При щети за 1,1 млрд. лв. за период от 10 години, нанесени от наводнения, бури, земетресения и пожари, сумата на платените обезщетения е над 2 пъти по-малка
Българите милеят за колите си и нехаят за опазването на домовете си. Поне 70% от хората застраховат автомобилите си, а едва 10% - къщите. Този извод може да се направи от приходите, които имат застрахователните компании, става ясно от анализ на Асоциацията на застрахователите у нас.
На пазар за над 4 милиарда лева годишно,
полиците за недвижими имоти формират повече от скромните 264 млн. лв.
Това показват последните данни на Комисията за финансов надзор за 2023 г. За миналата година приходите от полици са 4,3 млрд. лв.. Това е с 21% повече в сравнение с 2022 г. , когато са отчетени 3,6 млрд. лв. Платените обезщетения са за 1,8 млрд. лв. и растат с 28,5% в сравнение с 1,4 млрд. лв., отчетени година по-рано.
Разбивката на данните показва, че от тези 4,3 млрд. лева на общото застраховане се падат 3,6 млрд., като над 70% са от продадените полици за автомобили. Със значително по-малки обеми следва застраховка “Пожар и други бедствия” - 11,9% от общия обем със 437,2 млн. лв. приходи. Тук обаче се включват не само недвижими имоти, а и други активи, които са застраховани срещу бедствия и пожари. Тези за къщи и апартаменти са донесли въпросните 264 млн. лв.
Към 31 декември на 2023 година 24-те компании в общото застраховане са изплатили обезщетения за 1,5 млрд. лв. Делът им следва същата крива - 78,8% от тях, или 1, 2 млрд. лв., за автомобили , за пожари и други бедствия – 5,94%, или 92 млн. лв., а за групата на другите видове полици, включително и за недвижима собственост, са изплатени общо 4,3%, или 66 млн. лв.
Тенденцията е такава от години,
въпреки че след последните земетресения в съседни държави и зачестяването на бури и градушки компаниите отчитат в последните години ръст на полиците за домове и ниви.
Но с дял от 10% застраховани жилищни и земеделските имоти България е на последно място в ЕС. Средно за Евросъюза този показател е над 30%, а има държави, в които надхвърля и 50 на сто. Нерадостната статистика е на фона на особено рискови за България бедствия - наводнения, земетресения и градушки.
За 10 години щетите от тях надхвърлят 1,1 млрд. лв., пресмятат от асоциацията на застрахователите, а сумата на платените обезщетения е над 2 пъти по-малка. Техните сметки са потвърдени и от данни на европейския застрахователен регулатор EIOPA.
Така, вместо да разделят рисковете от такива събития със застрахователните компании,
собствениците на имоти продължават да очакват помощ от държавата
В действащия бюджет са заложени 175 млн. лв. за преодоляване на щети от бедствия и аварии. Проблемът обаче е, че хазната отпуска средства за възстановяване на общинска и държавна инфраструктура.
С отделно решение се дават помощи за пострадалите домакинства – между 1150 и 2000 лв., които едва ли могат да възстановят имуществото и отнесените или изгорели домове.
В същото време намесата на държавата на пазара с отпусканите обезщетения демотивира хората да сключват полици, показва анализ на Института за пазарна икономика.
Цените на имуществените застраховки са достъпни,
компаниите често предлагат и промоции, което допълнително ги намалява. Те зависят от броя, вида и таваните на покритите рискове.
По полиците с фиксирани суми плащанията обичайно се движат между 50-80 лв. на година. При тези на реална стойност на имота цената зависи от характеристиките на жилището, избраните покрития и застрахователни суми по тях. Такава полица за средно голям апартамент в София може да стигне до 300 лв. на година. Земеделските застраховки обаче са много малък дял от пазара, защото стопаните ги считат за скъпи. В последните години расте интересът към полица “Гражданска отговорност” и за домовете, която покрива щети, нанесени на съседи в блока или къщата.
Сред най-често посочваните причини за избягване на застраховките за дома са мненията, че компаниите не изплащат навреме щети или изобщо отказват да дават пари. Данни на финансовия регулатор обаче показват, че
само при 5 до 10% от сключилите застраховка е имало отказ за изплащане
на обезщетение, като основна причина за това е искане да се получат пари за непокрити по конкретната полица рискове.
А световната статистика е категорична - природните бедствия нарастват. Последните данни за 2023 г. сочат икономически загуби от катастрофични събития за близо 300 млрд. долара.
