Генералният директор на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков подписаха нарочен договор за възлагането на изработка на нов, оригинален печатен шрифт с работно заглавие "БТА". Това се случи в Националния пресклуб на агенцията в Бургас. На събитието бе представен и новият дизайн на сп. ЛИК, изготвен с участието на студенти от НХА.
Целта е БТА да стане институция с единен нов облик облик, базиран на българските традиции. Печатният шрифт, съгласно договора, ще бъде разработен на база на азбучната система на кирилицата с включване на елементи от времето на създаването ѝ в преславската книжовна школа през IX в. от учениците на Св. св. Кирил и Методий, чиято памет честваме точно днес в деня на светите Седмочисленици 27 юли, наблегна Кирил Вълчев.
"Вече имаме натрупан опит с използването на различни шрифтове. В интернет страницата на БТА например използваме шрифта Sofia Sans, който е разработен с участието на специалисти от НХА за Столична община. В списание ЛИК използваме различни шрифтовете като Pliska, Monserrat, Bitter, a в кореспонденцията си използваме Times New Roman. Всъщност в този момент БТА прави това, което правят всички институции у нас - използва хаотично шрифтове и на практика нямаме единна визуална идентичност. Често пъти се използват и шрифтове, базирани на разработки на други държави като например руски", обясни генералният директор на Българската телеграфна агенция.
Той допълни, че изборът този договор да бъде подписан в Бургас е израз и на подкрепа към НХА и усилието на академията тя да не остане центрирана само в София, а да приобщава талантливи хора от цялата страна, пише БТА.
Преди официалното подписване бе представен и най-новият юлски брой на сп. ЛИК, който е посветен на 55-годишнината от създаването на курортен комплекс "Албена". Списанието е с изцяло нов графичен дизайн, в който са включени елементи от предложенията на трима студенти от НХА - Виктория Димитрова, Елисавета Драгомирова и Теодор Мирчев. С тях са били подписани договори за отстъпването на правата на техните предложения за графичен дизайн. Техните предложения са били избрани от комисия с представители както на БТА, така и преподаватели от НХА. Официалното представяне на съдържанието на броя предстои на 24 август, когато курортът отбелязва своята годишнина.
Според Вълчев по-голямото послание зад тази инициатива на БТА е опитът на агенцията да бъде използван от българската държава и като страна да започнем да имаме обща визуална идентичност, включително с шрифтовете, които използваме.
"На пръв поглед това може да изглежда малозначителен проблем на фона на многото други въпроси за решаване, но това е част от нашето самоуважение. Да използваме чужди шрифтове, когато ние самите сме дали кирилицата на света, е очевидно най-малкото нелепо, затова се надявам, че примерът ще бъде използван и от други институции", каза още той.
По думите на генералния директор на БТА новият шрифт ще се използва в интернет страницата на агенцията, списание ЛИК и други нейни печатни издания, в кореспонденцията, за вътрешната деловодна система, визитни картички, банери, изписването на БТА в националните пресклубове. Така те ще бъдат в една нова, единна, българска графична система на кирилицата. Вълчев допълни, че за целта в БТА вече работи и изцяло нов отдел "Облик", който ще се грижи за единната визуална идентичност на агенцията.
Срокът на договора е пет месеца, което означава, че до края на годината трябва да бъде завършена цялата система. След това той ще бъде патентован и ще може да бъде използван и от други институции. "Това е само първа стъпка към стигането на много по-голямото решение на какъв шрифт пише българската държава. Ако на държавно ниво приемем шрифт, който да използваме, то той трябва да се разпространи на равнище общини, населени места и в крайна сметка българите още от училище да започнат да използват единна българска кирилица, разработена от учени от такъв мащаб", допълни той.
Ректорът на НХА проф. Георги Янков коментира, че такива разговори са водени, но са прекъснати заради нестабилната политическа обстановка. Той допълни, че в НХА се обучават студенти, които още по време на следването си или след това работят за световни шрифтови компании, така че академията има капацитет да направи така, че държавата „графично да свири хармонично“.
Той също изтъкна радостта си от факта, че сериозни институции като БТА и НХА си подават ръка в посока на това да представят българската шрифтова традиция и нашата школа за букви, която се слави още с доайени като проф. Васил Йончев.
"България все още е първата страна, приета в Европейския съюз, чиято официална азбука не е латиница, а кирилица. Това е изключителна възможност заедно с БТА да покажем нашите графични стандарти и етикет. Сега имаме възможност да пропагандираме нашите вековни традиции", заяви проф. Янков.
Ректорът обясни, че главният ангажиран с разработката на шрифта на БТА е доц. д-р Светлин Балездров, който в момента работи и по дизайн за монетата евро на Латвия.
По думите на проф. д-р Кристина Борисова кирилицата – една от трите официални азбуки, използвани в Европейския съюз – достойно е устояла на предизвикателствата на времето. Днес, освен основен инструмент за комуникация, тя е национален символ и повод за гордост за всички нас, заяви преподавателят по шрифт и калиграфия в Катедра „Плакат и визуална комуникация”.
Тя обясни, че по подобие на световните лидери за масово осведомяване като Би Би Си и Си Ен Ен, БТА е медия, която възлага създаването на свой уникален корпоративен шрифт. "Още по-уникалното в случая е, че агенцията се обръща не към шрифтово студио, а към НХА – най-авторитетната институция в България в областта на визуалните изкуства."
Шрифтът е създаден приоритетно на кирилица, което е рядко срещана практика. Повечето популярни шрифтове, дори тези, които съдържат българско начертание, биват изграждани върху основата на латиницата, обясни преподавателката.
Тя допълни, че шрифтът с работно заглавие „БТА“ съдържа пет основни начертания и техните курсивни версии. Избраната от автора на шрифта доц. д-р Светлин Балездров и екипа му основна концепция за изработка на неконтрастен и безсерифен тип шрифт изцяло подпомага „неутралното“ възприемане на смисловата част на изписания текст, което е от изключителна важност предвид разнообразието на теми, стил и съдържание на публикуваните текстове, поясни още проф. д-р Кристина Борисова.
В стилово отношение шрифтът е носител на локалните традиции, но в същото време притежава простотата и яснотата на Frutiger, строгостта на Helvetica и хармоничността на Optima – непреходни и фундаментални шрифтове за съвременната типография, обобщи професор Борисова.
