Тя определя как съчетавате професионалния и личния си живот. Но има значение и какъв тип е шефът ви
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Лято, слънце, жега, хората във ваканция, а вие работите. Даже повече от обичайното, защото част от колегите ви са в отпуска, та се налага и техни задължения да поемате.
Шефът ви пък е обхванат от активност и дори вкъщи ви звъни нещо да обсъдите, нещо да възложи. Оценявате неговото желание да сте му дясна ръка, но хич не успявате да си починете.
Е, вече можете съвсем законно да не му вдигате телефона. През март депутатите от миналия парламент записаха в Кодекса на труда, че служителите имат право да не отговарят на началника, когато им звъни по време на междудневните и междуседмичните почивки. Освен ако в договора им не е предвидено друго, сиреч че са постоянно на разположение.
И да не е предвидено друго, на шефа ви хич няма да му хареса, че ви търси, а пък от вас ни привет, ни ответ.
Но всъщност тук се преплитат няколко проблема, които трябва да разгледате един по един, защото са важни за кариерата ви.
Първият е с претоварването. Вярно, че по най-отпускарското време в много компании и институции се получава така - който е на работа, поема и задачи на отсъстващите си колеги. Но във фирмите и в учрежденията, в които хората по принцип са малко, именно в този период най-ясно си проличава колко са претрупани.
Ако е така във вашия екип, вероятно това е сигнал да обмислите дали и колко дълго можете да издържите на свръхзаетост. Не през отпускарското време, а през всичкото време.
Вторият въпрос е искате ли да се възползвате от ситуацията, в която сте в момента - шефът много разчита на вас. Ако спечелите доверието му, като покажете професионалните си качества, вие пък можете да разчитате, че ще получите дивиденти в близките месеци - по-висока заплата, повишение в йерархията, някакъв друг вид бонус.
Ако искате това, не страдайте от натоварването, а се постарайте да дадете максималното, за да впечатлите началника.
Искате ли всъщност е третият въпрос, може би най-важният. На първо четене изглежда прекрасно да получите повече. Но срещу това трябва да плащате съответната цена и в момента тя хубавичко си личи - повече усилия и нещо като ненормирано работно време. Което си е съмнителна привилегия.
Тук се изправяте пред необходимостта да оцените точно къде се намирате - каква е компанията и какъв е шефът ви.
Добрият баланс между работа и свободно време е един от критериите, по които служителите оценяват работодателя си. Смята се, че това е и показател за корпоративна социална отговорност - процесите да бъдат организирани така, че на хората да не им се налага да работят извънредно.
Има класации по държави. Германия например е една от страните, където на служителите най-рядко им се случват непредвидени обстоятелства, заради които да се трудят извън определените часове. Немците са сред най-удовлетворените от баланса между работа и свободно време.
Навсякъде по цивилизования свят този баланс се смята за все по-голяма ценност и много компании го посочват като едно от своите предимства в обявите, с които търсят служители.
Опитайте да анализирате вие в такава компания ли работите. Ако отговорът е "да", значи сте сред късметлиите.
В повечето компании с такава корпоративна култура мениджърите се съобразяват с правилата. Но макар и рядко, случват се изключения - може шефът ви да е работохолик и/или да действа според собствения си управленски маниер и хич да не го е грижа за баланса между работа и свободно време при подчинените му.
Специалистите по кариерно развитие винаги подчертават, че е добре за професионалното развитие, ако служителят е в хармония с шефа си. А при нея е ключово разбирането човек колко време работи и по кое време работи.
Според социолога Кристина Ниперт-Енг в това отношение хората се делят на два типа: сегрегатори и интегратори.
Сегрегаторите определят ясни граници между работа и личен живот. Интеграторите не могат да разделят двете.
Ако сте тип сегрегатор, няма да издържите шеф, който има навик да ви занимава с делови въпроси по всяко време. Самата ви природа ще се бунтува срещу това, болезнено ще страдате от чувство за дисбаланс между професионалния и личния живот.
Ако сте тип интегратор, може даже да ви допада поведението на шефа. Но при тази хармония той ще ви увлича и е още по-голям рискът да прегреете, като не спирате да мислите за работата, след като се приберате вкъщи. Склонността да размивате границите между професионален и личен живот ви натоварва, понеже не сте в състояние да постигнете психологическо откъсване. Вие не сте в работата, но тя продължава да бъде в главата ви.
Трябва да се научите да прокарвате здравословна граница между професионалния и личния си живот, ако не искате да рискувате здравето, а и кариерата си, която може да рухне заради неефективност и грешки вследствие на претоварване. Изучете всякакви видове техники, за да постигате психологическо откъсване, съветват експертите.
Това е изключително важно и ако се разминавате с шефа, понеже той е от типа сегрегатор.
На такъв мениджър му прави изключително лошо впечатление, че не се организирате да си свършвате задачите в рамките на установеното работно време. На вас ви се струва, че трябва да е доволен, като казвате: "Ще прочета презентацията в неделя на свежа глава, след като си почина в събота, и в понеделник ще ви я покажа". А на него тази ваша активност и смесване между работно и свободно време му изглежда като глупост или като неумение да се справяте. Не печелите, а губите точки. Вероятно накрая ще направи извода, че не пасвате на корпоративната (или на неговата) култура.
Щом имате шеф сегрегатор, постарайте се и вие да си изградите такава нагласа, колкото и да ви трудно заради характера ви. Разделянето на професионалния и на личния живот безспорно ще е по-полезно и за развитието на кариерата ви, и за здравето ви.
----- Българските работодатели - най-цивилизованите в ЕС :-)
Според официалните данни, които фигурират за България в Евростат, на работниците и служителите у нас много рядко им се налага да се трудят допълнително. По този показател страната ни е на първо място сред всичките държави в Европейския съюз.
През 2023 г. средно 7,1 на сто от заетите в страните от съюза са се трудили повече часове на основното си работно място от установеното работно време. За България числото е нищожно - само 0,4%.
Пренебрежимо малко е в сравнение със средното в ЕС, да не говорим за Гърция, където има най-висок дял на работници с допълнителни трудови часове (11,6 на сто), следвана от Кипър (10,4 на сто) и Франция (10,1 на сто).
В "Точният човек" можете да прочетете още:
10 неща, които уверените хора правят и постигат успех
Липсата на самоувереност - най-лошият дефицит за успех. Упражнения да я добиете
Как да шутирате колега интригант
Познай кога да махнеш за сбогом на тази работа
Логиката зад мантрата "Не мисли лошо, за да не стане лошо", която носи успех
Правилото 10:90 или как реакцията ви само в 1 събитие води до 9 неприятности
Научен факт: Гласът и мирисът привличат. Как да ги използвате за успех в кариерата
Имате успех, като разпознаете на работна среща в ледена стая ли влизате
Корпорация или по-малка фирма води по-бързо до успех в кариерата
10 правила да работите с колега от сорта "талантлив простак"
