- Първи го прави Джеймс К. Полк за избори през 1948 г.
- За последно Виетнамската война отказва Линдън Джонсън, който наследява загиналия в атентат Джон Ф. Кенеди
Джо Байдън не е първият американски президент, който се отказва от втори мандат.
И други са го правили, но по различни причини.
Първият, който се решава да не се кандидатира, е Джеймс К. Полк. Той заема поста от 4 март 1845 година до 4 март 1849 година и е 11-ият поред държавен глава. По принцип той още в началото на мандата обявява, че ще направи всичко възможно да остане само за кратък период като президент. Адвокатът от Нашвил, Тенеси, има доста сериозна политическа кариера преди това, като е говорител и на Камарата на представителите в американския Конгрес, преди да заеме поста.
Полк се смята за относително успешен президент, след като печели войната с Мексико, като при това присъединява доста сериозна територия към САЩ. Това му носи огромна популярност и се смята, че няма да има проблем с преизбирането.
Малко преди конвенцията на демократите обаче той изненадващо обявява, че е постигнал всичките си цели, които е набелязал през мандата, и смята да спази обещанието си и да остане само за един път президент.
Може би Полк е знаел, че е и с разклатено здраве, и заради това не се е кандидатирал. Той умира от холера на 15 юни, само броени дни след като напуска офиса си.
Следващият е Ръдърфорд Б. Хейс. Той управлява от 4 март 1877 година до 4 март 1881 година, 19-и поред президент. Точно
както Полк той предварително обявява, че не смята да кара втори мандат
И спазва обещанието си. Хейс също е юрист по образование, като е работил в Синсинати. Преди това е бил губернатор на Охайо, бил е в Сената, като в един момент дори се отказва от политиката.
Реално Хейс идва на власт след един от най-големите скандали в историята на САЩ. Три дни след изборите неговият съперник от демократите Тилден има 184 електорални вота, само един по-малко от търсеното мнозинство. Хейс има 166. 19 гласа от Флорида, Луизиана и Южна Каролина не са обявени. И двете партии обявяват победа, като обвиняват съперника в измама. Обстановката се усложнява, след като един от делегатите в Охайо, където Хейс е бил дисквалифициран, е отстранен и така бройката на Хейс пада до 165. Накрая се свиква специална комисия, начело с главния прокурор, която дава всички 20 спорни гласа на Хейс и той печели със 185:184, което е най-малката разлика и до днес.
Доста интересна е историята на един от най-популярните президенти в историята на САЩ Тиодор Рузвелт. Той е вицепрезидент на Уилям Маккинли, след като
избраният от него преди това Гарет Хобърт умира от инфаркт Маккинли печели изборите категорично.
На 6 септември 1901 година Миккинли е прострелян от анархиста от унгарски произход Леон Цолгош на панамериканското изложение в Бъфало. По това време Рузвелт е на ваканция на остров Ла Мот във Върмонт. Веднага тръгва към Бъфало. Там вижда, че президентът ще се оправи, и се връща към почивката в планината Адирондак. Изнендващо положението на Маккинли се вложава и Рузвелт отново тръгва към Бъфало.
Президентът умира на 14 септмеври, като в този момент вицето му все още е в Норт Крийк. И се заклева като 26-ия президент на САЩ в дома на Ашли Уилкокс. Така поема управлението, но тук е моментът да се отбележи, че не е избран. Конституцията на САЩ изрично споменава, че имаш право на два мандата след избори.
Рузвелт се включва във вота след края на мандата на Маккинли и нормално печели изборите. Реално по конституция това е първият негов личен мандат. И
изненадващо се отказва от втори през 1908 г.,
въпреки че със сигурност е щял да спечели. Все пак се връща в политиката през 1912 г. и се кандидатира от името на Прогресивната партия на Бил Мус. Но губи от Удроу Уилсън.
Следват още няколко подобни случая. Калвин Куулидж поема президентството, когато Уорън Хардинг умира от инфаркт на 2 август 1923 година, няколко месеца преди края на мандата си. Кулидж печели вота през 1924 и отказва този през 1928 г.
Хари Труман пък поема офиса след смъртта на Франклин Рузвелт през 1945 г. В една от най-големите изненади в историята той разбива Томас Дюи на изборите през 1948 г.
В началото на 1951 година се прави 22-ата поправка на американската конституция, за да се спре с объркването. В нея е записано, че никой не може да бъде избран за президент повече от два пъти и никой, който е бил такъв, или е заемал този пост на мястото на друг човек и е избран за държавен глава за повече от 2 години, не може да бъде избиран за президент повече от един път.
Според тълкувателно решение на Върховния съд
приемането на поправката не ограничава правата на настоящия президент
и Труман е имал право да се кандидатира за трети мандат през 1952 г. Той обаче се отказва от тази си привилегия.
И последният, който отказва да бъде президент, е Линдън Джонсън. Той поема офиса след убийството на Джон Кенеди през 1963 година. Изборите са само след 14 месеца и не попадат под ограниченията на 22-ата поправка. Така Джонсън печели първи мандат през 1964 година с огромна преднина. Но се отказва да се яви на вота 4 лета по-късно със знаменитата си реч по телевизията.
“Няма да търся и няма да приема номинация от моята партия за още един мандат като ваш президент”, заявява той, след като демократите са силно разцепени точно по това време.
Специално трябва да се спомене и Джералд Форд. Той е в историята като човека, който никога не е избиран като президент или вицепрезидент, но в крайна сметка стига до поста на най-влиятелен човек в света. По принцип Ричард Никсън е избран в дует със Спиро Агню, или Спиро Агнев, каквато е фамилията на баща му, който е от Егейска Македония.
В разгара на скандала “Уотъргейт” на 10 октомври 1973 г. Спиро Агню подава оставка. И Никсън избира за вицепрезидент Форд, който води в този момент малцинството в Сената. На 6 декември той е одобрен с 387:35 гласа от Камарата на представителите и заема поста. Така
за първи път в историята влиза в употреба и 25-ата поправка на американската конституция.
Никсън подава оставка на 9 август 1974 година и Форд заема мястото му. Той поема поста с думите “националният ни кошмар приключи”.
Форд обаче прави фатална грешка и освобождава от отговорност Никсън за “Уотъргейт”. Това му изяжда главата и губи изборите категорично. Така на всичко отгоре не успява да спечели и вот в кариерата си.
