Синдикатите нарекоха мярката варварска
Гърция стана първата държава в ЕС, която въведе 6-дневна работна седмица от 1 юли - ход, който синдикатите в страната определиха като “варварски”. Промените вече са в сила за частния и публичния сектор, но не и за държавните служители. По този начин южната ни съседка се опитва да се пребори с наболял за цяла Европа проблем - свиващо се производство и липсата на квалифицирани кадри.
Докато все повече европейски държави говорят за въвеждането на 4-дневна работна седмица, властите в Атина предприемат друг подход - увеличават работното време. Мярката влезе в сила въпреки факта, че МВФ похвали страната за очакван икономически ръст от близо 3% за 2024 г. 6-дневната работна седмица обаче се случва при определени условия.
Допълнителният работен ден е ориентиран само за някои професионални сфери, насочени по-скоро към производството и към предлагането на денонощни услуги. Той ще бъде
само по желание на служителя
и ще се заплаща допълнително. Очаква се мярката да изсветли нерегламентирания извънреден труд, като задължи работодателите да го регистрират в централния сървър на Министерството на труда и съответно да го заплащат на служителите си. Според гръцкия премиер Кириакос Мицотакис новите условия ще решат проблема и с недекларирания труд.
Има три варианта за възползването от пожелателния извънреден труд. Единият е допълнителният 8-часов работен ден да се разпредели поравно и да се изработи от понеделник до петък. Така служителите ще се трудят 10 вместо 8 часа на ден. Другата им опция е да жертват един от почивните си дни и да работят в събота. При двата варианта допълнителният труд ще бъде поощряван щедро: 40% към стандартната надница. Служителите имат възможност да работят и в неделя вместо събота, както и на официални празници. Тогава те ще получават 115% по-високо възнаграждение.
“Същината на това законодателство е благоприятна за работниците, то е дълбоко ориентирано към растежа. И това изравнява Гърция с останалата част от Европа”, каза Мицотакис.
Гръцкото правителство наложи промените заради липсата на квалифицирани кадри и намаляващото население. Властите са убедени, че ако не предприемат мерките, в бъдеще гръцката икономика ще започне да изостава.
Дълговата криза на Гърция от 2009 г. потопи икономиката ѝ в брутална рецесия и предизвика голямо покачване на безработицата, тъй като много фирми фалираха.
Оттогава икономиката се възстанови, но Мицотакис бие тревога за голяма демографска промяна, която накара приблизително половин милион квалифицирани гръцки работници да емигрират. Властите определят ситуацията като
“бомба със закъснител”
Затова във времена, когато много европейски нации обмислят 4-дневни работни седмици, позовавайки се на опити, които показват постоянна производителност, намаляване на болничните дни и изтощението на служителите, в Атина са категорични, че гръцките граждани трябва да работят още по-дълго.
Синдикатите в страната обаче се обявиха твърдо против мярката. Те се позовават на факта, че страната вече има най-дългото петдневно работно време в ЕС. Според данни на Евростат средната работна седмица в Гърция през 2023 г. е била 39,8 ч, докато във втората най-голяма икономика в ЕС, Франция, едва 36 ч. В Германия пък, където се обмисля дори въвеждането на 4-дневен труд, работните часове миналата година са били 34 седмично.
Критиците заклеймиха промяната като вредна за правата на работниците, твърдейки, че жадните за печалби фирми вече ще могат да изискват от служителите си да работят шест дни в седмицата всяка седмица, без да се сблъскват с никакви последствия.
Според тях този ход ще даде на работодателите извинение да не наемат крайно необходимите допълнителни служители и ще остави повече млади хора без работа. Обръщат внимание и на факта, че младите емигрирали гърци няма да се приберат в родината си, за да работят повече.
