- Механизмът за разследване на главния прокурор "неясен до степен на неприложимост", но може да бъде уреден в закон
- Парламентът остава постоянно действащ, няма обаче да избира регулаторите с 2/3 мнозинство
- Не по конституция се оказа текстът, че науката, образованието и културата са национална ценност
Съдебната реформа, в името на която беше направена 6-ата поправка в основния закон на държавата, беше порязана от Конституционния съд. Но пък текстовете за служебния премиер и двойното гражданство на депутатите, които бяха добавени при ремонта на конституцията, оцеляха. Засега.
Както “24 часа” още преди дни съобщи, съдиите са разделени 6 на 6 по отношение на така наречената от президента Румен Радев домова книга, от която може да избира служебен премиер. Това, че няма взето решение поради баланса в гласовете, означава, че
КС може да бъде сезиран пак по този въпрос (За мотивите на двете групи съдии виж по-долу.)
Последните, но и най-мащабни промени в конституцията бяха гласувани през декември от 49-ото народно събрание от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. За основни автори в частта съдебна система се смятат Христо Иванов, Надежда Йорданова (коментарите им виж по-долу) и Атанас Славов от “Да, България”.
Веднага след обнародването на поправките те бяха атакувани в цялост от опозицията - “Възраждане”, както и от президента Радев, но без тези по отношение на съдебната система.
Именно към “съдебните” текстове конституционните съдии са най-критични в мотивите си, които са 200 страници. Това е 5-ата промяна в главата “Съдебна власт” за 33 години.
Наслагването на изменения, включително и отмяната на приети при предходни промени, показва
отсъствие на
ясна визия, влияние на разнородни фактори и липса на политически и обществен консенсус, казват съдиите. И добавят, че многобройните изменения не водят до желания резултат - справедливост и повишаване на ефективността на системата.
От 12-те съдии промените в съдебната власт са били подкрепени очаквано от Десислава Атанасова, която е съвносител и гласува за тях и като депутат, Борислав Белазелков и Константин Пенчев. Преди да стане конституционен съдия, той беше шеф на ВАС и омбудсман. Пенчев обаче е бил против орязаните правомощия на главния прокурор по отношение на възможността му да сезира КС.
Останалите 9 съдии не са съгласни с повечето поправки. Но запазват новия текст, че структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела - т.е.
Върховната административна прокуратура окончателно е в миналото
Остава и ограничаването на прокурорските правомощия извън наказателния процес.
Съдиите обаче посочват, че механизмът за разследване на главния прокурор (той е в НПК, но бе вкаран и в конституцията) е “неясен до степен на неприложимост”.
Те критикуват авторите на поправката, че вкарвайки я в основния закон, създават орган в системата на прокуратурата, на който се предоставят толкова стеснени способи и правомощия, че да се ограничава възможността му да изпълнява основната задача да следи за спазването на законността.
Следователно, когато НС действа като законодател, не може да излиза извън границите, заложени в основния закон, относно уредбата на задачата на прокурорските органи и способите за нейното осъществяване, казват те.
Все пак КС отбелязва, че механизмът за разследването на главния прокурор може да бъде уреден в закон. Точно затова веднага след като обявиха решението си за конституцията,
отхвърлиха искането на бившия главен прокурор Иван Гешев
механизмът да бъде обявен за противоконституционен.
КС е отменил и текста, че ръководствата на някои регулаторни органи се избират с квалифицирано мнозинство, ако това е посочено в закон. Поправката, която е абсолютна новост за основния ни закон,
беше въведена заради комисията “Антикорупция”
В закона за КПК беше посочено, че тримата ѝ шефове се избират с 2/3 от гласовете на депутатите.
Неочаквано съдът отмени и текста, който изглеждаше най-безпроблемен - че “науката, образованието и културата са национални ценности”.
В мотивите си магистратите подробно разсъждават върху понятия като “национална култура”, “идентичност”, “глобализация”. И правят заключение, че с новия текст се нарушава базисна конституционна ценност - единството на нацията, което е елемент на фундамента на държавата такава, каквато е изградена с конституцията от 1991 г.
Висшият съдебен съвет в стария състав и по старите правила ще търси новия обвинител №1 и шефа на ВАС
Текстовете, свързани със съдийската, прокурорската колегия и пленума на ВСС, които с промените бяха прекръстени на съдебен съвет, прокурорски съвет и Общо събрание, имаха най-ревностните защитници и най-яростните критици при 6-ата поправка.
Точно с тази част беше свързана и предишната поправка на основния закон от 2015 г. - кауза на Христо Иванов, по това време правосъден министър. И още тогава юристи предупредиха, че със създаването на две колегии на ВСС е достигнат максимумът на промените, които може да извърши Обикновено народно събрание. Оттам нататък всичко е в компетентността на Велико НС. Депутатите сега обаче не ги послушаха и тези нови текстове в конституцията паднаха очаквано.
Те включваха разделянето на ВСС на два съвета с мандат от 4, а не 5 г., и промяна в квотите. В прокурорския шестима да се избират от Народното събрание, като сред тях да няма действащи прокурори и следователи. В съдебния съвет пък осем трябваше да са посочени от съдиите, а петима от парламента. Като главният прокурор трябваше да се избира само от прокурорския съвет, и то с мандат 5 години, а не както сега - 7.
С произнасянето на КС се връща старият ВСС с 25 членове, две колегии и пленум със старите правомощия в цялост, включително избор на шефове на върховните съдилища и на главния прокурор.
Затова и една от първите задачи на ВСС вече трябва да е да открие процедура за избор на нов председател на Върховния административен съд, тъй като мандатът на Георги Чолаков изтича в края на 2024 г. Също така няма пречка ВСС да възобнови и спряната процедура за избор на нов обвинител №1, тъй като Борислав Сарафов е и.ф.
Решението на КС е политическо и ще има тежки политически последици, предупреди Христо Иванов пред “24 часа”. То поставя под заплаха усилията ни за пълноценна интеграция в ЕС и тласка политическата система към задълбочаване на кризата и Велико народно събрание. Преди дни ЕК оцени като добри промените в конституцията ни.
Конституционният съд днес блокира възможността за реформа на съдебната власт, която да въведе възможно най-високи гаранции за независим съд, отчетна прокуратура и да ограничи властта на главния прокурор. С това решение се задълбочава кризата в страната, породена от липсата на справедливост, реагира и бившата министърка Надежда Йорданова.
Паритетът 6:6 по промените за служебния кабинет може да е само до ноември и да паднат при повторно сезиране на КС
КС се раздели на две по 3 от промените - за служебния премиер, двойното гражданство на депутатите и постоянно действащото Народно събрание.
Допреди дни много от конституционалистите бяха на мнение, че точно тези промени трябва да бъдат отразяни. В този дух бяха и становищата на юристите, изпратени до съда.
На мнение, че тези разпоредби са противоконституционни, са били шефката на КС Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова.
Колегите им Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са застъпили обратната позиция.
Това разделение означава, че ще важат новите правила за назначаване на служебно правителство, при които президентът избира премиер от списък с 10 лица на високи държавни служби. Самият Радев го нарече домова книга. През април единственият от списъка, приел да стане служебен премиер, беше шефът на Сметната палата Димитър Главчев. Отказът на останалите кандидати тогава породи предположения, че КС ще отмени текста.
Липсата на решение сега дава възможност съдът да бъде сезиран за същите разпоредби отново. А през ноември ситуацията ще се промени, тъй като двама, назначени в КС от президента Росен Плевнелиев - Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров, ще излязат от състава му. На тяхно място ще влязат двама, посочени от Радев. И не е изключено съотношението на силите вече да е друго.
Остава засега и възможността за народен представител да бъде избран и български граждани, който има и друго гражданство, ако е живял у нас последните 18 месеца. Според едната група членове на КС “хипотезата на двойно гражданство на лицата, заемащи висши държавни длъжности, поражда риск за защитата на националното единство и сигурност, на интересите на суверенната българска национална държава”.
Според другата в “съвременния глобализиран и широко отворен свят въпросът за правото на българските граждани, които имат и друго гражданство, да участват в управлението на държавата, следва да се разглежда и в неговия наднационален и съвременен европейски контекст”.
