- За да оцелеят, малките развиват стокхолмски синдром, приписват положителни качества на мама и татко, които са ги лишили от детство
- Доц. Неделчо Стойчев, не всички родители, "пленили" децата си, са с психически разстройства, както при последния в Стара Загора. Какво е "извинението" на останалите?
- Случаите, при които родители държат децата си като заложници, изолирани от света, са илюстрация на личностна патология. Всеки от тях се опитва да реши някакви екзистенциални лични проблеми по неадекватен, а понякога и налуден начин и въвлича в този процес и собствените си деца. Не във всички случаи родителите на пленените деца са действително с психични заболявания. В много от тях става дума за остра форма на личностно разстройство с доминация на параноидната симптоматика или на свръхценни идеи, свързани с религия, морал, месианство (религиозно учение за поява на спасител (месия) - бел. ред.). Параноидните мисли карат хората да се чувстват перманентно застрашени и преследвани, очакват да им се случват само лоши неща, стават недоверчиви, подозрителни и враждебни. Параноята ги кара субективно да оценяват заобикалящия ги свят като опасно място. Хипертрофираната им потребност от сигурност ги кара да се борят с враждебния свят и спасяват децата си, като ги поставят в социална изолация. От най-ранна възраст такива родители систематично формират у децата си нагласи към света като враждебно и опасно място.
- Споменахте месианството. Защо при някои от случаите има увличане към религията и налагането от страна на родителите като висша ценност?
- Свръхценните идеи обикновено са систематизирани изкривени представи за значими ценности, субективно превъзходство над останалите или лична връзка с Бога. Такива родители изискват от най-ранна възраст от децата си да споделят техните свръхценни идеи, а впоследствие им вменяват лична отговорност за тяхното практическо реализиране. Всяко отклонение от идеализираната поведенческа схема превръща детето в жертва на забрани, ограничения, лишения и рестрикции. Този свръхконтрол се мотивира като задължение на родителя да предпазва детето от отклоняване от "верния" път. Тоталната власт и контрол на този тип родители върху живота на децата им ги превръща в жертви на различни видове насилие. То може да се изразява в различни аспекти, сред които емоционален тормоз, физически наказания, дори сексуална злоупотреба. За да оцелеят, децата заложници развиват стокхолмски синдром, при който започват да приписват положителни качества на своите родители, които са ги лишили от детство.
- Защо тези родители възприемат всеки опит за външна намеса в живота им като грубо вмешателство, тоест не приемат съвети/укор за изолацията си?
- Социалната изолация на тези семейства предпоставя както социална, така и интелектуална деградация. Тук говорим не само за децата, но и за родителите им. Тази деградация често е в основата на погрешното разбиране и интерпретиране на поведението и отношението на другите хора към тях. В повечето случаи и най-добронамерените постъпки се тълкуват като ограничаване на свободния избор, грубо вмешателство в личния живот, конспиративен заговор срещу семейството им. Задействан е феноменът на самосбъдващото се пророчество – опитите за помощ се възприемат като очакваната враждебна интервенция на лошите хора. Създаването на общ враг и на обща заплаха най-силно сплотява дадена група и общност. Този функционален модел, особено в семейства, в които се прокламират висши идеи и ценности и не се упражнява насилие върху децата, за дълъг период от време може да подържа доброволния плен на децата и социалната изолация на семейството.
- Има ли разменена роля на майката и бащата? В повечето от случаите жената е тази, която е ограничавала децата?
- При тези семейства моделът на ролево взаимодействие е дисфункционален и неадекватен. Често ролите на бащата и майката са разменени. В този ред на мисли можем да кажем, че семейството е непълно. Прави се и опит за фасадно демонстриране на семейно благополучие или пък, както е в случая от Стара Загора, фамилията е изцяло изолирана от социалната среда. Всъщност социалното капсулиране е важен белег за скрити проблеми във функционирането на семейния модел. В ранната си възраст всички деца са изцяло зависими от поведението и отношението на родителите им към тях. В случаите на пленени деца контролът и зависимостите се поддържат и в по-късните възрастови етапи (през 2018 г. в Свищов полицията разследва жена, държала под ключ в дома си близо 20 г. двете си дъщери - на 33 и 34 години - бел. ред.). Понякога това може да се случва с манипулативни техники, а друг път - със сила и ограничения. Родителите на тези деца не могат да се откажат от упражняването на власт и контрол, защото това поведение е станало част от начина да се справят със собствените си страхове, неудачи и травматични преживявания.
