Новите ипотеки са 2,4 млрд. лв., за потребление
са изтеглени заеми за 1,355 млрд.
Българите явно са решили да го ударят на живот, защото спестеното в банките през първата половина на годината е по-малко от изтеглените нови кредити. Ниските лихви по кредитите, ръстът на доходите и липсата на други алтернативи за спестени пари продължават да надуват кредитирането, което расте по-бързо от депозитите. Това става ясно от данните на БНБ в края на юни.
Депозитите на домакинствата в края на 2023 г. са били 79,984 млрд. лв. (42,8% от БВП). За 6 месеца сумата се е увеличила с 3,7 млрд. лева до 83,781 млрд. в края на юни тази година, но се запазва съотношението спрямо БВП.
Ръстът на спестяванията е по-голям от
този на доходите – съответно 12,2 срещу 10%
Общата сума на парите в банките към средата на тази година е 131,4 млрд. лв., което е 67,1% от БВП. Намаление има само при спестяванията на финансовите предприятия, които са спаднали до 3,4 млрд. лв.
Новите заеми обаче се оказват с по-голям ръст. Кредитите на домакинствата в края на миналата година са били общо 38,396 млрд. лв. (20,5% от БВП). От тях жилищните са 19,901 млрд. Потребителските възлизат на 16,833 млрд. лв. 6 месеца по-късно сумата на общите заеми вече е 42,221 млрд. лв., което прави 21,6% от БВП. На годишна база нарастването е с 19%, а като сума е 3,81 млрд. лева.
Според статистиката на БНБ
сумата, отпусната от банките като кредити, е
почти наполовина по-малка от парите на депозит
На имотния пазар вече са изсипани 22,3 млрд. лв, като за година нарастването е с 24,8%. За първата половина на 2024-а се оказва, че домакинствата са взели рекордните 2,4 млрд. ипотечни кредити. Средно на месец се падат по 400 млн. лева, което е ненадмината досега сума.
Потребителските възлизат на 18,188 млрд. лв. и се увеличават с 14%. За половин година като сума те са се повишили с 1,335 млрд. лв., което е почти два пъти по-малко от похарченото за покупката на жилища.
Именно потреблението е в основата на повечето прогнози за ръст на икономиката през тази и следващите 2 години. Това се стимулира от ръста на заплатите и по-голямото кредитиране на домакинствата. През първото тримесечие на годината реалните възнаграждения отчетоха най-силния ръст от 15 години насам на годишна база.
Икономистите смятат, че така ще се компенсира по-слабият принос на инвестициите. Очакванията са те
да се забавят заради
политическата несигурност
и липсата на редовно правителство. Това забавя прилагането на структурните мерки, необходими да се ускори усвояването на средствата от плана за възстановяване и устойчивост.
Статистиката на БНБ донякъде потвърждава това - има намаление на нетните чуждестранни активи с около 100 млн. до 83,8 млрд. лв. в края на юни. Нетните вътрешни активи са 108, 5 млрд. лв., а основният им компонент – вътрешният кредит, расте и вече е 107,3 млрд. лв.
Междувременно, за да подкрепи публичните инвестиции от бюджета, Министерството на финансите
пласира нов дълг за 200 млн. лева
чрез 3-годишни ДЦК. На проведения на 22 юли 2024 г. аукцион среднопретеглената годишна доходност е 3,64%.
