Между 200 000 и 300 000 души ги събират
Ако има нещо, с което България може да се похвали, е изобилие от лековити растения, които са навсякъде около нас. Именно това е и причината да бъдат търсени и ценени зад граница. В момента българският износ стига до три континента. Основният пазар е Европа, но наши билки могат да бъдат открити както в Южна Америка, така и Африка.
Изнасяме 90% от количеството набрани билки, 10% остават за нашия пазар. Разчитаме главно на Франция, Германия, Италия, Испания, Полша, Австрия, също и САЩ. (Виж инфографиката.) Най-търсени са коприва, мента, шипка, маточина, бръшлян, глухарче и други.
“Самите билки имат многостранно приложение
Използват се за човешка употреба, във фармацевтичната и козметичната промишленост, като храна на животни и ред други приложения”, отбелязва Десислав Дионисиев - председател на Българската асоциация на билкарите. По данни на организацията експортът е за над 35 млн. евро, а постъпленията от данъци от бранша годишно са около 20 млн. лв.
Специфичното за лечебните растения е, че не виреят в горите, защото е сенчесто и влажно. Поради това най-често се намират по слънчевите места - ливади и край реки. Дионисиев обръща внимание на важен проблем - много билки можело да изчезнат заради масовото използване на техника, пестициди и хербициди.
“Например копривата е плевел, но и билка, същото важи и за детелината, глухарчето, шипката, змийското мляко, комунигата и т.н. А хората гледат да се отърват от тях. Земеделието обаче не е единственото, което повлиява негативно върху занаята. Билките са на последно или на предпоследно място в класацията на важните дейности за България. А те дават храна на десетки хиляди хора, които, ако не събират билки и гъби, ще тръгнат да крадат”, казва Дионисиев.
Данните на асоциацията показват, че в активните месеци между 200 хил. и 300 хил. души се занимавали с бране на билки и гъби. Над 50% от берачите пък са хора с ниско образование от малцинствени групи.
Събирането на билки обаче бил занаят, който не е престижен и е недобре платен. Повечето берачи на билки предпочитали да отидат в чужбина заради по-високо заплащане.
Друг проблем бил, че България нямала достатъчно възможност да култивира билки. Причината за това била селскостопанската политика, която води до стимулиране на производството на зърнени култури.
Няма и подпомагане, както е за други курлтури като зърно, царевица, слънчоглед и т.н. В същото врече има такса, която се плаща на държавата за събиране на билките. Според Дионисиев билкарството трябва да има по-лесна регулация.
А по отношение на търсенето с учудване споделя, че
всяка година се търсели различни видове
Например една година се предпочитал кантарионът, друга - бръшлянът, но войната в Украйна и в този сектор се е отразила негативно.
“Заради това има силно намаляване на търсенето на билки, масла и всичко, което е част от нашата работа. Ние страдаме от това, че в момента Европа не консумира така както сме свикнали”, допълва той. Но българинът все още имал навици за пиене на билкови чайове, билкови смеси и всичко това, което се нарича натурална медицина. Населението предпочитало тях, пред черния и зеления чай.
Има 750 вида с доказани свойства
По данни на Министерството на околната среда и водите, от всички страни-членки на ЕС, само в България се събират билки от дивата природа в сравнително големи количества, което е и причина да сме единствените в общността със специализиран Закон за лечебните растения. Броят на тези с доказани положителни свойства е 750, а около 250 се използват интензивно във фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, козметиката и народната медицина. 24 билки са забранени за събиране със стопанска цел, а за други 11, сред които и еньовчето, всяка година се определят допустими количества.
Дионисиев допълва също, че навремето най-много се е брала липата. Събирането й обаче е трудно, цената й се вдигнала и индустрията по света вече я използвала все по-малко. По думите му е имало години, в които България е произвеждала 500 тона суха липа, което вече никога не може да се повтори.
