С 26 млрд. ЕС улеснява живота на гражданите си с нови инфраструктурни проекти
Да пътувате от Лондон до Париж с влак, ще ви отнеме не повече от 2 ч и половина. Ако искате обаче да оставите колата си в София, за да бъдете екологично отговорни, и да потеглите с локомотив към спонтанен слънчев уикенд на Черно море, ще трябва да си отделите близо 8 часа. За да стигнете до Румъния от морето чак до другата граница край Унгария, ще са ви нужни около 14 часа.
Трудно е да намерите логика в тази несправедливост: маршрутът София-Бургас е дълъг 380 км, а Лондон-Париж е направен възможно най-къс с влак - около 340 км за сметка на близо 500 км с кола. Но това дори не е всичко. Когато пресмятаме тази чутовна загуба на време и подреждаме наум картата на Европа, трябва да отбележим, че Великобритания - бивша членка на ЕС, е островна държава. Иначе казано, влакът, който минава 340 км за 2 ч и половина, прекосява Ламанша, 50-километров проток, който разделя Северно море от Атлантическия океан.
Сякаш обрисуваме два коренно различни свята, а всъщност става дума за един и същ континент. Как е възможно това? Отговорът е кратък: с много и правилно инвестирани средства.
Европейският съюз безспорно подкрепя идеи, които улесняват живота на гражданите си. Продължава да го прави въпреки последователните кризи, които удариха по портфейла и на институциите, и на европейците. Блокът повтаря две свои мантри и те ясно очертават стратегията му за постигане на икономически и обществен подем - Зелената сделка и сближаването (известно още като кохезия).
Инфраструктурата е ключова за сближаването на 27-те държави членки. Нейното развитие осигурява свързаност на народите и процъфтяващ транспортен бизнес. Има два основни стълба, които финансират такива проекти - Механизма за свързване на Европа, чийто портфейл за транспортни проекти в периода 2021-2027 г. е 25,8 млрд. евро, и Кохезионният фонд, който поглъща една трета от целия бюджет на съюза - приблизително 392 млрд. евро. Засега Кохезионният фонд остава основният инвеститор в големи инфраструктурни проекти в ЕС. Това е инструмент, който подкрепя 15-те слаборазвити икономики в блока (сред които и България), за да догонят първенците.
Когато през 1994 г. Франция и Великобритания откриха тунела под Ламанша, със сигурност не бяха от изоставащите икономики. Проектът бе изключително иновативен и погълна много средства. Първоначално бе финансиран от частни предприятия, а по-късно го подкрепиха и държавните бюджети. В крайна сметка бе завършен само за 6 г. Днес е считан за едно от съвременните чудеса на света.
Сега ЕС се прицелва към своето "чудо" - цялостна декарбонизация на икономиката си. Иска това да бъде факт най-късно до 2050 г. А една от големите промени, които се очаква, е повече европейци да слязат от самолетите и да се качат във влаковете. Първата стъпка е да се ограничат полетите на разстояние под 500 км, като обаче самолетите бъдат заменени от високоскоростни влакове.
Според доклад от 2022 г. на Европейската регионална асоциация на авиокомпаниите, ако целият въздушен трафик по маршрути под 500 км премине към друга форма на обществен транспорт, ще се спестят до 5% от емисиите в ЕС. Ето и някои от държавите, работещи усилено върху нови жп маршрути, които да заместят самолетите.
8 вместо 15 часа, за да пропътувате Румъния
За да пропътувате Румъния от Констанца край Черно море чак до другата граница до Куртичи край Унгария, трябва да си отделите 15 часа с влак. Въпреки че северната ни съседка има цели 16 летища, няма удобен полет за този маршрут. Единият вариант е да пристигнете след 20 часа с прикачвания. Другият е да вземете влак за 2 ч и 30 мин от Констанца до Букурещ. От столицата можете да се качите на самолет до Тимишоара, което ще ви коства 50 минути. А от Тимишоара до Куртичи вариантът отново е влак за около 3 ч.
Чрез Кохезионния фонд обаче ЕС планира да спре този абсурд, като изгради Паневропейски транспортен коридор IV. Той не просто ще свърже двата румънски града, като допълнително обезсмисли кратките вътрешни полети, но и ще намали времето за пътуване с влак от 15 на 8 часа.
От София до Виена по скоростна жп линия - кога?
Когато говорим за Паневропейски транспортен коридор IV, не може да не намесим и България, която e ключова за свързването на Югоизточна и Централна Европа. И по-конкретно - веднъж щом този коридор бъде изцяло завършен, той ще осигури високоскоростна жп линия от София до австрийската столица Виена. Мащабният проект започва от Дрезден (Германия) и завършва в три града: Истанбул в Турция, Солун в Гърция и Констанца в Румъния. Той преминава през няколко ключови града, включително Виена, Будапеща, Арад, Букурещ и София.
Въпреки че е постигнат значителен напредък, някои участъци все още са в процес на разработка или модернизация. След като бъде напълно завършен, този коридор значително ще подобри транспортната ефективност, ще намали времето за пътуване и ще насърчи икономическия растеж в свързаните региони.
Европейският съюз си поставя амбициозни цели - иска проектът да бъде финализиран до 2030 г. Въпреки това коридорът преминава през редица държави и срокът за изпълнението е силно зависим от работата на националните власти.
В Австрия € 30 такса и поне € 40 билет за под 350 км във въздуха
Австрия зачеркна нискотарифните авиолинии още през 2020 г. от части, за да спаси националния си превозвач Austrian Airlines, но и за да намали въглеродния си отпечатък, като пренасочи пътници към алтернативни методи за придвижване. По времето на COVID властите взеха драматични мерки - въведоха минимална цена на билет 40 евро, както и фиксирана такса от 30 евро за пътуващите на разстояние по-малко от 350 км със самолет. Таксата засегна непропорционално всички авиопревозвачи - от бюджетните до високотарифните. Целта бе да се намалят полетите и да се изтъни полето за конкуренция за изпитващите тогава затруднения Austrian Airlines.
Франция първа забрани кратките полети
През май 2023 г. Франция стана първата държава в света, забранила вътрешните полети на кратки разстояния. Целта бе да редуцира въглеродните емисии. Забраната е за пътнически полети между градове, които могат да бъдат достигнати за не повече от 2 часа и 30 минути с влак. Вече няма да може да се лети от летище "Орли" в Париж до Нант, Бордо или Лион. Все още обаче има полети от летище "Шарл дьо Гол" в Париж до тези дестинации. Критици осъдиха ограничението, тъй като то не обхваща множество вътрешни полети от различни локации до средиземноморския град Марсилия - до който с влак може да се стигне не за 2 ч и половина, а за 3 ч.
Повод за протести беше и фактът, че законът не обхваща частните и свързващите полети. Мнозина приемат стремежа на държавата към по-екологична среда като формалност, тъй като съкратените обеми на въглероден диоксид от спрените самолети са незначителни. Рестрикциите обхващат по-малко от 5000 излетели самолета на година, което представлява едва 0,5% от общите френски емисии въглероден диоксид.
В доклад на Европейската федерация за чист превоз "Транспорт и околна среда" се посочва, че частните самолети замърсяват до 14 пъти повече от комерсиалните на пътнически километър и 50 пъти повече от влаковете. Франция е държавата с най-много частни самолети, които често летят до Париж и Френската Ривиера. През март 2023 г. анализ на организацията "Грийпийс" показа, че броят на полетите с частни самолети в Европа е скочил с 64% през изминалата година до рекордните 572 806.
Идея: влак Рим - Барселона свързва три държави и 16 млн. европейци
Високоскоростен влак, който потегля от италианската столица Рим и стига чак до един от най-колоритните испански градове - Барселона на Гауди. Това далеч не е разточително изразходване на европейски средства, а чиста форма на сближаване.
ЕС все още не е планирал подобен проект. Затова "24 часа" извежда цифрите и дава идея, по която може да работят бъдещите европейски власти, ако теренът го позволява. Маршрутът Рим - Барселона би свързал приблизително 16 милиона европейци в общо 3 държави - Италия, Франция и Испания. Освен че са наредени една до друга на картата, те са и №2, №3 и №4 по големина на икономиката в ЕС. Този проект би сближил културите и би засилил туризма, което само по себе си ще развие допълнително крайбрежните региони. Чисто икономически коридорът ще засили и доставките.
Това е възможност за подобряване на бизнес свързаността, стимулирането на съвместни частни проекти, както и насърчаването на развитието на екологично устойчив транспорт.
Маршрутът Рим - Барселона е възможен и сега благодарение на два трансевропейски жп коридора - Средиземноморския и Скандинавско-Средиземноморския. Те обаче не са изцяло високоскоростни, а и налагат прекачване през Милано в Италия и Лион във Франция, което значително удължава пътя. Влаковете от Милано до Лион и от Лион до Барселона вече са високоскоростни.
Частта от тази транспортна мрежа от влизането на испанска територия би могла да се използва, вместо да се изгражда нова.
