- През 1965 г. партизанинът Горуня се опитва да свали Тато, а заговорът се смята за най-сериозния в историята на комунизма
Трусовете в ДПС, които не спират през последната седмица, може би приличат на опита за преврат срещу Тодор Живков през 1965 г. от партизанина Горуня. Тази теза обяви историкът проф. Искра Баева, като обясни пред "24 часа – 168 истории" причините за този паралел.
"Двете събития могат да се сравняват, защото са се случили задкулисно – посочва тя. – При Живков се е действало тайно, а сега също не беше известно, че има проблем. Разбира се, в ДПС не можем да говорим за преврат, а по-скоро за неразбирателство. Не мога да преценя какво ще стане сега, защото има сблъсък на невидимата сила на Доган с видимата на Пеевски. Тези проблеми ги има и в другите партии, но в ДПС досега не се бяха срещали. Най-важното, което видяхме, е, че много дейци на тази партия заявиха верността си към нея и към водача им, който според тях ги води в правилната посока."
Всъщност въпреки всичките мнения за разделение в партията единият председател на ДПС Делян Пеевски категорично заяви, че
няма конфликт между него и почетния председател
В позиция до медиите той обясни, че винаги е бил до Ахмед Доган, винаги може да разчита на него и това не се е променило.
"Всеки, преживял дълго време в политическия живот, знае, че твърде често и лесно могат да се пресичат граници. И това винаги се е смятало за част от неписаните правила на играта – посочи Пеевски. - Но дори и в тази игра има граници, които не се преминават. Никога и по никакъв повод. Едно нещо няма да приема, няма да допусна и няма да подмина - никой, независимо от мотив, мерак, личен или групов егоизъм, няма право да ме противопостави с почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган. Да съм ясен - противопоставяне Доган-Пеевски няма и не може да има! Конфликт Доган-Пеевски няма и не може да има!"
И ако сега Пеевски опитва да убеди обществеността, че трус в ДПС няма, то през 1965 г. опитът за преврат е изключително сериозен и е най-голямата заплаха срещу дългогодишното управление на Тодор Живков. "Заговорът на Горуня", както остава в историята това събитие, е подготвян с месеци, цели смяната на висшето ръководство на тоталитарния комунистически режим в страната. В преврата участват няколко военни и функционери на БКП, начело с генерал Иван Тодоров-Горуня. Другата ключова фигура в историята е комендантът на софийския гарнизон ген. Цвятко Анев.
Групата се опитва да използва смяната на съветския диктатор Никита Хрушчов,
за да отстрани Тодор Живков
Членовете замислят да извършат вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от Българската народна армия. Започват тайна агитационна дейност във войската и привличат съмишленици.
В нощта на 11 срещу 12 февруари 1965 г. полковник Цанко Цанков, началник в Министерството на народната отбрана, споделя пред шефа на Софийското градско управление на МВР ген. Съби Стефанов, че съществува тайна организация, която си е поставила за цел да премахне тогавашното ръководство на държавата и партията.
Целта на Цанков е да вербува началника на Софийското МВР, чиито части да помогнат или поне да запазят неутралитет, щом планът влезе в действие. Това обаче не се случва и ген. Стефанов и министърът на вътрешните работи докладват пред Живков за заговора.
Държавна сигурност дава начало на контраоперация "Дураците"
(Глупаците - от руски език - бел. ред.) и коварният план е разкрит през март. На 8 април 1965 ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива (според официалната версия) в дома си. На 12 април са задържани и другите участници в групата.
През 1990 година останалите живи конспиратори, сред които и самият генерал Анев, са реабилитирани на следното основание: "Тези деяния са били обществено полезни и необходими, насочени към събарянето на един режим, за който вече е абсолютно доказано, че е бил диктаторски..." Въпреки че тази група не се е борила срещу комунистическия режим, а е имала далеч по-репресивни цели и връщане на сталинските практики.
