Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с близо 74 000 прочитания.
Готови ли сме за новото раздаване на картите - този път при геополитическо напрежение?
Търговска война може да започне между Европейския съюз и Китай в началото на юли. Европа обяви, че ще въведе мита върху вноса на китайски електромобили. Китай, от своя страна, заплаши, че като ответна мярка може да въведе мита върху някои европейски стоки.
От друга страна, САЩ вече въведоха драстични мита върху вноса на някои китайски стоки, включително електромобили и стратегически суровини. Ситуацията е много заплетена, особено в сегашната геополитическа бъркотия.
Причините за раздора
Разследване на Европейския съюз установи сериозни държавни субсидии за производителите на електромобили в Китай, което изкривява конкуренцията. Съответно ЕС предвижда въвеждане на мита между 17% и 38% за различните автомобилни производители – в зависимост от размера на държавните субсидии, които са получили и според това доколко са съдействали на разследването.
Няколко месеца по-рано САЩ въведоха едностранно мита от 100% върху вноса на китайски електромобили и редица други стоки. Разликата е, че въведените от САЩ мита се основават на заплаха за националната сигурност – общо взето,
Америка не иска да е зависима
от Китай по отношение на важни за икономиката стоки. По същия начин САЩ създаде и благоприятни условия за нови инвестиции с цел да се построят нови заводи за чипове, за да се намали зависимостта от внос от Азия.
С други думи американският подход към Китай се фокусира върху намаляване на зависимостта от китайския съперник, докато европейският подход е доста по-ограничен и се фокусира върху разследване на икономически изкривявания и субсидии.
Докато САЩ от години са в търговска война с Китай, Европа всъщност няма желание да влиза в търговска война, а просто иска да се спазват правилата на търговията.
Европа от години се чувства “използвана” от Китай заради своя отворен пазар. На него китайските стоки влизат безпрепятствено, без практически никакви особени ограничения.
В същото време европейските стоки срещат редица препятствия на китайския пазар, включително по-високи мита, ограничения на някои пазари, привилегии за местните производители и т.н. Тази асиметрия поражда напрежение сред европейския бизнес и рано или късно трябва да се разреши.
Проблемът на Китай
Става дума за най-голямата експортна сила – което е предимство, но и слабост, доколкото страната зависи от достъпа до огромните западните пазари. Огромните производствени мощности – и за електромобили, и за батерии, и за соларни панели – са много по-големи, отколкото са нуждите на вътрешния пазар на Китай. Затова страната има нужда от достъп до външни пазари, за да може да натовари производствените си мощности. Няма как да си експортна икономика, ако нямаш достъп до чужди пазари.
С други думи Китай едва ли би искал да води едновременно пълномащабна търговска война и със САЩ, и с Европа, защото рискува да загуби и двата пазара наведнъж. Нещо повече, и САЩ, и Китай се опитват да привлекат Европа на своя страна в съперничеството между тях. Затова Китай може да заплашва и да говори много агресивно срещу Европа, но в никакъв случай не може да си позволи пълномащабна търговска война с Европа, защото ще загуби стратегически позиции на стария континент.
Възможният изход
Европа и Китай се съгласиха да водят разговори, с които да се опитат да изгладят различията и да разрешат проблемите. Това би бил положителен вариант и за двете страни – ако Европа накара Китай да си премахне незаконните субсидии и изкривяването на търговията и да отвори вътрешния си пазар, това всъщност ще има положителен ефект върху икономиките и на двете страни.
Заплахата за търговска война може да подейства отрезвяващо и да доведе до разрешаване на натрупаните проблеми.
Дали ще стане, е трудно да се каже, но преди няколко години точно това се случи, когато Европа и САЩ започнаха търговска война.
По времето на Тръмп САЩ въведоха мита върху вноса на стомана и алуминий, а ЕС в отговор въведе мита върху други стоки, включително мотоциклети и уиски. Този спор и до момента не е разрешен, но двете страни се договориха да отложат търговската война – последно до март 2025 г.
Разбира се, още по-добър изход е да се подпише търговско споразумение, в което да се разрешат спорните въпроси, да се отворят пазарите и да се ограничат митата и субсидиите, така че конкуренцията да работи без изкривявания.
Обаче това е малко вероятно да се случи – нито САЩ и Европа успяха да сключат търговско споразумение, нито има шансове за подобно нещо с Китай.
И все пак, ако има търговска война?
Дори да се случи, тя на този етап ще остане ограничена до малък брой стоки и пазари, тъй като и двете страни нямат интерес от пълномащабна ескалация. Европа налага сравнително символични мита за най-големите китайски производители на електромобили, а Китай може да наложи някакви подобни мерки за други стоки, но и двете страни ще бягат от ескалация, за да не се стигне до пълно блокиране на търговските отношения.
Все пак напрежението между двете икономики ще доведе до промени за бизнеса. Китайските автомобилни компании, които имат интерес към европейския пазар, ще имат стимул да построят заводи в Европа. В същото време западните компании ще имат стимул да намалят зависимостта си от китайски внос и също ще инвестират в нови заводи на стария континент (т.нар. nearshoring).
Проблемите с хутите в Червено море още повече засилва нуждата от диверсификация на доставките. С други думи геополитическото напрежение ще стимулира инвестициите в нови заводи в Европа. Това всъщност отваря възможности за страни като България, които пропуснахме предишното "раздаване" и не можахме да привлечем заводи за автомобили. Готови ли сме за новото раздаване?