- Андрей и Петър Слабакови са изключение от правилото - избирани в Европарламента и българското Народно събрание
- Партиите привличат ярки фигури, за да им носят гласове, но те рядко се задържат в политиката
След 1989 г. периодично наблюдаваме как децата на известни политици се опитват да влязат в парламента, но досега не са получили “наследническа квота”.
Това е най-разпространено в БСП - там са дъщерите на Георги Пирински, Румен Овчаров, Антон Кутев и Нора Ананиева. Всички те градят само партийна кариера засега.
Изключение от това правило е “баща и син депутати”, при това при това хора от шоубизнеса и културата. Режисьорът и участник във форматите “ВИП Брадър” и “Аз обичам България” Андрей Слабаков изкара вече един мандат като евродепутат в Брюксел, а баща му беше народен представител у нас. При това два пъти – в VII Велико народно събрание (от СДС) и в 37-oто Обикновено (като коалиционен партньор на БСП).
Синът му заради огромното количество преференции преди 5г. успя да промени подредбата на националистическата ВМРО, от която се кандидатира. В случая
личната му фенска маса развали плановете на партийната централа.
За нейното ръководство Андрей Слабаков беше просто уловка за избирателите, но те изненадаха всички с избора си. Изпратиха режисьора вместо партийните фигури Юлиан Ангелов и Александър Сиди.
Като евродепутат Слабаков стана известен с идеята си да вкара в Европарламента закон за забрана на малограмотните и неграмотните да гласуват. Това обаче не му донесе втори мандат.
Самият Андрей Слабаков влезе в Европарламента като човек от гражданската квота на ВМРО. Като винаги е подчертавал, че не е политик, а гражданин с позиции.
По същия начин започна кариерата си и баща му. Петър Слабаков бе част от неформалните сдружения, учредител на Комитета за защита на Русе и на Клуба за гласност и демокрация, първи председател на Политическия клуб “Екогласност”. На акцията на дисидентите в градинката пред “Кристал” през ноември 1989 г. той е единственият бит от полицията. Това предопредели амплоато му на депутат от Съюза на демократичните сили в VII Велико народно събрание.
Но след това политиката промени възгледите му и
артистът премина в другия лагер
като коалиционен партньор на БСП. Но Петър Слабаков е далеч от представите ни за шоумен. Той беше класически актьор. А хората на културата като него също често бяха изкушавани от политиката.
Едни от най-успешните министри бяха обичани актьори и художници - Стефан Данаилов, Вежди Рашидов, Владимир Пенев. А в началото на демокрацията депутати станаха Тодор Колев и Кирил Маричков. Всъщност идеята да се привличат известни и
авторитетни фигури от най-различни сфери
винаги се е харесвала на партиите с цел да получат част от гласовете на техните привърженици. Но рядко този тип хора превръщат политиката в свое основно занимание.
Кирил Маричков вече 60 години е на сцената и след VII Велико народно събрание се отказа от тази дейност. Ламбо до края на дните си игра в Народния театър, като съвместяваше актьорството с партийните си ангажименти, а Вежди Рашидов продължи да вае образи, след като се отказа от депутатското си място.
