По време на консултациите при президента Румен Радев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново постави въпроса за смяна на избирателната система. При сегашната се взимат мандати от големите партии и се дават на малките, което възпрепятства сглобяването на управляващо мнозинство, което е причината за недоволството на Борисов.
Не за първи път лидерът на ГЕРБ даде пример с Гърция, където десетилетия наред действа различен принцип. Там има избирателна система, която след деня на вота силно наклонява везните в полза на партията, събрала най-много гласове, колкото и да са те. Въпросната система е известна като полупропорционално представителство или подсилена пропорционална система.
При този вид основното е, че част от депутатските места не се подлагат на избор, а се разпределят чак след като крайните резултати са ясни. В продължение на дълго време това бяха 50 депутати в 300-местен парламент в Атина, което означава, че избирателите гласуваха само за 250, а победителите технически получаваха останалите 50.
Целта при подобна система е сформирането на стабилно мнозинство, даващо на победителя предимство да управлява, дори когато е събрал само една трета от всички места.
Така беше от 1974 г. до 2016 г., когато управляващата крайна левица SYRIZA-ANEL промени избирателния закон. Въведена беше чисто пропорционална система, каквато действа в България, с минимален праг от 3% от валидните гласове за попадане в парламента.
Важно уточнение при този закон е, че той влиза в сила не на следващите, а на по-следващите избори, за да се гарантира, че управляващите не пренаписват закона в своя полза.
От това се възползва "Нова демокрация" на Кириакос Мицотакис и след идването на власт през 2019 г. върна повечето от елементите на старата система със закон от 2020 г. Отново с условието да влязат в сила на по-следващите избори.
Така през май 2023 г. общите избори доведоха, както се и очакваше да стане по закона на SYRIZA-ANEL, до раздробен парламент и партиите не успяха да се договорят за съставяне на правителство. Известна заслуга за това има и Мицотакис, защото популярността на партията му бе достатъчно висока, за да се предприеме риска да вкара страната веднага в предсрочни избори - но вече по правилата, променени от "Нова демокрация".
Новото, което наподобява старото, е, че бонусът депутати не е от 50 души както преди, а зависи от преднината на победителя. Събралият поне 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки всеки половин процент от гласовете над тези 25% се дава по още един депутат. При събрани поне 40%, получава и максималния бонус от 50 депутати.
След определянето на крайния бонус пропорционално се разпределят останалите места, като това може да са 250 (ако една партия е събрала поне 40% от гласовете на изборите) или пълният набор от 300, ако нито една партия не е прекрачила бонусния праг от 25%.
Резултатът е, че "Нова демокрация" получи 40.56% от гласовете, които с бонуса ѝ донесоха 158 - депутати - достатъчно над прага за мнозинство от 151.
Опозиционната СИРИЗА събра 17.83% от гласовете и 47 депутати (при предишната система имаше 20.07% и 71. представители, т.е. в голяма степен благодарение на промяната изгуби 24 депутати)
ПАСОК (традиционната левица) стана трета с близо 12% и 32 места (същият ефект - резултатът през май бе 11.46% и 41 депутати, а през юни дори при по-добрите 11.84% от гласовете изгуби 9 депутати), пише "Дневник".
Още три партии преминаха бариерата с между 8 и 21 депутати.
Избирателната активност в страната беше 54%, където гласуването е задължително, но при неспазването не се налагат санкции.
Законът на "Нова демокрация" даде право на гърците в чужбина да гласуват, но ако поне две от последните 35 години са живели в страната и в годината преди изборите или тази на изборите са плащали данъци в Гърция. Тази група избиратели не може да гласува за конкретни депутати, а само за партийни листи.