Първата крачка към успех е да зарежете пътя, за който вече е сигурно, че води към неуспех
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Опитвате за пореден път. Пак не става. Ядосвате се, отчайвате се, но си знаете, че няма да спрете. Ще упорствате. Не сте свикнали да не ви се получават нещата. С професионализъм, труд и постоянство сте стигнали до това място. Не може да се провалите в която и да било своя задача.
Чудесно, но преди следващия опит имате работа да свършите. Може да се вдъхновите с две мисли на Алберт Айнщайн.
"Лудост: да правиш нещо отново и отново по един и същ начин и да очакваш различни резултати" и "Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали", казва геният.
Вероятно не ви се получава, защото някъде правите грешка и я повтаряте всеки път. Допуснали сте я при планирането или при изпълнението на задачата. Не сте я открили след първия фал, понеже въобще не сте анализирали или пък не сте оценили правилно фактите и обстоятелствата. Лошото е, че се е повторило няколко пъти, а е можело да не хабите напразно усилия.
Много неприятно е да си признаете грешка, особено пък сторена неведнъж. Но бъдете честни пред себе си. Ако не си я признаете, влизате в лудост по определението на Айнщайн. Колкото по-бързо я намерите и признаете, толкова по-голям е шансът да успеете да я поправите.
Тук много важна е мярката. Контрапродуктивно е и да драматизирате, че вие сте сбъркали, и да се опитвате да прехвърлите вината на някого другиго. Не е изключено неблагополучията наистина да са заради други хора или заради обективни обстоятелства. Но все пак вие е трябвало да проявите предвидливост и да имате план Б. Сега си направете си изводите, извадете полезен опит.
Следващата стъпка е да оцените щетите и да мислите максимално прагматично. В някои случаи грешката може да бъде поправена, да опитате отново и с допълнителни усилия целта да бъде постигната. Трябва спокойно и разумно да планирате какво да направите в създалата се ситуация, колко назад да се върнете, за да внесете корекции, какво различно да предприемете.
Много пъти обаче намирането на грешката и оценката на щетите недвусмислено сочат, че няма смисъл от нови опити. Не сте свикнали да се отказвате от битки, докато не победите. Но понякога е по-добре да започнете от начало, отколкото да пробвате да спасявате неспасяемото.
Първата крачка към успеха е да изоставите пътя, за който вече е сигурно, че води към неуспех. Човек не бива да се отказва лесно, но е глупаво и да се заинатява.
Жените са набедени, че са по-склонни към заинатяване от мъжете. Те обичат да са прави и им е трудно да си признаят провал. Често е свързано със страха, че шефът и колегите ще ги сметнат за непрофесионалисти, за неспособни да вършат работата, за недостойни да заемат съответната длъжност и т.н. Особено пък когато става дума за специалност или пост, смятани за "мъжки" въпреки всички повици за равноправие на двата пола.
В добавка жените са по-податливи към самообвинения, по-рядко приемат, че в работата никой не е застрахован от провал, смятат го за "края на света". А когато той се е случил, по-важното е не да се терзаят, а бързо да станат прагматични. Да не затъват в самосъжаления за допуснати грешки, а само да направят необходимите изводи, за да не стигат отново до неуспех, и веднага да започнат отначало.
Специалистите наричат това приемане на провала. То обаче винаги е резултат от внимателен анализ, в резултат на който правилно да класифицирате какво се е случило.
Ако сте направили фал, а песимистично го сметнете за провал, ще загубите време и ще употребите усилия изцяло да изоставите или да започнете отначало нещо, което може да бъде поправено.
Ако сте прекалени оптимисти или пък склонни към самозалъгване и оцените провала като фал, ще зациклите да хабите ресурси за нещо, което в крайна сметка ще се окаже непоправимо.
Затова не си позволявайте да наричате онова, което се случва, с невярно име. Прекален лукс е и да се самозаблуждавате, и да драматизирате. Ако допуснете едно от двете, значи наистина ще претърпите тежък неуспех.
Умният човек не упорства, когато е пропуснал шанс. Той си учи уроците, събира сили да продължи напред и да търси нови възможности.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
10 изречения, които са музика за ушите на шефа
Работата да ви носи щастие? Малко вероятно. Търсете смисъл и ще имате успех
Колко е важна дължината на полата и на вратовръзката за добро първо впечатление
Като проповедник, прокурор, политик или учен мислите и кое води напред в работата
Шокът след 10-20 години да видите, че сте си сбъркали професията
Техники да си искате повишение без страх от отхвърляне
Синдромът на измамника - коварен вирус, който най заразява интелигентните
Едно разхвърляно бюро - големи пречки пред успеха в кариерата
