На 1 ноември Музикалният театър прави премиера на известната постановка на Хачо Бояджиев по пиесата на Добри Войников
Една от първите премиери на Музикалния театър “Стефан Македонски” през новия сезон ще е нещо, което не е правено досега в България. На 1 ноември се очаква премиерата на мюзикъла “Криворазбраната цивилизация”, направен по пиесата на Добри Войников и музиката на Дечо Таралежков, който досега съществуваше само като телевизионна постановка, съобщи шефката на театъра Еделина Кънева.
На 31 декември тази година се навършват 50 години от първото излъчване на този телевизионен мюзикъл по единствената тогава българска телевизия.
При излъчването си в новогодишната нощ
постановката става тотален хит
за прохождащата тогава цветна телевизия, а сега е част от Златния фонд на БНТ. В нея участват Ружа Делчева, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Мариана Аламанчева, Зорка Йорданова, Илия Добрев и Лора Керанова.
По същество това е доста свободна преработка на текста на Добри Войников, писан преди повече от 150 години и изпълнен с остарели думи и изрази. Режисьорът Хачо Бояджиев обилно разнообразява текста със злободневни през 70-те години на миналия век реплики.
Същото ще направи сега и режисьорът на спектакъла Николай Гундеров. Нашумелият постановчик, автор на пиеси и актьор, който е завършил в Чехия, ще пренесе действието направо в нашето съвремие.
Успехът на творбата на Хачо Бояджиев е толкова голям навремето, че националната телевизия започва да му възлага по една такава творба всяка година.
През 1976 г. той прави “Вражалец” по пиесата на Ст. Л. Костов със Стефан Данаилов и Татяна Лолова, а на следващата година - “Зех тъ, Радке, зех тъ” с Георги Парцалев в главната роля и с оригинална музика от Димитър Вълчев по текстове на Миряна Башева.
Музиката за “Криворазбраната цивилизация” е писана и оркестрирана от Дечо Таралежков, но по-голямата част от песните не са оригинални, а популярни тогавашни международни хитове с подходящи за случая български текстове.
Телевизионната техника през 70-те години на миналия век не е позволявала музиката да се изпълнява на живо – тя е записвана предварително в студио. Но самата постановка се играе в театрална зала пред публика и нейните реакции са вмъкнати в записа.
Еделина Кънева смята, че артистите у нас
вече имат голям опит в жанра
и пеят по начин, който отговаря на тази музика. Няма специален клас за мюзикъл в Националната музикална академия, но той се изучава с поп и джаз пеенето.
Повечето от певците в Музикалния театър в София са завършили класическо пеене, но има и възпитаници на поп и джаз стила, които са абсолютно адекватни на постановките, посочи още Кънева и добави, че много от артистите са се учили на гласова “бел техника”, която е близка до поп техниката и е много подходяща за мюзикъли.
Директорката смята, че мюзикълът е сложно изкуство заради изискващата се значима и бърза промяна на картините в действието, заради която спектаклите се правят по-скоро като филми, а не като театрално представление.
“Това е изключително предизвикателство за нас - да можем да накараме публиката да се ангажира в нашето действие, да я изкушим, да я завладеем”, каза Кънева и допълни, че това са музикално-театрални представления, където музиката е водеща, но има и сюжет, както е и в “Здравей! Как си, приятелю?”.
В момента мюзикълът по песните на Стефан Диомов е на турне из страната, като преди две вечери пожъна много аплодисменти от варненската публика, след като бе гостувал с успех и в Бургас на 20 юни. Предстои му представяне на празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол през септември, след което ще го видят и зрителите на “Сцена на вековете” в Летния театър във Велико Търново.
