В Кресненското дефиле обсъждали и бетонни прегради, но се отказали, защото няма място
Разделителните колчета по средата на двулентови пътища, или както се наричат официално делинеатори, е снижило броя на катастрофите там, където са поставени, с между 16 и 56%.
Броят на ранените в тези катастрофи намалява между 16 и 82%, а на загиналите дори със 100%. Това показват данните, които “24 часа” поиска от Агенция “Пътна инфраструктура” и Пътна полиция. Целта е да се види какъв е ефектът от поставянето на този вид ограничители за малко по-дълъг период от време. Поради това са сравнени инцидентите 6 месеца преди поставянето на колчетата и 6 месеца след монтирането им.
Първият участък, който се сдоби с колчета, е Кресненското дефиле - това стана още през юли-август 2022 г. Половин година преди това - от 1 февруари до 31 юли 2022 година, там е имало 17 катастрофи с шестима ранени и двама загинали. В следващите 6 месеца инцидентите намаляват с пет. Ранените са с един по-малко, а загинали вече няма.
Кресненското дефиле е единственият участък, в който има колчета по абсолютно целия участък.
Доста по-сложна е ситуацията в 36-те километра от Полски Тръмбеш до Велико Търново. Там разделители има на няколко места, включително вътре в селата, където пътят минава през тях. Единствено във Велико Търново колчета няма в урбанизираната част на старопрестолния град.
Интересното е, че преди да се сложат, там всъщност има по-малко катастрофи - едва две, но няма пострадали и загинали. След това произшествията вече са пет, но отново само с материални щети. На цялото трасе от 36 километра ранените са с един повече. И преди, и след поставянето на колчетата има и по един загинал, макар че инцидентите намаляват.
Най-видим е ефектът в 33-те километра между Дебелец и село Лагерите. И там колчетата не са навсякъде, но на местата, на които са поставени, има едва четири катастрофи, и то без ранени и загинали. А по целия път разликата е драстична - от 53 катастрофи с 23-ма ранени и един загинал, инцидентите спадат до седем. Пострадалите са четирима, а загинали вече няма.
Отскоро делинеатори има и по пътя Русе – Бяла, но те бяха монтирани през февруари–март и все още няма статистика за произшествията за 6 пълни месеца.
Идеята на такива пътища да се поставят разделителни колчета е на ръководството на Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата. През 2022 г. към МРРБ се сформира междуведомствена работна група, в която тогавашният ръководител на агенцията Анжелина Тотева прокарва идеята.
“Тогава се обсъждаха и варианти на Кресненското дефиле да бъдат поставени бетонни прегради между двете ленти, но габаритите на пътя не позволиха, тъй като така се спира достъпът на спасителна техника в случай на произшествие. Там има скат от едната страна и дере от другата”, каза пред “24 часа” Тотева.
Чисто юридически основанието да се задейства процедурата по монтиране на колчетата е намерено в препоръката на ЕК за т.нар. смекчаващи мерки по път Е79 в процеса на изграждане на новото платно на магистрала “Струма” източно от дефилето. Една от препоръките на ЕК е именно да се обезопаси пътят през Кресненското дефиле.
Препоръките на ЕК тогава служат като основание за обявяване на обществена поръчка от пътната агенция за широк набор от мерки, повечето от които чисто екологични.
Гроздан Караджов, който по това време е вицепремиер и министър на регионалното развитие, нарежда на ръководството на АПИ да извадят обществената поръчка за колчетата от останалата част от проекта и да я пусне приоритетно. “Може би не беше юридически много издържано да се прави така, но вече две години оттогава никой не ме е викал да давам обяснения, а беше ясно, че мярката ще е полезна за намаляване на катастрофите”, каза той.
Според пътни експерти разделителните колчета нарочно са направени гъвкави, за да може да бъдат смачкани в случай на нужда, ако се налага на мястото да пристигне тежка техника за спасяване на хора или за вадене на заседнали превозни средства. А също и да не нанасят големи материални щети по превозните средства, както би станало, ако са само метални.
Неудобството на двулентовите пътища в България, особено в полупланинските райони, където обикновено катастрофите са най-много, са техните габарити и масовата липса на разширения през 100-150 метра.
В съвременното пътно строителство такива “джобове” са задължителен стандарт при изграждането на скоростни пътища, т.е. такива, които не са магистрали и следователно нямат аварийна лента.
На тези разширения камионите биха могли да отбиват, за да пропускат трафика от леки коли. Но тъй като няма такава възможност, останалите шофьори се изнервят, предприемат маневри за изпреварване, а при многото завои това често става повод за катастрофи.
Тотева обаче обърна внимание на факта, че проектите за поставяне на делинеатори не са съвсем просто решение на проблема.
“Не е въпросът само в колчетата, а и в многото предупредителни знаци, които трябва да се поставят, както и сигнализация какво разстояние още остава без възможност за изпреварване”, каза тя.
Идеи за поставяне на делинеатори има за много пътища в България. Такива вече има, макар и в участък от само 50 метра, на пътя София – Варна в района на ловешкото село Микре. Там има бензиностанция, на която само за няколко месеца станаха две тежки катастрофи с жертви, защото излизащи от бензиностанцията решават да направят обратен завой, който е забранен. Сега колчетата са поставени така, че да образуват платно, от което се излиза от бензиностанцията в посоката на пътуване и обратен завой не е възможно да се направи.
