Цялата слава на най-желания курорт в Кипър приключва за няколко часа през лятото на 1974 г. Ето какво е останало
Сякаш е туловището на огромен мъртъв кит, който бавно се разлага с годините, изхвърлен на един от най-прекрасните плажове на света. Така изглежда днес градът призрак Вароша, погледнат от крайбрежието на Фамагуста.
През 60-те години на миналия век Вароша е курорт, който съперничи по популярност на Сен Тропе, Портофино и Саут Бийч в Маями. Тук са Лиз Тейлър, Ричард Бъртън, Брижит Бардо, Пол Нюман, изгряващата звезда Ракел Уелч... И заради тях всички останали, които искат да се потопят в гламурния рай на Източното Средиземноморие.
Близо 40 хиляди души изпълват града с радостна глъчка. Строят се нови и нови хотели, защото търсенето се покачва всеки нов сезон. Англичани и германци правят резервации с години напред. Най-богатите хора имат вили край 4-километровия първокласен плаж с кристално чисти води. През 1974 г. във Фамагуста има 109 хотела с над 10 хил. легла.
Градът привлича с
необичайна архитектура -
еклектична смесица от
класически колониален стил
и най-модерните течения в
строителството и интериора
И всичко приключва за един ден. Луксозните хотели, ресторантите и баровете, бутиците, кафенетата, вилите опустяват. Жителите и гостите на града го изоставят за няколко часа в разгара на летния сезон през 1974 г. Оживената глъчка замира, оставяйки място на шум от военни машини, престрелки и отчаяни викове, а после и това отминава и всичко заглъхва, за да се настани половинвековна тишина. Празничната Вароша става призрачен град.
През лятото на 1974 г. военната хунта, управляваща Гърция, извършва преврат в Кипър и сваля правителството на архиепископ Макариос. За да защити кипърските турци от гръцките националисти, турската армия дебаркира на острова от север и превзема една трета част от него.
Включително и Фамагуста, заедно с предградието Вароша, населено почти изцяло от гърци, които бягат към Паралимни и Ларнака. 16 хиляди местни жители тръгват само с най-необходимото и с увереност, че ще се върнат по къщите си след седмица или най-много две.
Точно 50 години по-късно след тези събития надеждата за завръщане изглежда окончателно погребана. През годините е
имало идеи във Вароша
да бъдат настанени
българските турци,
принудени да напуснат
България след т.нар.
възродителен процес
и "голямата екскурзия"
След това босненски или косовски мюсюлмани след войните в бивша Югославия. Но нито една от тези идеи не се реализира.
През 1984 г. ООН приема резолюция, според която Вароша може да бъде презаселена само от тези, които са живели там преди анексията, или от техните наследници. Но Турция пази Вароша незаселена поради други причини - надявайки се да я използва като разменна монета в бъдещи преговори. Но така и не се стига до решение.
До неотдавна дори приближаването до бодливата тел, с която накогашният курорт е ограден, бе опасно. Предупредителни табели в червено, военни патрули, наблюдателни постове и камери на турската армия следяха никой да не припарва до забранения периметър. Дори снимките отдалече бяха забранени.
Днес отделни части от града са отворени за посещение от 8,30 сутринта до 20 ч вечерта. Любопитните посетители могат да вървят пеша по новоасфалтираните улици или да си наемат колело или електрически скутер за персонални разходки. Забранено е да се преминават огражденията и да се влиза в сградите дори само за един бърз поглед. Властите предупреждават, че това е за сигурността на посетителите.
Отвъд районите, в които се допускат разходки, изглежда, че природата се е настанила удобно и зеленината е превзела цели улици. Тук е змиярник и царство на плъхове, големи колкото котки. През всичките десетилетия, през които човешки крак не е стъпвал на плажа, морски костенурки превърнали Вароша в свое любимо обиталище, снасяйки яйцата си в златния пясък.
Алън Вайсман посвещава на града призрак специално място в книгата си "Светът без нас", давайки пример с Вароша колко бързо природата може да си върне изоставените от хората селища.
През годините са се появявали много малко кадри от вътрешността на града призрак. На някои се виждат
чинии по масите, подредени
за вечеря, дрехи по просторите
за сушене, недопита чаша с
кафе, магазини, пълни със
стоката си, бутици с дрехи,
шоурум с коли...
Това вече няма как да бъде снимано, защото много отдавна всичко е претарашено от мародери и изнесено още в първите няколко години.
Шведски журналист, който посещава града с батальон на ООН през 1977 г., свидетелства, че в някои сгради още светели електрически крушки. Днес обаче дори дограмите от прозорците на хотелите са свалени. Всичко е опоскано. С изключение на един-единствен хотел - "Златни пясъци". Най-големият и най-новият за времето си, отворен малко преди анексията. В него всичко си е на мястото. Дори някой предвидливо е дръпнал завесите на прозорците в стотиците му стаи. Хотелът се е превърнал в отделна градска легенда в самата легенда за Вароша.
Обяснението за чудодейното му оцеляване е, че е собственост на британски тръст, в който се предполага, че част има и английското кралско семейство.
Хотелът може да се види в края на плажа, който днес е достъпен за посетители срещу скромна такса от 50 турски лири, което е няколко български лева. Стои си там като една обляна от слънцето капсула на времето. Огромна капсула на времето е и цяла Вароша. Град без душа. Град призрак.
