Величкият епископ Сионий сподели с "24 часа" как са изцелили мъж с тежко гръбначно заболяване
Нови изследвания разкриват, че светецът е действал в пълен синхрон с цар Иван Шишман и е организирал всенароден бунт, за да си върне Търново
Вероятно още дълго ще си задаваме въпроса защо бе толкова важно мощите на един от най-обичаните ни светци патриарх Евтимий да присъстват на интронизацията на дядо Даниил. И макар че все още има учени, които отричат истинността им, положените частици вече творят чудеса. (Подробностите могат да се прочетат в интервюто с Величкия епископ Сионий.)
Историята на Евтимий е известна от житието му, писано от неговия ученик Григорий Цамблак, но археолози като проф. Николай Овчаров отиват още по-нататък. Продължавайки изследванията си и търсейки нови данни, той разкрива един различен образ на този обожаван от всички светец. Освен докоснат от Светия дух, той е бил талантлив дипломат, изключителен воин и е организирал мащабна съпротива срещу опитите да бъдем поробени.
Така например Овчаров оборва мита, че цар Иван Шишман е избягал от обградената столица Търново и е оставил отбраната й на Евтимий.
„Всъщност двамата са имали съгласувана политика", обясни проф. Николай Овчаров пред „24 часа - 168 истории". Той отдавна прави проучвания къде е възможният гроб на светеца и непрекъснато издирва нови данни в изворите. Така например той попада в съчинение на патриарха на сборник молитви за българското оръжие.
Името на цар Иван Шишман е включено в словото за св. Иван Рилски, към когото Евтимий се обръща за подкрепа – „благодарение на тебе царят, нашата войска се борят с иноверниците".
„Тоест патриарх Евтимий и царят работят в синхрон", посочва още Овчаров. Според него писанията на Евтимий, цялата му школа още през периода 1370 - 1380 г. създават онази необходима кампания, за да мобилизират българския народ.
„Аз съм се учудвал как в Средновековието е могло да има такава пропагандна машина – коментира професорът. – Анализирайки последните изследвания, не откривам никакви ревове или как цар Иван Шишман е плачел: „Аз ли ще съм последният цар?". Напротив, било е точно обратното, цялата държава е била готова за битката с нашествениците, но силите са били неравностойни."
Според него в похода на Али паша от 1388 г. участват над 30 хил. души, а цар Шишман по това време не е могъл да събере подобна войска. Затова се е концентрирал върху отбраната на отделни крепости.
„Редица османски хронисти посочват, че българите са отказвали да се предадат и са се заричали, че ще бранят християнството до последно – обясни още професорът. - От тази гледна точка патриарх Евтимий е имал огромно значение за идеологическата подготовка на това всенародно усилие. През 1393 г. той остава в града, а цар Иван Шишман отива в Никопол, за да събере още войски. За съжаление, Търново пада. През следващите две години Иван Шишман укрепва Никопол и в действителност само 4 града продължават борбата."
„Иван Шишман губи царската си титла, защото няма столица и през последните две години той е „господин Търновски", като под господин тогава се е разбирало господар. На запад го наричат херцог", разказва още проф. Овчаров.
Самият той е успял да се запознае със заповеди на последния ни цар, запазени в библиотеката на Румънската академия на науките, как се е опитвал да събере войската.
„Те са уникални - отбелязва археологът. – Заповядва на болярина Алтимир: „Да събереш войската и да дойдеш пред Никопол". До последно се е опитвал да мобилизира части."
През това време патриарх Евтимий не стои със скръстени ръце.
„През 1394 г. в превзетото Търново той прави опит за мащабен бунт срещу турците – разказва проф. Овчаров. - Тези 110 боляри, събрани от коменданта, не са убити случайно. Причината е, че са направили опит за всенародно въстание, за да си върнат града и да подпомогнат усилията на царя в Никопол. За съжаление, турците усещат какво става и избиват водачите."
Патриарх Евтимий е осъден на смърт. Според Григорий Цамблак, когато светецът се качил на ешафода, протегнал шията си и призовал по-бързо да отсекат главата му. Палачът замахнал и в този момент ръката му сякаш замръзнала.
„Допускам, че турците по-скоро не са посмели да го убият, защото това би могло да провокира всенародно въстание сред българите заради огромната популярност на патриарха", допуска проф. Овчаров.
Изпращат Евтимий на заточение в тогавашна Македония, но тя няма нищо общо с днешната територия на Северна Македония. По-скоро това е бил районът между Одрин и Солун – тоест Беломорието и южните части на Родопите.
Междувременно цар Иван Шишман продължава битката.
„През 1395 г. се опитва да помогне на Мирчо Стари от Влахия, който е бил на няколко десетки километра от Никопол – казва археологът. - Там става голямо сражение, в което вероятно и Иван Шишман участва. Християните са разбити и той е убит пред портите на Никопол."
Заради всички тези трагични събития все още не е ясно къде е погребан свети патриарх Евтимий, а от 1905 г. до момента тече спор между част от научната общност и църквата – наистина ли са намерени мощите му? Чудесата, които стават пред тях, като че ли са най-добрият отговор.
ИНТЕРВЮ
Епископ Сионий:
Мощите сътвориха поредно чудо, мъж с гръбначно заболяване бе изцелен
- Епископ Сионий, защо за първи път при интронизацията на български патриарх са донесени мощите на патриарх Евтимий? Какво е символното значение?
- Мощите на светия, славен и всехвален Евтимий, патриарх на Търново и цяла България, са открити в светата Бачковска обител през далечната 1905 г. Но едва през миналата година, с благословението на блаженопочиналия патриарх Неофит и Светия синод на родната ни Църква, те бяха прославени. Това е причината, поради която тази патриаршеска интронизация ще е първата, на която мощите на последния Търновски патриарх и цар ще бъдат изложени за поклонение в столичния град и новоизбраният български патриарх и софийски митрополит ще изпроси благословение в предстоящото си служение от светия и богоносен свой предшественик. По повод тържествената интронизация на новоизбрания български патриарх в Патриаршеската катедрала - ставропигиалния храм-паметник "Св. Александър Невски" - бяха донесени и други всебългарски светини - честната глава на свети Климент Охридски от манастира "Предтеча" до град Верия, Гърция, и съхраняваната в Софийската духовна семинария частица от светите мощи на всебългарския покровител св. Йоан Рилски.
- Какъв символ са мощите на патриарх Евтимий? На връзката между двете патриаршии или е свързано с факта, че се слага край на спора от 1905 г. доколко това са мощите на патриарх Евтимий, или не?
- Безспорно това ще бъде ярък символ и знак за приемствеността и връзката между Търновската патриаршия и съвременната Българска патриаршия. Неслучайно състоялият се през 1953 година акт не е наречен "създаване", а "възстановяване" на Българската патриаршия.
Българските патриарси в Третата българска държава са преки приемници на Преславските и Търновските патриарси, както и на Плисковските и Охридските архиепископи.
- Знаете ли за чудеса, случили се край мощите на патриарх Евтимий, и ако да - накратко можете ли да ги опишете?
- Най-скорошното бележито чудо стана неотдавна след молитва пред светите мощи на свети патриарх Евтимий. Един мъж беше дошъл до Бачковския манастир да се помоли пред чудотворната икона на Пресвета Богородица "Влахернска" и пред мощите на светия патриарх. Този изряден християнин страдаше от тежко заболяване на гръбначния стълб, което не му позволяваше да бъде достатъчно подвижен и да чувства радостта на своите земни дни. Казвам "страдаше" в минало време, защото след коленопреклонна молитва пред раклата с мощите на свети Евтимий той се изправи и заплака от радост. Мъчителните му болки и тежки затруднения бяха утихнали. Когато сподели за станалото чудо, всички заедно въздадохме хвала и благодарение на Всевишния и Милостив наш Спасител. След известно време този мъж отново посети светата ни обител и сподели, че от заболяването, което го притеснявало години, вече не е останала и следа. Това е само едно от чудесата, които стават ежедневно в светата ни обител. Радостно е, че поклонниците вече намират при нас още един извор на радост, утеха и изцеление освен чудотворния образ на Божията майка, а именно мощите на светия Евтимий, патриарх Търновски.
