- За да се въведе принципът "Замърсителят плаща", от общината събират данни от домоуправителите за точния брой на хората по апартаментите, сега много обитатели нямат адресна регистрация
- Градът генерира 144 000 тона боклук годишно, те трябва да се разпределят справедливо между гражданите и фирмите
От Нова година на пловдивчани може да се наложи да сложат по още един чип на връзката с ключове - за близкия контейнер за смет. Това ще се случи, ако се приеме идеята съдовете за отпадъци да се заключват и да се отварят с чип, за да се гарантира, че се ползват само от живеещите в съседните сгради.
След това те ще плащат на базата на количеството изхвърлен в конкретния контейнер боклук, разпределен на броя на хората с право на това. Промените се налагат
заради въвеждането на принципа “Замърсителят плаща” в изчисляването на такса смет,
за който се говори от години, но най-сетне ще влезе в сила от началото на 2025 г.
До момента таксата за битовите отпадъци се базираше на данъчната оценка на имота и беше 1,8 промила за гражданите и 5,3 на хиляда за фирмите.
Несправедливостта самотен възрастен човек с голямо жилище да плаща повече от семейство с 2 деца в по-малък апартамент е очевидна, но изчисляването кой колко боклук произвежда, за да плати пропорционално, е сложно. Иначе средно на година в Пловдив се изхвърлят 144 000 тона отпадъци.
“Наредбата за изготвянето на план-сметката за чистотата беше публикувана от Министерството на финансите през април и в нея са дадени насоки как да се определят средствата за събирането и третирането на отпадъците и поддържането на обществените пространства. Вариантите за изчисляването на такса смет са няколко - според закупените от домакинствата чували, според вместимостта на съдовете за отпадъци и броя на хората, които ползват услугата”, обяснява зам.-кметът по екология Иван Стоянов.
От 2011 до 2019 г. той беше шеф на общинското предприятие “Чистота” и от опита си знае, че опцията за снабдяването на хората с чували, чрез които лесно може да се определи колко е изхвърленият боклук, е приложима основно в квартали като “Коматево”, “Прослав”, “Гаганица” и Стария град, защото там има предимно къщи. Преди години тази система беше
тествана в “Коматево”, но с жълти торби
за разделно събиране на хартия и пластмаса.
“С времето хората свикнаха и започнаха да изнасят торбите в определения ден. Сега планираме чувалите да се продават в търговската мрежа и да бъдат с уникални баркодове за всеки вид - хартия, стъкло или смесени битови отпадъци. Смесените ще се извозват всеки ден, както и досега, останалите – по-рядко и по определен график”, казва Иван Стоянов.
В районите на Пловдив,
където хората обитават главно блокове, обаче вариантът с чувалите е трудно приложим
и се обмисля начин да се сметне колко боклук изхвърлят живеещите в дадена сграда. Първият проблем в това отношение е значителният брой на новите пловдивчани, избрали града заради работа или учене, които обаче нямат адресна регистрация.
“Ние трябва да обхванем всички тези хора, защото иначе съседите им ще плащат повече. Ще разчитаме не само на службите ГРАО, а и на домоуправителите на всяка сграда. Те са заинтересовани да подадат коректни данни колко хора живеят във всеки един апартамент, защото, ако скрият дори и един човек, това ще натежи на собствената им такса смет”, допълва Стоянов.
След това трябва да се помисли за контейнерите и община Пловдив е поръчала пазарно проучване
колко би струвало купуването на контейнери с датчици,
които отчитат точното количество на сметта. Подобни датчици ще се поставят и на сегашните съдове тип “Бобър”. После данните от тях ще се засичат с кантарите на сметовозите и така ще е ясно колко боклук е изхвърлен от дадена жилищна сграда. Това количество ще се разпределя на броя на обитателите й, за да се изчисли колко трябва да е такса смет за всеки. Тази организация обаче предполага контейнерът да е достъпен само за определения блок или кооперация и затова може да се стигне до заключването му и отварянето с чип.
“Всичко това са само предварителни планове, защото проблемите пред новата методика са много. Създадохме работна група, в която влизат служители на дирекциите по общинска собственост и екология, предприятията “Чистота” и “Градини и паркове” и обмисляме всички възможни варианти”, уточнява Стоянов.
Според него особено трудно е да се изчисли какви суми би трябвало да се събират от фирмите за поддържането на обществените пространства. “Имаме салон за красота, в който работи само една фризьорка. Но в него всеки ден влизат много клиенти, които изхвърлят отпадъци. Може човек да живее в район “Тракия”, но да работи в центъра или всеки ден да си пие кафето в кв. “Капана” - ясно е, че допринася за количеството боклук там. Така че трябва да намерим начин да сметнем каква част от обществените площи ползват фирмите и така да формираме тази част от дължимата такса”, дава пример Стоянов.
Някои пловдивчани обаче са скептични към готвените промени. “Ако от това зависи колко ще плащам,
какво може да ме спре да си натоваря боклука в колата и да го изхвърля в друг квартал”,
пита Невена Славкова от район “Южен”. “Ако контейнерите се заключват, няма да може”, отговаря Иван Стоянов.
Той уточнява, че при прилагането на новите правила ще трябва да се затегне контролът, упражняван от общинския инспекторат, “Чистота” и “Общинска охрана”, които ще трябва още по-усилено да следят да не се създават нерегламентирани сметища. Сега най-често това се случва в “Столипиново”, където камари от боклуци трупат не само живеещите там, а и хора от други квартали.
От “Чистота” глобяват и сега. В края на юни за ден бяха санкционирани двама пловдивчани, позволили си да пълнят контейнерите за смесен битов отпадък с дюшеци, килими, шкафове и ламинати. Нарушителите бяха засечени на ул. “Ландос” в район “Източен” и на ул. “Сърнена гора” в “Северен”.
Глобите за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци с акт са от 300 до 800 лв., за по-дребни нарушения като угарка извън кошчето се съставят фишове на стойност от 10 до 50 лв.
Новият начин за изчисляване на такса смет трябва да бъде гласуван от общинския съвет. Очаква се това да стане през септември.
