Президентът Макрон не е за завиждане, макар да има заслуга за следизборния хаос
Политически ад! Така анализатори нарекоха ситуацията, пред която вторият кръг на изборите във Франция изправи страната. Затова и веднага след обявяването на резултатите се чу една основна дума: предпазливост. Тя излезе от Елисейския дворец, откъдето президентът Еманюел Макрон обяви, че ще направи изявление едва след официалното обявяване на окончателните резултати.
Според последните данни “Нов народен фронт” (обединената левица) печели 32,6%, които се равняват на 188 места. Центристкият блок на Макрон “Заедно” има 27,9%, което му осигурява 161 места. “Национален сбор” остана на трето място с 24,6%, или 142 места в парламента за крайната десница. Десноцентристите от “Републиканците” печелят 8,3%, или 48 депутати.
Благодарение на безпрецедентното обединение вляво в лицето на “Нов народен фронт” и на тактиката за отказ от кандидати, приложена както от него, така и от центристите на Макрон, основната цел бе постигната – пътят на крайната десница на Марин льо Пен и нейното протеже Жордан Бардела към абсолютното мнозинство, а оттам и към властта бе преграден. Но с това ситуацията не само не се опрости, а се заплете още повече. Фактът, че нито една от трите силни групи в парламента – нито изненадващите големи победители от обединената левица (където водеща е крайната партия “Неподчинена Франция”), нито хората на Макрон, нито националистите от националното обединение, имат абсолютно мнозинство от над 289 депутати, накара всички анализатори в хор да зададат въпроса: А сега накъде? Става ли Франция неуправляема?
Президентът Макрон не е за завиждане. Всъщност той има доста съществен принос за главоблъсканицата, пред която сега се озовава. Първо заради водената от него в продължение на години
непопулярна политика на реформи,
която отчужди гражданите от либералите и ги насочи към екстремните сили в политическия спектър, както и с изключително рискования ход да обяви предсрочни избори само три седмици след краха на партията му на европейския вот. И ето че сега на него ще му се наложи първи да сърба попарата на предстоящия политически хаос. Едно от първите му действия бе да предложи на досегашния премиер Габриел Атал да остане на поста “за момента”, за да “се осигури стабилността на страната”.
Сега на масата според френските политолози има 4 основни сценария:
1. Правителство на малцинството
То би могло да излъчи министри, но ще бъде подлагано на непрестанни вотове на недоверие и вещае голяма несигурност. Това е причината да се смята, че такъв кабинет няма да бъде предложен на масата.
2. Коалиции
При сегашното разпределение на силите те изглеждат много трудно осъществими, ако не и невъзможни. След излизането на резултатите лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон обяви края на макронизма, посочи, че победилият “Нов народен фронт” е готов да управлява, но даде да се разбере, че няма желание да се коалира. На същата позиция е и ръководителят на социалистите Оливие Фор. От друга страна, президентът Макрон също не иска да управлява с крайната левица. “Така че е редно да се запитаме: След като никой не иска коалиции, как те ще се осъществят? И Меланшон, и Фор обявиха, че нямат никакво намерение да се отклоняват от програмата на “Новия народен фронт”. Тогава възможно ли е подобно решение?”, пита политологът Франсоа Дебра. Тук се поставя още един съществен въпрос: Ще остане ли лявото обединено, или ще се разпадне на формиращите го партии? И ще успее ли Жан-Люк Меланшон да се наложи като водеща фигура, способна да управлява?
3. Мнозинства по проекти
Тази възможност бе допусната от досегашния премиер Габриел Атал. Ако няма възможност да се формират трайни коалиции, то да се сформират мнозинства между различните политически сили текст по текст. Т.е. по един текст левите да се обединят с центристите, по друг хората на Макрон да намерят общ език с традиционната десница или дори с крайната. Тогава обаче възниква въпросът как и
кой ще налага и определя дневния ред
на предложените текстове. Ще има постоянно противоборство коя политическа сила ще успее да наложи темите си и да предизвика дебат по тях.
4. Техническо правителство
Става въпрос да се събере кабинет от хора без политическа обвързаност, които на първо време да успеят да организират поне дебата около бюджета. Това ще е един от първите проблеми, с които ще трябва да се справи новото френско Национално събрание и около него вече има голямо напрежение заради фундаментално различните позиции на коалицията “Заедно” на Макрон и тези на крайната левица. Как в подобна ситуация ще е възможно да се сглоби подобно правителство, също изглежда проблематично.
В контекста на всички тези затруднения формацията на Марин льо Пен, изглежда, има стратегия: да използва всеки повод да демонстрира, че левицата и центристите не могат да се обединят и ще продължат да занимават французите с проблеми, които не ги интересуват. Неслучайно Жордан Бардела още в речта си след края на изборите се върна към темата за имиграцията и несигурността. Вероятно крайната десница в следващите седмици и месеци ще направи всичко възможно да покаже, че само тя е
силата, която може да извади страната от кризата,
с поглед, взрян вече към президентските избори след 3 г. В крайна сметка загубата на “Национален сбор” остава твърде условна, или както се изрази Марин льо Пен - нейната победа изглежда само отложена. А големият ѝ успех е, че увеличава значително депутатите си и вече е сила, с която всички трябва да се съобразяват.
В крайна сметка след изборите вместо исканото от президента “проясняване” Франция се изправи пред безпътица с разцепено на три и хаотично Национално събрание, в което разправиите ще са всекидневие и забавен законодателен процес на фона на фрагментирано общество. Някои френски народни избраници вече призоваха: “Трябва да се държим като възрастни. Националното събрание трябва да е център на властта”. Дали и кога ще се случи?
Западни издания допълват, че по конституция във Франция една година след тези избори не може да има друг предсрочен вот.
