В края на годината чакаме нова проверка, тогава ще сме покрили и критерия за инфлацията
България се оказа отличник сред държавите, които трябва да приемат еврото, но високи цени отложиха въвеждането му у нас.
В сряда Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕК обявиха докладите си, които оценяват напредъка на страните към еврозоната. Освен България това са Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. В докладите се посочва, че страната ни е най-напреднала от всички и
покрива всички критерии без този за ценова стабилност
За останалите, като бюджетния дефицит, се посочва, че през 2023-а той е бил 1,9% при допустими 3%, а съотношението на дълга към БВП е 23,1% - значително под прага от 60%. По този показател дори сме на второ място в ЕС по най-нисък дълг. По отношение на критерия за динамиката на валутния курс се казва, че той е фиксиран заради валутния борд и не е показал никакво отклонение в рамките на референтния период.
Според правилата за еврозоната инфлацията се изчислява спрямо тази в трите държави с най-добри показатели за последните 12 месеца, като се добавят1,5 пункта. Това са Дания (1,1%), Белгия (1,9%) и Нидерландия (2,5%).
Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната, се посочва още в документите на ЕЦБ и ЕК.
Правителството очаква до края на годината България да изпълни всички критерии за влизане в еврозоната, заяви премиерът Димитър Главчев в сряда преди началото на заседанието на кабинета.
“След това ще искаме извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и Европейската комисия и ще можем да покажем готовността си за присъединяване, което ще стане в най-кратък срок”, убеден е Главчев.
Той се похвали, че в сряда министрите са приели и Закона за въвеждане на еврото в България. Това била практическата подготовка, а премиерът се надявал, че депутатите ще приемат закона в най-скоро време. Така щяла
да се осигури предвидимост за хората,
бизнеса и администрацията за механизма на въвеждане на еврото.
Законът предвижда от датата на въвеждането на еврото всички сметки да бъдат автоматично и безплатно превалутирани. Плащането на заплатите, пенсиите, обезщетенията, паричните и социалните помощи ще се извършва само в евро.
В първия месец от приемането на евровалутата хората ще могат да плащат и в левове. Търговците ще връщат ресто в евро, освен ако нямат достатъчно наличност. След това левът ще спре да е платежно средство. Цените на стоките и услугите ще се обозначават едновременно в левове и евро до 12 месеца.
Още от деня на въвеждане на новата валута от сметки ще може да се тегли само в евро независимо дали е от банкомат, или банков офис.
Обмяната на левове в евро ще се прави в БНБ и останалите банки. През първите 6 месеца ще е безплатно, после ще има такса. Централната банка ще обменя безплатно в неограничено количество банкноти и монети в евро.
Инфлацията се оказва предизвикателство не само пред нас, а и пред останалите – тя е над референтната стойност и в другите оценявани държави. Като основна причина за по-слабия от очакваното икономически напредък за всички е посочена войната в Украйна.
Заради нея е имало значително отслабване на икономическата активност и стремително нарастване на инфлацията. Не е изненада и констатацията, че най-засегнати са държавите с по-голяма енергийна зависимост и по-силни търговски връзки с Русия.
Всички държави от групата, включително и България, остават със
слаби оценки за държавните и икономическите институции в сравнение с тези от еврозоната.
В доклада на ЕЦБ се посочва, че България ще има проблем с икономиката, ако продължи с политиките на изпреварващо увеличаване на доходите, коментира икономистът Любомир Дацов.
Икономистът Георги Ганев обаче забеляза разминаване между ЕЦБ и ЕК за първи път в историята. Двете институции подали различна референтна стойност за инфлацията. Според ЕК за май 2024 г. е 4,1%, докато според ЕЦБ е 3,3%.
Милен Велчев, бивш финансов министър: Дано останем фокусирани върху проблема и да поискаме втори доклад
Няма никаква изненада в докладите. Да се надяваме, че служебният кабинет или ново редовно правителство ще бъде достатъчно фокусирано върху този проблем, за да не пропуснем шанса си да поискаме втори доклад към края на тази година. Все още имаме шансове за средата на 2025 г.
Владислав Горанов, бивш финансов министър: Грешна фискална политика, но все още съм оптимист
Добрата новина е, че няма изненади в изводите в конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК. За съжаление, грешната фискална политика от последните години очаквано постави предизвикателства пред ценовата стабилност. Оптимист съм, че шансовете за скорошно присъединяване, защо не и през 2025 година, са възможни. Това е едно от най-добрите неща, които обозримо могат да ни се случат в макроикономически план.
Димитър Радев, управител на БНБ: 2025 година остава като възможност
Приемането на България в еврозоната през 2005 г. остава като възможност, но при условие че има проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие. Това заяви в интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев.
Той посочва, че в сравнение с останалите оценявани страни България се намира в най-напреднал етап на подготовка за членство. А за да изпълним критерия за инфлацията, е необходимо да се овладее фискалната експанзия. Това означавало бюджетният дефицит да бъде намален с около 1% от БВП. Така до края на годината България можела да покрие и инфлационния критерий за еврото. Радев е удовлетворен от оценката на ЕЦБ и ЕК за доброто сътрудничество с БНБ.
