Най-неграмотни са в Перущица и Крушари
Качеството на образованието се влошава, а ножицата на грамотност в отделни части на страната се разтваря все повече. В същото време родители, ученици, директори и декани искат сериозни промени в учебниците и програми в средното образование. А близо 60% от семействата плащат за частни уроци. Това са едни от основните изводи от одита на Сметната палата “Осигуряване на качеството на училищното образование”, който обхваща периода от януари 2019 г. до юли 2023 г.
Промени в съдържанието и обема на училищната подготовка и учебните програми искат 90% от родителите, 70% от учениците след 10-и клас, 63% от директорите и 80% от ръководителите във висшите учебни заведения.
В доклада на Сметната палата се показват и сериозни слабости в системата и недостатъчна ефективност в управлението ѝ. Сред причините са сериозни различия в нивата на неграмотност в отделни части на страната, ниската функционална грамотност на 15-годишните и ниските равнища на дигитални умения. Сред другите минуси са малката заетост на младежите на възраст 15-29 г. и 18-34 г., много по-ниският статус на страната ни в постигането на целта на ООН за качествено образование в сравнение със средния за ЕС.
В 36% от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41% от общините за възрастовата група 9-13 г., като в някои общини делът на
хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10%
Най-високи нива на неграмотност са наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 г. с най-голям дял на неграмотни жители е област Сливен (4,3% от 9-18 г., а за 20-29-г. - 7,9%).
Първенци при общините в негативната класация са Перущица и Крушари, там съответно 17,8% от населението на възраст 9-18 г. и 19,3% от младежите между 20 и 29 г. не могат да четат и да пишат. Сред общините с нива на неграмотност над 10% в отделните възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа. “Тези високи нива на неграмотност пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините в страната”, пишат в доклада си от Сметната палата.
Нивото на неграмотност е най-високо при населението от ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група.
Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете
“Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слаборазвитите селски райони. Невъзможността да бъдат компенсирани социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда и да се осигури равен достъп до качествено образование на всички деца водят до поколенческа мултипликация на неграмотността”, се отбелязва в доклада.
Близо 60% от родителите пък плащат за частни уроци. (Виж инфографиката.)
България попада в групата на изоставащите държави по дигитални умения, като се нарежда на предпоследно място през 2021 и 2022 г.
Докладът е категоричен, че учебните програми трябва да се оптимизират като съдържание и обем, да има и повече практика и часове за упражнения. Да са написани на лесен и достъпен език спрямо възрастта на децата, а не на академичен. Да бъдат отстранени всички грешки и неточности.
Преподаването пък трябва да е по-интерактивно, както и кабинетите да бъдат съвременно оборудвани.
Сметната палата дава на образователния министър общо 21 препоръки и 7 подпрепоръки. Сред тях са да се предприемат неотложни действия за държавен образователен стандарт за управление на качеството на институциите, за приемане на методология, обвързваща финансовото подпомагане на училищата с по-високото качество на образованието, действия за тематични анализи за ефективността на учебните програми и др. Препоръките трябва да бъдат изпълнени до края на 2025 г.
