- 572 лева са нужни за храна на един човек
- Сиренето и млякото ни са най-скъпи в ЕС
- С най-ниската заплата у нас можем да си купим 8 пъти най-нужните продукти от малката кошница, в Румъния - 15, а в Германия - 32 пъти
Всеки трети българин получава заплата под 1000 лв., а за да живее нормално, му трябват чисто 1453 лв. За семейство с дете пък са нужни 2615 лева на месец.
1,6 млн. от работещите българи пък са с доход под нужния за издръжка за един човек, година преди това са били 1,7 млн. души.
Това показа изследването на КНСБ за движението на потребителските цени и средствата, които са нужни за издръжка, към юни 2024 г.
За пръв път от 2013 г. насам нужните за живот средства намаляват през второто тримесечие на годината, но само с 0,1%, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Само за храна на месец са нужни 572 лв. на човек, което е почти 40% от дохода на един работещ.
В същото време сиренето, млякото и олиото у нас са с едни от най-високите цени в целия ЕС. Килограм сирене струва 9,61 евро, а в Испания е само 6,4 евро. Олиото в България поевтинява с 21% на годишна база, но все още държи една от най-високите цени в ЕС. Литърът е с цена от 2,03 евро, а в Румъния е два пъти по-евтино. (Виж инфографиката.)
И докато цените на продуктите надминават тези в ЕС, заплатите ни продължават да са едни от най-ниските. Минималната заплата у нас е 933 лева (477 евро), като в Европа тя е по-ниска само в Албания - 385 евро. По-висока минимална заплата вземат работещите в три държави, които не са членки на ЕС - Черна гора (533 евро), Сърбия (544 евро) и Турция (613 евро). Най-висока продължава да е в Люксембург - 2571 евро.
У нас минималната заплата за месец е седмичната за един германец
Разходът за труд у нас на час пък е 9,3 евро, а над 40 евро е в девет държави - Люксембург, Дания, Белгия, Нидерландия, Франция, Австрия, Исландия, Германия и Ирландия.
Както “24 часа” писа, минималната заплата от 1 януари се очаква да стане 1080 лв. Толкова към момента дава формулата, според която тя трябва да е равна на 50% от средната. И така, обаче ще си останем на дъното в класациите и няма да можем да изпреварим Черна гора дори там да няма увеличение.
С минимална заплата у нас можем да си купим едва 8,4 пъти продуктите от малката потребителска кошница (20 жизненоважни стоки като хляб, сирене, месо и бензин). В Испания, Франция, Нидерландия и Германия, например с една минимална заплата човек може да си купи същата кошница около 30 пъти. Румънците пък могат да си я позволят два пъти повече от нас, или над 15 пъти.
За година цената на малката потребителска кошница в България се е увеличила само с 0,6%, но тази статистика е подвеждаща, защото единствените по-евтини продукти са зеленчуците и олиото, обясниха от КНСБ.
Най-голям спад има при зелето - почти 24%. С около 20% е паднала цената на килограм картофи. Яйцата пък са поевтинели с около 8,3%.
Най-много се е увеличила цената за килограм кайма - с цели 11,9%, следвана от тази на ябълките - 11,2%. Ако искаме да си купим килограм кренвирши, ще трябва да платим 9,5% повече. Пилето е поскъпнало с 7,5% на килограм. Единственото месо, чиято цена е намаляла, е свинското без кост - с около 2%.
В риск от бедност живеят 30% от хората
в България, което ги поставя в категорията “работещи бедни”. От тях 19,9% не могат дори да си позволят нормална храна и да консумират през ден месо, пиле и риба. И по показател бедност сме на едно от последните места в ЕС, като пред нас е само Румъния. В Гърция бедни са 26,1% от населението, но само 10,9% не могат да се хранят нормално.
19,6 на сто е номиналният ръст на минималната работна заплата за шестте месеца на 2024г., спрямо година по-рано. Реалният ръст обаче е 14,1%.
Ако погледнем в дългосрочен план, минималната заплата се е вдигнала с 44% спрямо 2021 г. В 5 държави обаче той е по-голяма - Хърватия, Литва, Унгария, Полша и Румъния. “Хич не сме отличници, далеч не сме на първо място, но фалшивите новини завладяха България”, недоволен бе Димитров.
Средната заплата у нас е 2123 лв. Тя се е увеличила с около 16%.
Заради скъпия живот и ниските заплати
КНСБ настоява в бюджета за следващата година да се предвидят поне 10% ръст на заплатите
До края на годината България трябва да въведе и евродирективата за адекватни минимални заплати. КНСБ настоява процесът да се ускори. Иска да се забърза и работата по директивата за прозрачност на заплащането.
“Наблюдаваме интересна тенденция - хем няма хора, хем пазарът е дефицитен, хем бизнесите търсят 200 хил. работници, пък почват съкращения на работната ръка в промишлеността заради рецесията в Западна Европа”, добави Димитров. Това е причината заедно с АИКБ да настояват една от най-успешните мерки по време на COVID - 60/40 отново да се въведе. Тя да важи за предприятия с намалена производителност между 20 и 25%. Така държавата ще поема 40% от доходите и осигуровките, а 60% - работодателят. Парите ще дойдат от фонд “Безработица”.
От КНСБ предлагат да бъдат изготвени дефиниция и методология за официално измерване от страна на държавата на “Заплата за издръжка” по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ.
