Останали са от охраната на линията "Метаксас", българските са били по на изток и последната
обезвредена била като сувенир на бюрото на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев
На българска територия никога не са поставяни мини по границата с Гърция точно в този участък на планината Славянка. Не е имало минни полета и няма как да има взривове на наша територия.
Това каза полковникът от резерва Атанас Гоневски, който е бил началник на Инженерно-техническия сектор в Национална служба "Гранична полиция" от 1998 до 2001 г. Ръководил е и операцията по разминиране на българо-гръцката граница през тези години.
Военни мини затрудняват съвместната акция на гръцки и български пожарникари в планината Славянка. Там на гръцка територия избухна огромен пожар, който се прехвърли и от нашата страна. След два дни гасене, правене на просеки и ограничаване на огъня от българските пожарникари, горски служители и военни, подпомогнати от два френски самолета, работата бе преустановена. Причината - в района се чуваха взривове от мини.
На място бяха служебният премиер Димитър Главчев и МВР министърът Калин Стоянов. Те бяха категорични, че знаят къде са минните полета и при опасност за нашите хора те ще бъдат изведени на безопасно разстояние. Заради продължаващите взривове бе спряно наземното гасене и екипите - изтеглени.
"Не знам за какви минни полета говорят, но такива на българска територия в района никога не е имало. Имаше в друг район по гръцката граница - на изток, в протежение на около 70 км.
Бяха поставени по времето на Студената война
и когато започна разминирането в края на 90-те години, всички мини до една бяха извадени.
Картите още се съхраняват и може да се видят. Защо точно в тази част на границата не са поставяни мини, не мога да ви кажа. Такова е било изискването в онези години. Тези, които са слагани на наша територия, бяха противопехотни - ПСМ (пехотна скачаща мина)", допълва полк. Гоневски, който е участвал и при поставянето им преди повече от 50 г.
Хилядите ПСМ са били поставени в района на Момчилград, Златоград, Смолян, общо около 70 полета с близо 14 хил. мини.
"Точно преди 25 г. минните полета по южната граница бяха премахнати. Това беше и част от ангажимента ни за присъединяване към НАТО и ЕС, както и защото България бе страна по Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване.
"Комисията ми донесе последната обезвредена мина и тя стоеше като сувенир на бюрото ми", разказа и бившият вътрешен министър Богомил Бонев, по чието време през 1997 г. започва и приключва разминирането на двукилометровата полоса.
Тогава става и възможно свободно вече да се движат хора и животни в тази зона, както и местните да обработват земите си и да се ловува.
"Не бива да се изключва човешкият фактор и нещо да е пропуснато, но за 25 г. по тези места са минавали толкова хора и животни, а не се е чуло за някакъв инцидент. Дори в първите години ходеха туристи да се снимат на граничната бразда, други пък редовно събират билки и гъби.
Няма как на наша територия сега да има взрив. Ако е пък минно поле, както твърдят, то тогава гърмежите ще са един след друг. Невъзможно е. Гранична полиция работеше по схемите и картите за минните полета", категоричен е о.р. ген. Бонев.
Покрай т.нар. възродителен процес се поставяли допълнително доста мини по границата и ги наричали "картофени полета". Най-вероятно тогава е била наситена граничната бразда в Смолянско и Кърджалийско заради живеещите там мюсюлмани, а не по билото на Славянка, защото от наша страна в района живеят само християни.
Основната цел на минирането е да не се допуска вражеска пехота да премине браздата.
Това би спряло и идващите горяни през зелена граница,
смятани за врагове на народната власт, както и да се предотвратят и бягства от България към южните ни съседи и оттам на Запад.
Въпреки че за единичните случаи на нелегално минаване на границата възпираща роля са играли телените заграждения с датчици, а през 50-те години граничарите са стреляли при вида на нарушител.
"Ако сега, по време на пожара, се чуват взривове, то вероятно са от мини на гръцка територия, поставени за охраняване на линията "Метаксас", изградена през 1936-1941 г.", допуска ген. Бонев.
Гърците са имали минни полета за охрана на тази линия, която представлява верига от укрепления - тунели и фортове, платформи за оръдия по продължение на гръцко-българската граница,
изградени за защита на Гърция в случай на българско нападение
по време на Втората световна война. Линията носи името на тогавашния диктатор ген. Йоанис Метаксас.
В края на 90-те години, когато се прави разминирането, директор на Национална служба "Гранична полиция" е полк. Вячеслав Димитров. Това е била една от най-важните му задачи.
"Последният парцел с 3000 мини бе изчистен публично. Последната обезвредена подарихме на министър Бонев. Знаеше се къде е поставена всяка една с точност до 1-2 метра, пазеха се всички карти.
Хората, които ги бяха поставяли, са били лейтенанти, а при разминирането участваха, но вече като полковници. Изчистихме всички около 30 хил. мини. Бяха поставяни на по-леснодостъпни места по границата, откъдето биха могли да минат пехотинци", разказа полк. Димитров.
Категоричен е, че на наша територия няма останали. Всяко поле се е проверявало по три пъти. Ако някъде не е открита мина, както е отбелязано по картата, се е оглеждал район в радиус от 150 метра за останки или парчета, ако тя евентуално се е взривила от преминаване на диво животно или пък е била отнесена от порой и свлечени камъни.
Част от извадените са били корозирали и негодни за сериозни поражения. Имало случай, когато един от участниците в операцията е настъпил ПСМ, която едва гръмнала и успяла само да изцапа лицето му с пръст.
След разминирането са били премахнати и телените заграждения, за да могат хората свободно да ползват земите си в граничните зони. Полк. Димитров твърди, че няма как на наша територия да са взривовете при пожара в Славянка.
"Доколкото разбрах, огънят е на 100-200 метра навътре при нас. В тази зона мини никога не е имало. Те са поставяни по-навътре. Няма как точно до браздата да има мини, нали там патрулираха нашите граничари с кучета", коментира бившият шеф на Гранична полиция.
Хижар: Преди 30 г. преместих 4 мини, бяха в тревата. Сега планината изгоря, а само тук има над 1500 вида растения
"Ние мини никога не сме имали по билото на Славянка. На територията на Гърция обаче има такива, останали от 1946-1949 г., след края на Втората световна война. Тогава гръцките партизани са бягали и са се изтегляли към гръцка територия и са хвърляли безразборно и хаотично всякакви боеприпаси. Възможно е и сега да има единични останали от тогава, но е малко вероятно."
Това разказва Тодор Балтаджиев, който стопанисва хижа в подножието на Славянка край село Петрово. Хижата е била най-голямата гранична застава, но в последните десетина години е предадена за стопанисване на туристическо дружество.
През 50-те години в района е имало над 3000 овце и пастирите са разказвали, че са намирали много високо в планината гранати и патрони, но никога не е имало инцидент.
"Преди 30-ина години минавах по браздата, но поради силно пресечения терен на няколко места се налага да се преминава и през гръцка територия. Тогава видях 4 противотанкови мини в тревата.
Преместих ги в хралупа на един дънер в земята. Бил съм артилерист и познавам всички боеприпаси. Не се страхувах да ги преместя, защото, за да се взривят, е небходимо върху тях да има голяма тежест", разказа хижарят. На гръцка земя е виждал и минни полета, оградени с телени мрежи и предупредителни табели, че е забранено преминаването.
Сега, като гледа от хижата как гори Славянка, очите му се пълнят със сълзи. Животът му е минал там, познава всяко дръвче и пътечка. Казва, че това е най-красивата планина у нас, добре опазена от човешко присъствие, с над 1500 растения, които се срещат само там. В Славянка расте и известният алиботушки или мурсалски чай.
"Изгоря планината! Огънят слиза все по-ниско и обхваща все повече площ. Надявам се, когато навлезе в широколистната гора, да се забави горенето", допълва хижарят.
