Магистратът Иларио Мартела пак лансира българската следа в изчезването на момичето
"Емануела Орланди и Мирела Грегори бяха пожертвани за нещо невероятно, което бихме могли да определим като интерес на държавата". Подобно обяснение даде пред италианската парламентарна комисия за разследване на изчезването през 1983 г. на Орланди и Грегори бившият магистрат Иларио Мартела. Неговото изслушване пред парламентаристите беше публично. Мартела, сега в пенсия, беше магистратът ,който разследва пет години изчезването на 15-годишните по онова време Емануела Орланди и Мирела Грегори. По същото време съдията отговаряше и за второто дело по атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г.
Мартела твърди, че отвличането на Емануела било в контекста на „стратегия за разсейване на общественото внимание" и че тя се оказала в центъра на международна интрига с българска следа.
„В деня, в който пътувах за България, на летище Фиумичино беше оставено съобщение, касаещо Емануела и Мирела", твърди Мартела. Според него в интригата участвали службите на бившата Източна Германия, които се активирали с цел да избегнат въвличането на България и на Изтока в атентата срещу папата. „Това стана,след като Али Агджа, разпитван от мен, започна да обвинява трима български служители".
На въпрос какво, според него, станало с двете момичета, Мартела отговаря пред комисията така:„Мисля, че са били пожертвани, убити не веднага, а може би по-късно. Да ги държат живи би билo опасно, защото е можело да бъдат важни свидетели...", допълва Мартела.
В заседанието пред парламентарната комисия беше изслушана и бившата съдийка Аделе Рандо, която също през 1990-1997 г. разследва изчезването на Орланди, но нейните думи бяха засекретени по нейно искане.
Мартела аргументира разсъжденията си за изчезването на двете момичета с документите на бившите източногермански служби ЩАЗИ. Бившият магистрат разказа как през 1982 г. го известили, че намиращият се в затвора Агджа искал да сътрудничи и как идентифицирал снимките на тримата български служители. След процес през 1986 г. те бяха оправдани. Според Мартела през този период обаче тайните служби под командването на Москва, най-вече ЩАЗИ, организирали секретна операция, за да спасят България, следователно и Кремъл, от обвиненията на Агджа за съучастничество в атентата срещу папата. „Изчезването на двете момичета беше плод на точно определена програма за разсейване на общественото внимание, което се състоеше в това, то да се отклони от възможните поръчители и да се спасят по този начин заедно със Сергей Антонов и другите двама подсъдими, както и целият Източен свят".
По-късното разследване на неговия колега Розарио Приоре, отговарящ за третото дело за атентата, потвърдило тази теза. Той отишъл в Берлин през 1997 г., за да разпита бившите водещи фигури в ЩАЗИ, и излезло наяве любопитно съвпадение на факти. „Достатъчно е да си спомним, че на 10 юли 1983 г. беше оставено съобщение, свързано с отвличането на Орланди и Грегори, на летище Фиумичино, от където трябваше да пътувам за България. Това показва, че съм бил следен", твърди Мартела. След това друго съобщение със заплахи било оставено и в бар до площад „Свети Петър",където трябвало да отиде магистратът. В него се искало освобождението на Агджа от затвора в замяна на това на двете момичета. Според Мартела ЩАЗИ пробвала първо с отвличането на Мирела, но после вдигнала нивото, отвличайки Емануела Орланди, гражданка на Ватикана. Според бившия съдия подобна операция не била по силите на римската престъпна група Банда дела Маляна, за която се говореше. „Изискваше се престъпен капацитет като този на ЩАЗИ".
Мартела смята, че ако Ватиканът има някаква отговорност по случая, тя е в това, че не оказал много съдействие по първите разследвания, но че иначе не бил замесен.
