- Сребърният накит със златен обков вероятно е даден на един от управителите на крепостта в Кокаляне
- Открит е в специално изсечен гроб под пода на църквата на 1,10 м дълбочина
Рядък и ценен сребърен пръстен със златен обков бе открит при разкопки в цитаделата на средновековната крепост кокалянски "Урвич" на Националния исторически музей, провеждани под ръководството на д-р Филип Петрунов (НАИМ - БАН) и Виолина Кирякова (НИМ).
Той е намерен в един от гробовете, които са проучвани в църква №2. Местата за покой са били специално оформени, което значи, че са били на аристократите в крепостта. Археолозите имат основание да смятат, че пръстенът печат вероятно е даден от цар Иван Александър (1331-1371 г.) на управителя на мястото.
"Когато открихме този накит, не мислихме, че е толкова ценен,
защото беше изключително корозирал - разказва пред "24 часа - 168 истории" д-р Филип Петрунов. - Вътре имаше една сериозна язва и не си личеше нито изображението по плочката, нито украсата по халката. След обработка в лабораторията на Националния исторически музей се оказа, че това е един масивен пръстен. Сега тепърва предстои да му бъдат извършени химически анализи за установяване на конкретните параметри и попълване на неговия паспорт."
Всъщност църква №2, където е намерен пръстенът, е открита случайно през 2021 г., когато изследователите са проучвали предполагаема крепостна стена.
"Светилището е изградено като гробница за владетелите на крепостта, но за разлика от вече известните, които разполагат с костница, тази на пода има специфично подреждане на настилката - посочва д-р Петрунов. - Наредени са преизползвани антични тухли и са маркирани местата на тези гробове. Вътре в наноса има 3 запазени дъговидни линии, пресъздаващи арка, а отвън в притвора една, която е изградена в каменния плочник. Отваряйки единия гроб на пода, попаднахме на изключително старателно погребан мъж, между 45-55-годишен, който беше положен с риза с вероятно сребърни копчета. Чакаме анализ. За него специално е направено изсичане в скалата, така че да се събере целият ковчег, в който е поставен. Зазидана е самата стена и от южната страна е изграден допълнителен зид, който да огради гроба. Но покойникът не разполагаше с такъв пръстен инсигния. И във втория гроб, който беше в каменния плочник и за него също беше изсечена скалата на 1,10 м в притвора, открихме накита. Нямаше други предмети. Покойникът също е бил положен в ковчег, на който капакът е бил замазан с хоросан."
Специалната позиция на тези два гроба затвърждават хипотезата, че
това е църква костница на управниците на крепостта
на кокалянския "Урвич". В нея предстоят още много проучвания.
"Тази втора гробница, която не е осквернявана от иманяри, е на 200 м от първата църква, открита от проф. Димитър Овчаров, през 1969 г. - споделя археологът. - Тогава проф. Николай Овчаров още студент, събира първите стенописи и възстановява няколко прекрасни пана, които са част от постоянната експозиция на НИМ. След това през 2011-2015 г. проф. Овчаров и директорът на НИМ доц. Бони Петрунова проведоха пълни проучвания на тази църква, която датираме от XI век. Под нейните основи се откри една стена от по-ранна сграда от IX-X век с характерните пръстени с пентаграм, орлета и розети, които са широко разпространени в Първото българско царство. Тя е в непосредствената близост до мястото, където трябва да е разположена жилищната кула на управителя. И тъй като говорим за дълъг период от време, вероятно семейството му е погребано вътре и около тази църква.
Но върху халката на открития пръстен има една шестлъчева розета,
каквато сме виждали и при първата църква. Има и царския символ орел, който го срещаме върху ботушите на цар Иван Александър, изобразен в неговото Четириевангелие. Та тази розета с неговия знак показва една принадлежност към българската култура и към търновския трон. Тоест може да допуснем, че той е принадлежал на един от управителите на крепостта, даден му от царя."
Съоръжението на кокалянския "Урвич" в рамките на Второто българско царство е функционирало около 200 години и винаги е имало представител на властта на място.
"Притежателят на пръстена може да не е бил член на фамилията Асеневци, но един такъв накит инсигния доказва, че правото да управлява това място му е дадено пряко от търновския трон - отбелязва д-р Петрунов. - А предвид двуглавия орел, който срещаме и върху ботушите на цар Иван Александър, допускаме, че най-ранната дата, към която може да се ориентираме за връчването на накита, е след коронацията му - 1331 г. От друга страна, на база на иконографията на двуглавия орел и стилистиката на изображението - начина, по който са разположени крилата му, по-скоро трябва да го насочим към 60-те години на XIV век - или края на Второто българско царство."
Междувременно в църквата учените откриват няколко изключително красиви и деликатни сребърни елементи, предназначени вероятно за дреха или глава, които насочват, че
е напълно възможно един от гробовете да е на жена
Тоест това засилва хипотезата, че мястото може да е гробница на аристократичното семейство, което е обитавало в цитаделата и е ръководело целия живот на крепостта и контролния пункт към Средец.
Разбира се, засега археолозите не могат да бъдат категорични в аргументите си, докато не направят пълни проучвания и анализи.
"Миналата година ние открихме още един гроб, в който имаше масивен сребърен пръстен, украсен с припоени ромбчета - обяснява д-р Филип Петрунов. - А тази година намерихме от север и друг гроб на мъж, отново с риза с над 10 сребърни копчета, от които поне едно със сигурност е с позлата. Тоест богатите гробове и покойниците със скъпоценни накити по тях далеч не са само тези вътре в храма. Но на тях им е отделено по-специално място, с подчертаване на плочника в техните места за вечен покой."
Любопитното е, че една от най-интересните находки е намерена още през 2021 г. Тогава учените се натъкват на погребана жена североизточно от църквата с изключително луксозни наушници от сребро, чиято единствена аналогия е от некропола на Царевец, разположен в църквата "Света Параскева Търновска".
"Други важни открития от предишни разкопки там са от 2020 г., когато с Виолина Кирякова продължихме работата си по късносредновековния манастир около църквата "Свети пророк Илия" - спомня си археологът. - Тогава
намерихме една великолепна матрица за щемпелуване
на подвързиите и страниците на книги. Това е един много рядко срещан паметник. Такива има само две или три намерени в манастира "Свети Йоан Предтеча" в Созопол. Интересното за тези данни е, че д-р Хинковски издаде два тома изследвания на изворите от Генуа, свързани с България, и в тях на едно място се споменава, че търговец е докарал от нашата страна няколко каруци с кожи заедно с две торби такива замби. Тоест това е нещо, което системно е било произвеждано у нас и се е продавало на запад в Дубровник и в други големи центрове на Европа. До този момент е ясно, че в манастирите са правени преписи на книги, но на база на откритите писала, които имаме през различните сезони от манастира, можем да кажем, че имаме конкретни археологически доказателства, че там са се произвеждали книги."
Освен тези предмети археолозите са установили и производствени съоръжения за преработка и добив на желязо и ценни метали.
"През 2008 г. имах удоволствието да попадна на един бронзов свитък, който беше около 890 грама и личеше, че в него е топен метал за отливане на различни предмети - разказва д-р Петрунов. - А малко по-късно, когато съвместно с проф. Николай Овчаров провеждахме проучвания отново в манастира, попаднахме на една боклучна яма, в която имаше изхвърлен отлят пръстен, като върху неговата халка седеше този метал, който се стича по улея за запълване на калъпа. Тоест веднага след отливането тези хора са преценили, че е дефектен и няма нужда бъде допълнително оформян, и са го изхвърлили. Може да се каже, че
имаме няколко доказателства за производството на метал
- пещите, свитъците, брака и други инструменти, което означава, че е напълно възможно не просто да са се правили книги, а и всичките пособия за изработката на четивото. Тоест замбата може да е изработена на място."
Това значи, че обособените места, които се проучват, не са самостоятелни зони, а цитаделата, църквата "Св. пророк Илия" и производственият квартал в края на XIV век са функционирали като една цяла селищна структура.
Със сигурност обаче мястото крие още хиляди детайли, които ще запълнят липсващите парчета от пъзела за живота на кокалянския "Урвич" преди векове.
