Освобождението от руската зависимост не предизвика катаклизми, а конкуренция и по-ниски цени
Преходът към зелено бъдеще без въглеродни емисии, който ще продължи дълго и понякога с трусове, се съчета в последните години с освобождението на българската енергетика от руската зависимост. А опасенията за катаклизъм от шеста степен след спиране на доставките на природен газ от Москва през април 2022 г. не се сбъднаха.
Обществото ни плати скъпо за насилственото спиране на руския газ, но
извън критичния момент на завъртане на крана това се оказа оздравително за българската енергетика, а и за потребителите
Сега имаме конкурентни доставки от терминалите за втечнен газ и съчетано с газа от Азербайджан, това води и до по-ниски цени.
Оказа се, че и руското ядрено гориво може да бъде сменено с американско. Години наред диверсификацията бе отлагана от страх за неблагоприятни ситуации в ядрената централа.
Първите касети на “Уестингхаус” обаче от близо две седмици вече работят в V блок на АЕЦ “Козлодуй” съвместно с руските. В рамките на още 3 години те ще бъдат заменяни поетапно. А с влизането в сила на договора с френската “Фраматом” ще започне и подмяната на горивото в VI блок.
За новите ядрени мощности - VII и VIII блок, беше избрана технологията АР1000 отново на “Уестингхаус”. Руските технологии са конкурентни по света, все пак в “Козлодуй” има близо 50 години сигурна експлоатация на ядрени блокове. Войната в Украйна обаче ги направи невъзможни за включване в състезание поне на територията на Европейския съюз. Това наложи и спирането на проекта “Белене”, чието осъществяване лъкатуши вече 30 години. Последното решение на парламента за тази несбъдната централа е оборудването за ядрените острови на двата блока, планирани за Белене, да бъдат продадени на Украйна. Експерти в атомната енергетика коментират, че Украйна е произвеждала част от оборудването за АЕЦ и има капацитет да вземе реакторите и другото оборудване и да си построи блокове. Остава да се договори цената.
Успокоиха се и причинените от войната страховити цени на ток и газ от 2022 г. Причината е най-вече в бума на възобновяемите енергийни източници - основно солари и вятърни централи. От началото на годината тяхното производство натисна цените надолу, а в светлите часове на денонощието и особено през уикенда - до нулеви и отрицателни. Което е добре за бизнеса, но пък вечер, когато хората се прибират у дома, цените са нагоре. Което на този етап няма да развълнува битовите потребители, защото купуват тока на регулирани цени, но пък засяга балансирането и сигурността на системата. И на преден план излиза въпросът какво да се прави с излишния ток от ВЕИ-тата.
В краткосрочен план решението може да е в батерии близо до соларите, които да го складират за продажба в периоди с приемливи цени. Подобни проекти се финансират по плана за възстановяване и устойчивост. Някои експерти дори предлагат в закона да се запише, че ВЕИ инсталации ще се строят само с батерии. Дали обаче това ще бъде припознато от депутатите, е въпросителна.
Дългосрочно обаче са нужни големи хидробатерии. Защо?
34,48% зелена енергия в микса на тока за домакинствата и бизнеса и за нестопанските потребители предвижда през 2030 г. акуализираният Интегриран план в областта на енергетиката и климата на България.
Прогнозирано е още:
4 55,51% дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в сектора на електрическа енергия. Тоест - над 55 на сто от тока да е зелен;
4 43,66% дял на енергията от ВИ при топлинната енергия и енергията за охлаждане;
4 29, 66% дял на енергията от ВИ в сектор транспорт.
Предвидено е освен соларни мощности и вятърни паркове на сушата да има и офшорни вятърни централи в морето.
Очаква се тези и други мерки, включително и строителството на ПАВЕЦ и ядрените мощности, да струват около 3,6 млрд. евро за периода 2021-2030 г.
Затова в плановете на Министерството на енергетиката и на Националната електрическа компания влязоха проекти за изграждане на две нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) с огромни мощности в генериращ - по 800 мегавата, и в помпен режим - 700 мегавата, които да балансират тока от соларите. Те ще нормализират излишъците на електроенергия, а и цените ѝ. За тях в консултации с Европейската инвестиционна банка се подготвят анализи и предпроектни проучвания.
За първи път в интервюто си пред “24 часа” (виж на IV-V стр.) служебният министър на енергетиката Владимир Малинов изказа публично недоволството си от предприетите досега мерки за възстановяване на счупената ПАВЕЦ “Чаира”. Малинов не приема работата на парче и иска пълна рехабилитация на хидроагрегатите в централата. Нещо повече - смята, че тя може да бъде напълно обновена съвсем скоро - към 2026 г., и то с европейско финансиране. С добър мениджмънт това може да стане, убеден е министърът.
Аварията в тази възлова централа всъщност има “принос” за флуктуациите на пазара, най-вече за свръхпроизведената енергия през деня от фотоволтаици. Докато “Чаира” работеше, пускаше помпите през деня и те ползваха соларния ток, за да качат водата в горния язовир. Вецът му пък ползваше водите на горния изравнител - язовир “Белмекен”, и произвеждаше ток, когато са пиковите часове.
Най-после, въпреки нестабилната политическа ситуация
започва реализирането на големи проекти с амбицията да се работи бързо
Освен новите блокове в АЕЦ “Козлодуй” и помпено-акумулиращите ВЕЦ в електроенергетиката, в газовия сектор на дневен ред са две големи начинания. Вертикалният газов коридор, за който вече са избрани изпълнители на българска територия, до една година ще осигури възможност да се транспортират големи потоци газ - докъм 15 млрд. куб. м, от юг на север. От терминалите за втечнен газ на Гърция и Турция през България и Румъния, а след това в едната посока - към Молдова и Украйна, а в другата - към Унгария и Словакия, ще се пренася горивото.
Тази нова газова магистрала има амбицията да замени преноса на руски газ през Украйна, чието спиране е планирано за 1 януари 2025 г.
В момента се строи разширението на газовото хранилище в Чирен, което да може да съхранява до 1 млрд. куб. м газ на година.
Електроенергийният системен оператор пък инвестира в електропроводи, които да осигурят още по-голяма свързаност със съседните държави, за да може да се търгува електроенергия с всяка част на Европа. Във вътрешен план пък вложенията са насочени към присъединяване на възобновяеми енергийни източници и обновяване и дигитализация на мрежата.
За всички тези проекти обаче, както и за бъдещата трансформация на въглищните региони трябват пари.
И дано като общество сме стигнали до разбирането, че държавната енергетика не е само източник на средства, които са на разположение за харчене през бюджета като дивиденти. От десетилетия се експлоатират, че и до счупване, както е с ПАВЕЦ “Чаира”, централи, построени от предишните поколения. И май е време за голямо строителство, за да се осигури стабилност и за следващите поколения.
Странно, но в енергетиката не искат държавно финансиране на тези големи проекти, които да осигурят стабилност и сигурност на електроенергийната и на газовата система - достатъчно е само да не се изземват всичките ѝ печалби, а да бъдат оставяни и средства за инвестиране в тези нови проекти. Министър Малинов коментира, че всяка инвестиция в енергетиката в дългосрочен план се връща и допринася за по-добрия живот на българите.
И през 2023 г. държавните дружества на печалба, но несравнима с милиардите от 2022 г.
Финансовите данни от 2023 г., доколкото са налични, показват, че в по-голямата си част държавните енергийни компании продължават да печелят с изключение на “Булгаргаз”. (Виж инфографиката.) Не са обаче милиардите от 2022 г., когато ситуацията на пазара беше ненормална заради скъпия газ и войната на Русия срещу Украйна.
Тогава по-голямата част от печалбите им (някои ги изчисляват на 8 млрд. лв.) беше иззета за компенсации на бизнеса за скъпия ток, в резултат на което той почти не усети истерията на високите цени и остана конкурентен.
Сега пазарите
са стабилни,
в рамките на нормалното са и печалбите. “24 часа” включи в графиката и 2021 година, за да има сравнение не само с върховите печалби на 2022-а. Тази година квоти от тока на АЕЦ “Козлодуй” и на вецовете на Националната електрическа компания може би за последно ще бъдат заделени за регулирания пазар и централите няма да ги търгуват на борсата.
Парламентът отложи либерализацията на тока на едро с една година. Това означава, че пак се прави микс от енергии, които НЕК да събира и да продава на крайните снабдители - дружества на “Електрохолд” за Западна България, на “Енерго-Про” за Североизточна и на ЕВН - за Югоизточна България. Те пък го доставят на домакинствата.
При освобождаване на пазара на едро крайните снабдители щяха да купуват тока от борсата, а в преходния период - до 2026 г., правителството да определя цената на електроенергията за домакинствата. Разликата между административно определената цена и тази на борсата щеше да се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
Тази схема се отлага до 1 юли 2025 г., а
пълната либерализация
се очаква, поне засега,
да е от 1 януари 2026 г.
Така че домакинствата ще имат половин година, за да разберат как ще купуват тока от пазара. Дали ще се спази този срок, записан и в закона, никой не може да гарантира.
Със свободния пазар идват на мода малките производители на електроенергия, най-вече домакинства, които могат да свалят сметката си за ток със собствено производство, а излишъка да го връщат в мрежата и да го продават.
Вече се появяват и наченки на т.нар. енергийни общности - те обединяват производители на зелена енергия и потребители, които да я ползват почти на място. Така не се плащат такси за пренос, няма и загуби на енергия по мрежата.
За последен път
(може би) НЕК и
АЕЦ “Козлодуй”
ще дават определени
от КЕВР количества
ток на домакинствата
