- Никой не те пита какво умееш, искат ти диплома, казва Искра Павлова
- Тя учи цял живот, в колежа й викали "мамето", очаква в университета да е "бабчето"
“Възрастта не ме притеснява, по-скоро се опасявам някой да не каже: Тя започна да учи на 69 години, колкото да види, че нищо не става. Затова осъзнавам ученето като голям ангажимент и ще трябва да положа много усилия, за да не излезе, че хората на години не се справят.” Това казва пред “24 часа” най-възрастната студентка в Медицинския университет в Пловдив Искра Павлова. От есента тя ще учи в специалността “Лекарски асистент”, след като беше приета по първо желание във висшето училище.
Специалността е наследник на професията фелдшер. Обучението се провежда по направление “Здравни грижи”, само в редовна форма с продължителност 4 години, 8 семестъра – 240 кредита.
Павлова учи през целия си живот. Първо завършва химически техникум и дълги години работи в голямо фармацевтично предприятие в София, където живее. След приватизацията му закриват цеха, в който е началник-смяна, и се налага да си търси друго поприще. Става управител на дом за възрастни и болни хора и сблъсквайки се с техните здравословни проблеми, решава да учи за парамедик. Завършва първо курс, а след това и Колежа по икономика и мениджмънт в Благоевград, където се дипломира с най-високата степен за парамедик – четвърта. След това работи за кратко в “Пирогов”, а
от 5 г. е част от екипа на Спешна медицинска помощ
в столицата. Най-тежко ѝ е било в ковид пандемията. “Лечебните заведения бяха препълнени, караш пациент, няма места, той се влошава, случвало ми се е да ходя до 4 болници, докато настаним човека”, описва тя.
Решава да повиши квалификацията си и избира специалността на лекарския асистент, “защото тя е най-близка до тази на фелдшерите”.
Не е лошо да стана и медицинска сестра, това беше второто ми желание, но фелдшерите са гръбнакът на спешната помощ, изтъква Павлова.
Съпругът ѝ е починал отдавна, но двете ѝ деца я подкрепят много и докато се колебае дали да кандидатства, застават плътно зад идеята
Те ми дадоха сила, помогнаха ми и да си намеря литература за подготовка за изпита, учех и решавах тестове сама, разказва Искра Павлова.
В нейната специалност се влиза с изпит по етика, в който има и въпроси от философията от типа “Според Аристотел има 2 основни вида добродетели. Кои са те?” Това затруднило кандидат-студентката, защото навремето е завършила техническо училище, в чиято учебна програма предмет философия не фигурирал. Това беше почти непозната материя за мен, знаех някои неща от обща култура, но това не е достатъчно и
трябваше да изчета доста учебници по философия, за да се справя, обяснява тя.
Искра Павлова е избрала да учи в Медицинския университет в Пловдив, макар да може да се запише и в София, защото нейни колеги от Спешна помощ също следват под тепетата. Психически е готова, ако младите ѝ колеги я посрещнат със скептицизъм или присмех.
“В колежа бях “мамето”, сега сигурно ще бъда “бабчето”, шегува се със себе си първокурсничката. Казва, че на 69 години общественото мнение не я вълнува много и не се интересува какво ще кажат хората за желанието ѝ отново да учи. Намира, че в наше време няма място за закостенялост и схващания от серията “Това не е за твоите години”. Има състудентка от колежа в Благоевград, която на 40 години продължава да учи и вече е трети курс в същата специалност - “Лекарски асистент”.
Когато ми се обади да ми честити, че са ме приели, ми каза: “Аз бях дотук, дипломирам се и край.” Отвърнах ѝ: “Ти си млада, можеш да учиш още, аз, ако бях на твоите години, въобще нямаше да се колебая”, разказва Искра Павлова.
А има и друга причина отново да застане на студентската банка. “Баба ми, която беше малко шопкиня и малко македонка, казваше: “Никой не те пита какво умееш, българинът ти иска талимат (документ, диплома)”, цитира тя. И се надява след 4 години отново да дава интервюта – вече като дипломиран лекарски асистент. Дотогава я чака
график “от работа - на лекции и пак на дежурство, после писане на курсови работи и подготовка за изпити”
Не е ясно дали ще има време за решаването на кръстословици, с което обичайно тренира паметта си. Но ще продължи да чете и немедицинска литература, защото вкъщи има голяма библиотека и книги, които все още не е разлистила.
При този младежки дух има нещо, за което Искра Павлова смята, че е възрастна, и то е политиката. В листите с кандидат-депутати от Пловдив и региона имаше жена с нейното име. Съвпадение е, стара съм за депутат, засмя се тя на въпроса явявала ли се е на изпит и за Народното събрание.
