвъртък. В последните години имаме само служебни правителства.
Ако чакаме редовно правителство, сигурно няма да имаме еврокомисар,
каза той.
Това обаче няма да е правителството на Димитър Главчев, тъй като с връщането на третия мандат то ще бъде разпуснато и президентът ще назначи нов служебен кабинет.
Воден от разбирането, че остава съвсем малко живот на това правителство, смятам, освен ако нещо ново не поискат от ЕК, да не предприемаме действия в тази посока, за да може следващото правителство, в консултации с политическите сили, да направят тези номинации, обяви Главчев пред депутатите в петък.
Ако България номинира сегашния еврокомисар Илиана Иванова - тогава е допустимо да не предложи второ име,
обясни премиерът.
Според “Политико” в новия мандат на ЕК ресорът на България ще е свързан с кохезионната политика и транспорта. Този за енергетиката обаче също е възможен.
Има индикации от големите държави, че те биха подкрепили България да има комисар по такъв ключов и значим ресор, обяви евродепутатката от БСП Цветелина Пенкова, която наскоро стана президент на Европейския енергиен форум. Пред Нова тв тя обясни, че често сериозните ресори се дават на по-малките държави, за да няма опасност по-големите да обслужват единствено националния си интерес. В миналия мандат комисарят по енергетика беше от Естония.
Важно е да отбележим, че България е водеща държава в региона по производство и разпределение на енергетиката. Не бива да се пренебрегва и географското ни положение. Ние имаме експертиза и трябва да проявим самочувствие, категорична е Пенкова. Тя обаче разказа, че в момента на България не се гледа като на надежден партньор, тъй като правителствата се сменят постоянно, а с това се изменят и приоритетите.
Преди да бъдат избрани, кандидатите за еврокомисари ще имат интервю със самата Фон дер Лайен и ако бъдат одобрени от нея, ще се явят на изслушване в ЕП. Новата комисия трябва да заработи през есента.
Служебно правителство да номинира новия ни еврокомисар, ще е прецедент. От присъединяването си към ЕС през 2007 г. България е имала четирима еврокомисари. Всички те са жени, като три от тях са предложени от ГЕРБ.
Първа този пост пое Меглена Кунева. Тя бе еврокомисар по защита на потребителите в периода 2007-2009 г. Тогава начело у нас бе тройната коалиция. В нея участваше НДСВ, а Кунева бе неин представител.
Два мандата в ЕК (от 2010 до 2016 г.) изкара Кристалина Георгиева. Първо тя бе с ресор международно сътрудничество, а по-късно взе този по въпросите на бюджета и човешките ресурси. И двата пъти Георгиева бе издигана от ГЕРБ.
Почти два мандата като еврокомисар изкара и Мария Габриел - от 2017 до 2023 г., също излъчена от ГЕРБ. Първият ѝ ресор бе цифрова икономика и цифрово общество, по-късно той бе допълнен с иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж.
Габриел обаче се прибра у нас предсрочно - през май 2023 г., защото бе номинирана за премиер на ГЕРБ. В крайна сметка тя стана вицепремиер и външен министър в кабинета “Денков”. Именно това правителство излъчи Илияна Иванова, която довърши мандата ѝ. Тя пък е бивш евродепутат от ГЕРБ.
Другият кандидат от България тогава бе Даниел Лорер от ПП-ДБ, но се разбра, че Урсула ще иска да запази баланса от 13 жени и 14 мъже в ЕК. А и като евродепутат Иванова се е занимавала и с много от въпросите, по които сега работи като еврокомисар.