Готови сме с нова военна помощ за Киев. Няма да даваме кеш, а боеприпаси, каза Запрянов
Бившият министър на отбраната Николай Ненчев ще е временно управляващ посолството на България в Украйна. Това решение е взело правителството, за да сложи край на продължилия повече от година блокаж между Министерския съвет и президента Румен Радев за изпращане на първи дипломат там.
Българското посолство в Киев официално остана без посланик през април 2023 г. Дотогава то се ръководеше от Костадин Коджабашев. Той обаче бе изтеглен в България през февруари 2022 г. заради войната и временното затваряне на посолството и така и не се върна на поста си - стана служебен зам. външен министър през август 2022 г. През това време той формално изпълняваше поста на посланик, а през април 2023 г., когато мандатът му изтече, бе изпратен да оглави мисията ни във Ватикана.
Да изпрати нов посланик, опита правителството на Николай Денков. Назначението обаче бе спряно от президента Радев, според когото назначаването на посланик в Киев не бе належащо.
За да се реши кризата, защото вакантни бяха и редица други посланически места (сред които ключови като Париж и Лондон), тогавашният външен министър Мария Габриел започна преговори с президентския екип. Така през октомври 2023 г. за Украйна бе предложен работилият като съветник в мисията Петър Танев. Решението мина през Министерския съвет, но
Радев така и не подписа указа за назначаването му,
каквато е процедурата.
Единственият начин да се заобиколи президентът е кабинетът да прати човек за временно управляващ посолството. Именно така ще замине сега Ненчев. По образование той е юрист и политолог, председател е на БЗНС. Ненчев бе министър на отбраната във втория кабинет на Бойко Борисов.
На теория обаче посланик за Киев ще продължи да се търси. Самият Ненчев може да бъде редовно назначен, ако Радев и кабинетът се споразумеят. Но кризата заради дипломатите между двете институции може и да се задълбочи, тъй като следващия месец
изтича мандатът и на посланика ни в Москва
Атанас Кръстин.
Преди да замине в Русия, той бе секретар по външна политика на Радев. Изборът кой да го смени ще е ключов не само заради войната в Украйна, но и ще е показателен за политиката, която страната ни ще води в двустранните отношения.
Министерството на отбраната е готово да предостави нова военна помощ на Украйна и ще я внесе за гласуване в Министерския съвет, обяви пък военният министър Атанас Запрянов на конференция за 75-годишнината от НАТО, организирана от Атлантическия клуб в София.
Помощта се състои основно от стрелкови и артилерийски боеприпаси и е съгласувана с Украйна. “Няма да даваме кеш”, подчерта министърът. Но ще бъдем компенсирани финансово по различни механизми от ЕС.
Страната ни вече е получила и плановете на алианса за защита през 2025 г., каза Запрянов. И посочи, че за да се справим с бъдещите планове на НАТО, в отбраната ще трябва да се инвестират поне 2,5% от БВП.
“Работим за модернизирането на българските въоръжени сили и прогресивно увеличаваме разходите за отбрана, като тази година ще достигнем и ще надминем заложената минимална цел от 2% - ще постигнем 2,18% от БВП”, каза премиерът Димитър Главчев.
Като “щедра” определи пък американският посланик у нас Кенет Мертен помощта, която страната ни е изпратила досега на Украйна. За нея той благодари на политиците от името на НАТО и подчерта, че България е надежден съюзник.
Няма планове да се намесваме с войски.
Няма планове НАТО да става част от този конфликт
(между Русия и Украйна - б.р), увери посланикът на САЩ.
Руската окупация в Украйна не предлага мир. Тя трябва да бъде спряна, допълни той. Мертен подчерта, че алиансът не се меси в конфликта, но е важно страните членки да помогнат на Украйна, за да може тя да се защити.
Конференцията на върха на НАТО във Вашингтон взе стратегически решения по екзистенциални въпроси. Но според мен има два пропуска. Единият е, че не поканихме Украйна да влезе в алианса, коментира президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. Според него едно такова решение може да сложи по-бързо край на войната. Възможно било Украйна да се присъедини към НАТО подобно на Германия миналия век - първо едната част от страната, а след това и другата.
Другият проблем, който Паси описа, е, че много от секторите в областта на сигурността са недофинансирани. Той даде пример с борбата с пропагандата и киберсигурността. Пропагандата атакува умовете, сърцата и душите на младите и техните семейства. Ако Кремъл успее, ще спечели войната по най-евтиния начин, заяви Паси.
