- Инфлация шампион изяде ръста на възнагражденията
- С лихва над 8% върху ипотеките Будапеща удари рекорд в Европа
По един от икономическите показатели, които измерват благосъстоянието - стандарта на покупателна способност, изразен в индивидуалното потребление на глава от населението, България се оказа не на традиционното последно място в ЕС, а на предпоследно, съобщи наскоро Евростат.
Учудващото е обаче, че на последно място не е Румъния, с която доскоро често си деляхме незавидните места в почти всички класации, а Унгария. Втора поредна година там този показател се задържа на 70% от средния за ЕС, докато в България през 2022 г. е бил 69%, но се покачва до 73% през следващата година.
Конкретната причина в случая е, че средната заплата у нас през 2023-а е с ръст 13,2%. В Унгария по-висок - 16,6%, но точно през същата година страната оглави европейските класации по
висока инфлация - тя достигна и прехвърли 24%,
което на практика изяде цялото увеличение на заплатите.
А през декември 2023 г. спрямо декември 2022 г. инфлацията в България вече бе паднала до 4,7%. Дори в пика на поскъпването у нас - септември 2022 г., на годишна база беше 18,7% и оттогава непрекъснато пада, за да стигне в момента до 2,5%. За сравнение,Унгария дори и сега има най-високата инфлация в ЕС - 3,6%.
Унгарците би трябвало да са свикнали с това в исторически план, защото все още има живи свидетели на най-голямата хиперинфлация изобщо в човешката история. До 1946 г. основната валута на тази страна се е казвала пенгьо. В продължение на няколко месеца през същата година цените са се покачвали с по 150% на ден. Нещо, което е струвало 300 пенгьо в края на 1945 г., на следващата година вече е струвало 1 квадрилион. Унгарците тогава губят 80% от стойността на заплатите си и лудостта свършва чак на 1 август 1946 г., когато сменят валутата си с днешния форинт.
Ако се сравняват сегашните цени в Будапеща и в София, се вижда, че при идентични средни заплати, в унгарската столица е по-скъпо от българската с изключение на основните храни (виж инфографиката).
Една особеност на живота в Будапеща е, че тъй като е популярна дестинация, посещавана от много западноевропейци, американци и азиатци, цените в част от туристическите места са в пъти по-високи от средното за града.
Ако вечеря за двама в ресторант излиза средно 100 лева, в близост до някоя забележителност тя може да струва и 300-400 лева. Местните избягват подобни места, които са предимно в центъра на града.
От друга страна, сравнението между цените на основни храни ясно показва, че те са по-евтини в Будапеща,
отколкото в София. Но големите хипермаркети и молове в унгарската столица, където тези стоки могат да се напазаруват евтино, до един са разположени в покрайнините на града, а не в центъра, както е в София. В сърцето на Будапеща преобладават малките магазини и цените поне на основните хранителни продукти там са същите като в българската столица.
Ако трябва обаче да се живее дългосрочно в Унгария, на преден план излиза проблемът с жилищата. Там те са значително по-скъпи, а и освен това средната лихва по ипотечните кредити надвишава 8% и на практика е най-високата в ЕС. А у нас дори не може да се покачи до 3%.
От близо две години насам премиерът Виктор Орбан буквално притиска Унгарската централна банка да понижи лихвите с мотива, че страната трябва да бъде извадена от рецесията. Публичната размяна на обиди между него и управителя на централната банка Дьорд Матолчи наскоро се изроди в най-грубата намеса в независимостта на централна банка в Европа.
Формално спорът се води около съществуването на многобройни фондове, които Унгарската централна банка създаде преди десетина години и които инвестират в недвижими имоти. Финансовият министър Михали Варга ги е взел на прицел, като говори публично за налагане на нови данъци върху дейността им. От своя страна централната банка обеща да ги закрие, но не го направи.
Вместо това гуверньорът Матолчи, на когото му остава още една година от мандата, непрекъснато иронизира политиката на Орбан за създаване на стимули за развитие на местната икономика чрез отпускане на корпоративни заеми с ниски лихви, изплащането вече няколко години поред на 13-а пенсия, многобройните субсидии за покупка на жилища от млади семейства, както и
несполучливите опити за налагане на таван на цените на горивата
и на основните хранителни продукти.
Икономиката на Унгария е с по-големи мащаби от българската, оценява се на около 180 млрд. долара годишно. Но имаше едно от най-твърдите приземявания след пандемията, което я тласна към продължителна рецесия и почти породи валутна криза, защото хазната няма достатъчно средства да изплаща външния дълг. Това обяснява донякъде лекотата, с която Орбан и министрите му непрекъснато говорят за нови данъци и за увеличение на сегашните, а някои от тях и осъществяват.
Към това трябва да се добавят и проблемите с Брюксел - еврокомисарят по въпросите на бюджета Йоханес Хан заяви, че Унгария не отговаря на условията за получаване на допълнително финансиране от ЕС, което беше блокирано заради недостатъци в областта на върховенството на закона. Така Будапеща няма достъп до 11,7 млрд. евро от еврофондовете.
За разлика от България в Унгария обаче присъстват редица големи западноевропейски инвеститори, включително има автомобилни заводи на BMW, “Мерцедес" и “Ауди”, а наскоро и с китайски инвеститор бе създаден и завод за батерии за автомобили.
Стойността само на германските инвестиции в Унгария достигна 25 млрд. долара до миналата година и това е една четвърт от общия размер на чуждите инвестиции.
Слагат данък и на доходи от влогове
Унгария очаква данъчни и регулаторни промени да стимулират търсенето на унгарски държавни облигации, поради което да бъдат пласирани ценни книжа за още 1,8 трилиона форинта (4,86 милиарда евро), обяви миналата седмица министърът на икономическото развитие Мартон Наги.
Реформата всъщност е налагането на социален данък в размер на 13 на сто върху възвръщаемостта, която получават вложителите в инвестиционни фондове. С новия данък ще бъдат облагани приходите от лихви по банковите депозити и някои други инвестиции.
Но на банките в Унгария се дава възможност да намалят плащанията по този данък, ако купят повече държавни облигации.
Разходите за обслужване на унгарския държавен дълг се повишиха до над 4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната в началото на 2024 г. при около 2 на сто в началото на това десетилетие.
Същевременно банките в Унгария, които са много добре капитализирани, плащат лихви в размер на по-малко от 1 на сто на годишна основа по т.нар. депозити на виждане. Това са влоговете, които може да бъдат изтеглени веднага, без да бъде загубено олихвяването и по данни на Унгарската централна банка те са в размер на около 8 трилиона форинта (21,6 милиарда евро). Лихвите по срочните депозити в Унгария (близо 1 трилион форинта, т.е. 2,7 милиарда евро) са около 5 на сто на годишна основа.
Може да има и криза с горивата, след като Украйна спря нефта от “Лукойл”
Унгария е изправена пред криза с горивата, след като Украйна спря нефта от “Лукойл” през нейна територия.
Целта на това решение е да се спре ключов източник на приходи за Русия. Но този ход предизвиква опасения за недостиг в Будапеща, която разчита на Русия за 70% от вноса на петрол, а на “Лукойл” - за половината от това количество. По данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух само през април тази година Унгария е похарчила почти четвърт милиард евро за руски петрол и газ.
Според експерти унгарците могат да се сблъскат с високи цени на енергията и дефицит само след няколко седмици, ако не се намери решение, пише “Политико”,
Именно затова по време на среща с руския външен министър Сергей Лавров миналата седмица Сиярто заяви, че страната е започнала преговори с Москва за намиране на алтернативни доставки. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков пък обвини Украйна, че е взела политическо решение, и заяви, че ситуацията е критична за тези, които все още купуват руски петрол.
Санкциите, наложени от “Укртранснафта” засега не са насочени срещу други руски петролни компании, които продължават да доставят през Украйна, включително “Роснефт” и “Татнефт”. Това отчасти се дължи на факта, че тръбопроводът “Дружба” продължава да доставя петрол от Казахстан за Германия.
Изправена пред такава ситуация, сега Унгария трябва да действа бързо, за да намери други възможности. Будапеща би могла да договори по-голям внос от “Роснефт” или да увеличи доставките от Хърватия по тръбопровода “Адриа”. Вариант е и да освободи част от стратегическите резерви, които са достатъчни за 90 дни.
След избухването на войната в Украйна ЕС наложи ембарго върху вноса на руски петрол. Но бе направено изключение за доставките до края на 2024 г. за Унгария, Словакия, Чешката република и България, за да им даде време да намерят алтернативни доставки. Нашата страна спря предсрочно руския нефт още в края на март тази година.
Оказва се обаче, че не само Унгария е попаднала в мрежата на санкциите. Основната словашка рафинерия “Словнафт” също купува петрол от “Лукойл”, но говорител на министерството на икономиката на страната заяви, че фирмата е намерила алтернативни доставки и засега Словакия не изпитва проблем с доставките на руски петрол.
