- Проф. Баева сравнява соцлидера с почетния председател на ДПС заради умението им да се задържат във властта години наред. Нарича ги политически животни
- Паралел прави и между комунистическия лидер Георги Димитров и журналиста Джулиан Асанж заради протестите в световен мащаб в тяхна защита
Какво е общото между комунистическия ни вожд Георги Димитров и австралийския журналист Джулиан Асанж, разкрил множество престъпления на САЩ? И по какво си приличат Тодор Живков и Ахмед Доган? На пръв поглед подобни сравнения изглеждат нереални, но историкът проф. Искра Баева намира общи черти в тези мъже, докато пише последната си книга "Личностите, които определиха нашата съдба". В нея тя изследва биографиите на лидерите ни преди 1989 г. и на тези, които започват прехода към демокрация.
"Отдавна се занимавам с това, но едва сега го обединих в една книга, защото 35 г. по-късно
страницата на социалистическия режим не е затворена
и се отваря с различни намерения – посочва пред "24 часа – 168 истории" проф. Баева. – Един от лидерите, за които пиша, е Георги Димитров - най-известният в света български политик. В момента всички го определят като национален предател, но на мен ми прави впечатление, че никой не се опитва да подходи от гледна точка на тогавашната ситуация, защото подобно нещо имахме сега при княз Фердинанд. При погребването на останките му всички го възхваляваха, въпреки че неговото решение е катастрофално и от обявяването на Междусъюзническата война тръгват всичките провали на България и влизаме в един тунел, от който няма излизане. Тоест личат двойните стандарти. Основното при Димитров е, че той не е известен за почти никого до 1933 г., но след това
се превръща в световна фигура
и се организират движения в различни държави в негова защита заради Лайпцигския процес. Ако трябва да направим паралел за нашето време - такава бе и подкрепата на Джулиан Асанж."
Дейността на Георги Димитров е преди 9 септември 1944 г., но той е човекът, който полага основите на социализма у нас. Принуден е да напусне България заради Септемврийското въстание, защото получава смъртна присъда.
"Живее известно време в Германия и вижда до какво води разделението на левите сили – обяснява историкът. - Несъмнено през 1932 г. партията на Хитлер е най-силна, но нейните гласове са по-малко от сбора на останалите две. И точно това навежда Димитров на идеята, че ако левицата е обединена, тя би могла да се пребори с т.нар. "кафява чума". Това не се харесва на Хитлер и затова се подпалва Райхстагът седмица преди парламентарните избори, така че да се повлияе върху тях. Така премахват противниците си. Арестуват тримата българи, сред които е и Георги Димитров. Разбира се, задържат и подпалвача. Това действие наистина им помага в изборите и те печелят първото място, но оттам нататък това политическо обвинение трябва да бъде доказано. Тръгва Лайпцигският процес в имперския съд. Най-важното, което прави Димитров тогава, е, че от обвиняем се превръща в обвинител. В началото има служебен адвокат, но вижда как той се опитва просто да го оправдае, а това е лесно – по това време не е бил в Берлин. Затова поема защитата си сам. Към делото има огромен интерес от външния свят, защото тези лидери искат да се противопоставят на фашизма. Правят се движения в негова защита, а в Лондон се организира и контрапротест - там юристи повтарят делото в Лайпциг със същите доказателства и излизат с предварителна присъда, че обвиняемите са невинни. Разбира се,
шансът на Георги Димитров да се превърне в такава световна фигура е заради времето - 1933 г.,
когато националсоциалистите не са овладели правосъдната система. Тогава е действал имперският съд, който работи по старите правила. Ако беше 2 - 3 години по-късно, никой нямаше да разбере, че има такъв човек и процес. Това е разликата между една действаща съдебна система и една подчинена. Отново можем да правим паралели с нашето време. Принципите на правосъдието са много стари."
Според проф. Баева именно движение в защита със същата сила се прави и за Джулиан Асанж, който публикува голямо количество свръхсекретни материали, касаещи шпионски скандали, корупция по високите етажи на властта, военни престъпления и тайни на дипломацията на големите държави. След това на страниците на "Уикилийкс" излизат и документи, компрометиращи армията на САЩ за приключилата през август 2010 г. война в Ирак. За едни той е безстрашен хакер и журналист, а за други - човек с различни убеждения, чиито връзки с Русия повдигат все повече въпроси.
Преди седмици журналистът се предаде, страхувайки се от убийство. След 14-годишно надиграване с правосъдните системи на няколко държави Джулиан Асанж се върна в родната си Австралия. Основателят на "Уикилийкс" сключи сделка със САЩ да се признае за виновен по щатския закон за шпионаж, но да му бъде присъдено наказание от 62 месеца лишаване от свобода, равняващо се на времето, прекарано вече в английски затвор. Във Великобритания привържениците на хакера провеждаха ежедневни протести, настоявайки
съдът да не го предава на Вашингтон
или да поиска гаранции, че няма да бъде убит за държавна измяна. Редица известни фигури се застъпиха за него и за свободата на словото, но също така мнозина отбелязаха намесата му в аферата около изборите в САЩ през 2016 г.
За разлика от Асанж Георги Димитров не успява да се прибере веднага в родината си. Прави го на по-късен етап и остава в историята като лидера, който се противопоставя на Хитлер, но след това като премиер на България става послушник на Сталин.
"У нас е голямата трагедия на политика Димитров – смята проф. Баева. – Той знае, че ако се изправи срещу Сталин, ще плати с живота си. Затова е принуден да стане послушен изпълнител на решенията на вожда, а не да остане революционер, бунтар, съпротивляващ се на всяка несправедливост. Има, разбира се, и смекчаващи обстоятелства като изключително лошото му здраве, но те не могат да променят факта, че волята на Димитров за борба е пречупена през десетилетието, прекарано в Москва, и то в годините на "голямата чистка". Това е тъжният край на живот, посветен на революционната борба, превърнал се в очите на Европа и света в символ на успешното противопоставяне на нацизма."
Политическата кариера на Георги Димитров няма нищо общо с тази на другия важен лидер преди 1989 г. – Тодор Живков. Той е един от най-дълго задържалите се на политическата сцена в България и въпреки че демокрацията не може да се сравни с комунизма, проф. Баева смята, че точно по това си приличат с почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
"И двамата имат умението да управляват
в продължение на много години – категорична е историчката. – Разбира се, трудно може да се намерят и други паралели между тях. Ахмед Доган е фигура, която също като Живков има политическа кариера в нелегалност, арестуван е, лежи в затвора. Тато има такава борба, но не попада зад решетките. Но е важно да се каже, че и двамата са хитри. Забележете, че образованието им е много различно – на Живков е гимназиално, а Доган е д-р по философия, което значи, че това не зависи от обучението, а от уменията - както е известен изразът - на политическо животно. Това не е обида. И единият, и другият, и Бойко Борисов са точно такива."
Всъщност истинската политическа кариера на Живков започва по-късно и той успява със собствени способности и дори с артистични, да стигне до властта. Преди това е бил организатор на театрален състав, но не просто е участвал в постановките, той ги е и режисирал.
"Това никак не е без значение, защото в политиката Тато е представял различни образи – споделя проф. Искра Баева. - Някои хора го смятат за прост човек, някак това се е насадило за образа му. Трябва да призная, че докато живеех в неговото време, изпитвах ужас от мисълта, че той ще ни погребе. Срамувах се от неговите международни прояви и от това как говори с политическите лидери на другите страни. След 1989 г., когато започнах да чета повече в Партийния архив, който не беше достъпен първоначално, все повече се изненадвах от един друг Тодор Живков, който не само е пазил властта си, но и спазвал повелите на времето. Той бе представян като човек от народа, а в тези документи образът му е съвършено различен и това показват решенията, които е вземал. Моята оценка е, че той е играл тази роля, а иначе е бил доста умел политик. Бил е хитър, както и Ахмед Доган, но и с добро стратегическо виждане за развитието на България. Неговият основен проблем е бил, че той изобщо не е подозирал, че Съветският съюз ще се разпадне и е целял сближаване, за да се използва потенциалът. Може би чак в края на живота си го осъзнава. Дори стига до абсурдното предложение България да стане 16-ата република на СССР. Никой не би пожелал да не бъде лидер и той не го е искал, но това е била една недостойна игра, която за България се е изплащала в икономически ползи. След конфликта му с Горбачов през 1987 г.
Тато прави завой и започва да го критикува,
разбира, че България трябва да върви към капитализъм. Това се дължало на посещението му в Китай. Каквото и да прави след това обаче, идва моментът, в който той разбира, че ще бъде свален от власт."
Отличителното за управлението на бившия Първи било, че обичал да сменя заместниците си през 2 - 3 години, за да не направят същото като него и да вземат властта му.
"Тук може да се направи сравнение с Доган, който също умее да пази позицията си, но за него е по-трудно, защото е в демократични условия и защото в ДПС има външна намеса - формации, които се създават от ярки дейци на партията – смята историчката. - Нито една от тях не можа да се утвърди в политиката, защото Доган успя да овладее не само членовете, но и избирателите по сложен начин. Ако трябва да се върнем назад, той излиза на преден план, оглавява една формация и бързо я поставя под свой контрол. Ако проследим цялата му кариера - всеки, който се е опитал да се противопостави или да се пребори за ръководния му пост, е бил отстраняван, но не от самия него, а защото тези нови партии не са успявали на изборите."
Според проф. Баева основното, което прави Ахмед Доган в политическата си кариера, е, че поддържа страха на българските турци, че Възродителният процес може да се повтори, и по този начин разширява влиянието си.
"В годините на прехода това малцинство напуска страната ни по икономически причини, но Ахмед Доган съумява в тази ситуация да се разпростре в други сфери, за да не загуби избиратели - роми, мюсюлмани – обяснява проф. Баева. - И съответно за да се избегне, че партията е етническа,
той винаги умело успява да привлече българи в ръководството,
а това носи привърженици сред останалото население. Сега има гласоподаватели на ДПС в Северозападна България например, където няма традиционно влияние на тази партия, но те ги привличат по друг начин. Такова нещо на Живков не му се е налагало да прави. Но Ахмед Доган много строго и силно владее електората на ДПС. Трябва да призная, че такава партия не би трябвало да съществува, защото българите от различен произход са равноправни граждани на България и те трябва да намерят своето политическо място. Създаването на партия на етническа основа ги изолира и ги прави податливи на волята на лидера на тази формация, а не им позволява да защитават своите интереси. Но това стана заради Възродителния процес и чувството на вина на българските политици за насилието, което е осъществено по отношение на българските турци."
Въпреки това ДПС в момента е една от водещите партии у нас, но тя не би могла да съществува в една комунистическа система преди 1989 г, както и формации като "Величие" и явления като Ивелин Михайлов.
