- 29 градуса стигна температурата на водата
- Лаврак и ципура, корейска каменна риба и син рак се появиха в Черно море
Големите жеги през последните дни прогониха рибата навътре в морето далече от българските брегове . Температурата на водата достигна 29 градуса, затова излиза по-малко риба. Заради недостига цените се вдигнаха, а попчето се превърна в деликатес.
По това време на годината пресни са само сафридът и попчетата. Има ги на пазарите в Бургас, но не в големи количества както минали години. А и тазгодишният сафрид е дребен.
“В момента се лови и карагьоз, но много малко. През пролетта уловът му беше добър, така че ресторантите трябва да са напълнили камерите”, разказва Теньо Тенев от Варна, който си вади хляба с риболов от години и има малка рибарска лодка.
По Южното Черноморие сафридът върви между 10 и 12 лв., а
попчетата - 14-15 лв., доближавайки цената на лаврака
и ципурата. Могат да се намерят и за 12, и за 18-20 лв. Едрите лихнус също стигат до невероятните 20 лв. за килограм, показа репортерска проверка на пазара “Краснодар” в Бургас.
Дори цацата е кът и се продава срещу 5 лв., с лев-два по-скъпа е по-едрата хамсия. Много се ловят черните миди, които са заковали на 4 лв. килото. Най-скъпи са речните раци - до 40 лв.
Допреди 3-4 г. бе немислимо попчета да се продават за 15-20 лв. Вървяха по 3-4 лв. и при нормални обстоятелства инфлацията щеше да ги оскъпи най-много до 6-7 лв., коментират търговци.
Едрите екземпляри калкан от години са заковали цена от 30 лв. и въпреки че деликатесната плоска риба бяга надълбоко и по-трудно се лови, търговците не смеят да вдигат цената.
“При всички случаи температурата на морската вода влияе на рибата. Колкото е по-топла, толкова кислородът е по-малко. Затова е нормално да бяга от по-плитките крайбрежни зони към по-дълбоки студени води навътре. Всеки вид има различен праг на поносимост, но сегашните стойности на морската вода са екстремални за всички обитатели на Черно море. За хамсията например оптималната температура е 16-17 градуса”, коментира пред “24 часа” доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.
Оттеглянето на рибата навътре в морето се случва всяка година по горещниците, но това лято бие всички рекорди.
“Жегите се отразяват на цялата хранителна верига, която се прекъсва от топлата вода. При нея кислородът намалява, развива се
фитопланктон, който отнема кислорода от рибата”,
каза Димитър Янчев, неформален кмет на рибарското селище Ченгене скеле.
Че рибата се е изтеглила навътре в морето, говори и фактът, че от две седмици вълноломът в Бургас почти е опразнен от въдичари. Рибарите във Варна също свиха мрежите.
Безвъзвратно изчезнала е вече черноморската скумрия, която от десетилетия е заместена от норвежка, канадска и аржентинска. Няма ги и много видове есетрови риби.
Затова пък средиземноморските лаврак и ципура трайно се настаниха в наши води. Последният засечен екзотичен вид в български води е корейска каменна риба, която не се среща и в Средиземно море, каза доц. Райков. Няма обяснение как е достигнала нашите брегове, може би е навлязла чрез полипи на ларви по корабите.
Отнякъде се появи и син рак, невиждан в Черно море от години.
Пазарите по Южното Черноморие са
пълни с всякаква риба, но тя е замразена
- наша или внос от Гърция и Турция. Освен традиционните сафрид, попчета, лаврак и ципура се продава риба меч за 30 лв. килото, фагри, ватос, перки от скат, сепия и всевъзможни видове скариди и калмари. Някои са внос чак от Перу и Еквадор. Има ги в много по-големи количества, отколкото цацата например.
Плановете на морските хора вече са насочени към есенния улов на сафрид, паламуд, лефер и чернокоп. “На Преображение - деня, в който времето се обръща, нещата идват на мястото си. Появява се силен западен вятър, който изтиква топлата вода, отдолу идва по-студен слой и така след средата на август тръгва обичайната миграция на рибата”, разказва Теньо Тенев.
Според Виолин Райков е крайно време
да се направи цялостно обследване на миграционния път
на рибата в Черно море, което ще има отражения върху поминъка на много хора по нашето Черноморие. На същото мнение е и Димитър Янчев, който предлага с парите за един фестивал на рибената чорба някъде по морето да се финансира научна експедиция - например с кораба “Св. св. Кирил и Методий”. За да се получи пълна и трайна картина за популацията на рибата обаче, ще са нужни 3-4 години изследвания.
“На България се падат едва 3% от целия улов в Черно море - за Русия и Украйна нямаме данни, но останалите са на Турция и Грузия”, казва Димитър Янчев. Според доц. Райков южната ни съседка държи 90% от улова, но за някои видове риба имаме повече от 3%.
