По-голямата й дъщеря Павлинка е вече осиновена, същото очаква и по-малката Вася
Международно журналистическо разследване няколко месеца проучва ситуацията с отнемането на деца и осиновяванията в България – както в страната, така и за чужбина.
Станимир Въгленов от „24 часа", белгийската журналистка Lotte Debrauwer от Knach и нидерландските Evelien Vehov от BNNVARA, Machteld Ween от Investico, Charlotte Werkman от Zembla проучиха десетки случаи, разговаряха с многобройни експерти, за да получат пълна картина на проблема.
В центъра на нашето разследване е случаят на Сийка Такова, на която социалните служби отнемат второ дете. Първото е вече осиновено, второто следва неговия път. Всяка година в аналогична ситуация са стотици български граждани, които не успяват да си върнат децата.
В някои от случаите намесата на социалните без съмнение навременна и правилна. В други обаче тя е меко казано спорна, налице са нарушения и липса на адекватна помощ към семейства с деца в риск. Разследването е подпомогнато от Journalismfund Europe.
Сийка Такова се ражда преди 33 години от смесен етнически брак – баща й е българин, а майката – циганка. Семейството й живее в района на столичния пазар „Димитър Петков".
Животът на Сийка е низ от нещастия. Когато е съвсем малка, майка и е ударена от автомобил. Ранена е тежко, но се възстановява. Преживяното обаче отключва раково заболяване и скоро Сийка остава сираче.
Баща й не успява да се справи с отглеждането на момичето и на двамата й по-големи братя. От 12-13-годишна Сийка живее в социални институции. Докато навършва пълнолетие и социалната система повече няма отговорност към такива като нея.
Заедно със своята „кръвна сестра" Павлина, с която отрастват в домовете за сираци, опитват да кандидатстват за общинско жилище, за да „свият гнездо". Оказва се мисия невъзможна, параграф 22 – искат им цял куп документи, които двете сирачета няма откъде да осигурят.
Междувременно един по
един си отиват
останалите
най-близки
хора на Сийка
Баща й – на около 50, след като години работи на пазара „Димитър Петков" – от заболяване, свързано със зависимостта му от алкохола.
Единият от братята й също има зависимост – от наркотици. Употребява хероин, без някога да е бил дилър – зависимост, която го довършва на трийсет и няколко години. На сходна възраст си отива и втория брат на Сийка – без да е употребявал наркотици.
Сийка заживява при роднини на родителите си в София, реално без да има свой собствен дом. „Кръвната" й сестра има по-голям късмет – запознава се с добро момче, компютърен специалист. Раждат им се две чудесни деца, които отглеждат с любов. Семейството изгражда скромен, но удобен дом в село, недалеч от София.
Сийка също търси партньор, за да изгради семейство. Ражда дъщеря Павлинка от мъж, в който се влюбва. Отношенията им обаче охладняват и двамата се разделят. Сийка се връща с дъщеричката си при роднините, където социалните служби определят условията като недобри.
Бившият партньор на Сийка подава жалба срещу нея. Определя я като опасна за детето. Неясно по какъв начин. Това е достатъчно за социалните служби да отнемат Павлинка. Те обаче не я дават за отглеждане при бащата, който е подал сигнала срещу майката. Въпреки че не е сираче, детето тръгва по пътя на майка си – в социални институции. След това – при осиновители.
Днес Сийка няма представа къде е голямата й дъщеря Павлинка. В България ли е осиновена, или в чужбина? Какво е новото й име? Връзката между тях е прекъсната окончателно. Освен ако нямат огромен късмет, тайната на осиновяването ще попречи те някога отново да се срещнат.
Две години след като ражда Павлинка,
Сийка става майка
на втора дъщеря – Вася
Новият й партньор се грижи за нея и за бебето, разбират се отлично. Той обаче е доста по-възрастен от Сийка, приблизително на възрастта на баща й. Също като него – с алкохолна зависимост. Един ден го намират починал в дома им. Той така и не успява да припознае Вася като свое дете.
Налага се Сийка отново да се върне при роднините си, където условията не са подходящи за отглеждане на дете. Никой не й предлага помощ, за да има собствен дом. Социалните обаче са на мястото си, когато детето се разболява от туберкулоза и Сийка го води в болницата. Тя се грижи за детето през целия ден, но вечер трябва да си отива, защото не й е разрешено да спи в болницата.
Една вечер отново си тръгва и на сутринта дъщеря й вече не е в детското отделение. Никой не й казва къде е изчезнала. Минават месеци, докато разбере, че е преместена в социално заведение, а от там – при приемни родители. Не в София, а на 200 км, в малък планински град, с който Сийка и семейството й никога не са имали връзка.
Сийка е категорична, че не е питана дали е съгласна, и
отрича да е
подписвала документи,
с които да разрешава това
„Настаняването на дете извън семейството е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани всички възможности за подкрепа и закрила в семейството, освен в случаите, когато е необходимо спешно извеждане или животът, здравето и безопасността на детето са изложени на риск. Всеки случай на настаняване на дете извън семейството се основава на индивидуален подход, стриктно спазване на законоустановените процедури и най-вече актуална преценка за възможността за предприемане на адекватна и по-благоприятна мярка за закрила на детето. Настаняването на дете извън семейството може да стане само с решение на съда.", обясняват от Министерството на правосъдието (МП) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) .
Според Семейния кодекс разрешение от биологичния родител не е нужно, ако в период от 6 месеца, след настаняване на детето в социално заведение, той не е поискал прекъсване на процедурата по отнемането на детето, която реално води към неговото осиновяване. Сийка казва, че не е имала представа за този срок, нито за това колко важен е той.
Сийка не е получила никаква социална помощ при отнемането на първото й дете Павлинка. Когато й отнемат и второто, Сийка успява да подаде жалба срещу решение на Агенцията за социално подпомагане (АСП) за социално подпомагане след отнемането на дъщеря й Вася. Жалбата е отхвърлена от агенцията.
Нито тогава, нито по-късно в съда, Сийка не получава служебен адвокат, за да защити правото си на майка. Чак на делото пред Върховния съд я защитава Юлия Раданова – когато вече е твърде късно да спре процедурата, която води към осиновяване.
Опитите на служебната адвокатка да предизвика някаква промяна в последователните съдебни решения удря на камък. Срещу нея е особено активна адвокатката на детето на Сийка, която защитава правата му от самото начало.
Първо е делото пред съда в малкия град, където Вася е настанена в приемно семейство. Съдът отхвърля жалбата на Сийка, без да посочи повече доводи от тези, изтъкнати от социалната служба. От тях не става ясно
защо Сийка е опасна
за детето си и
трябва да го изгуби
Аналогично решение взема Административният съд в София. И накрая – Върховният Върховният съд. С едни и същи доводи, които са пренаписани от едно съдебно решение в друго. Като главният довод е това, че Сийка не е поискала спиране на процедурата в шестмесечния срок – за който тя твърди че дори не е знаела. И фактът, че е бедна и няма достатъчно средства е посочен изрично във всички съдебни решения.
„Непознаването на закона и неграмотността не трябва да бъдат извинение за пасивността на родителите по отношение на желанието и действията за повишаване на родителския капацитет и осигуряване на условия за връщане на децата под техните грижи", уточняват от двете министерства.
Но Сийка всъщност е отгледана от държавата, в различни социални институции. Кой тогава е отговорен, ако тя не е достатъчно грамотна, включително юридически?
Бившият социален министър Иванка Шалапатова, която интервюирахме, е категорична, че българските деца трябва да се осиновяват в България, а международните осиновявания постепенно да изчезват като практика. Според нея първостепенна задача на социалните служби трябва да бъде подпомагането на родителите, които изпитват трудности при отглеждането на децата си.
Според Георги Богданов от Национална мрежа за децата до отнемане на деца се стига, защото Агенцията за социално подпомагане всъщност
в много малка
степен помага на
затруднените родители
За Агенцията е по-лесно да реагира на сигнали и да контролира родителите, отколкото да им помага превантивно, за да не се стига до изоставяне и отнемане на децата, смята експертът.
Всъщност Сийка, по искане на социалните, и досега продължава да ходи на консултации в център в София – за повишаване на капацитета й като майка. Продължава да иска да посещава детето си, въпреки че й е трудно да пътува по 400 км с неголемите си финансови възможности. Тя работи като хигиенист в столичен мол.
Детето й завършва първи клас, а тя успява да го вижда все по-рядко. Разрешено й е само веднъж месечно, и то задължително - в четвъртък. Дата обаче няма фиксирана – съобщава й се кога може буквално в предходния ден.
В същото време почивните дни на Сийка са вторник и сряда, което й създава сериозен проблем. Но никой не се интересува от него, а Сийка не смее и да протестира много – защото адски се страхува, че ще отнемат и втората й дъщеря. Ще я дадат на някого за осиновяване – в България, или в чужбина – и тя никога повече няма да я види. Както се е случило с първата дъщеря Павлинка.
Странното е, че второто дете – Вася, от самото начало е вкарано в списъка за пълно осиновяване. Това означава
пълно и окончателно
скъсване на връзката
с биологичния родител
Налагане на пълна тайна кой и къде е осиновителят. В същото време законът дава възможност за непълно осиновяване. Тогава детето се отглежда в семейство, което му предоставя най-добри условия за развитие. И в същото време му се позволява да поддържа връзка с биологичните си родители. Защото всички признават, че тази връзка е изключително важна – освен, разбира се, когато биологичните родители представляват заплаха за децата си.
Сийка очевидно е определена като много опасна. Дотолкова, че с пълна сила тече настройване на дъщеря й срещу нея. През последните година-две детето коренно е променило отношението си към нея. Преди се е радвало да я види, с радост е приемало подаръците й. Сега, при все по-редките им срещи, Вася отказва всякаква комуникация. Според Сийка, социалните работници и приемното семейство
постоянно настройват
дъщеря й срещу нея
– и тя не може да направи нещо, за да се защити.
„2023 г. беше последната година, в която, след повече от десетилетие финансиране с европроекти, държавата трябваше да промени модела на приемна грижа. Реформа обаче не беше осъществена, а заличаванията на приемни родители бяха повече от вписванията", пишат в годишният си доклад от „Национална мрежа на децата" (НМД). Те поставят оценка Добър 3,67 на свършеното от държавата в областта „Семейна среда и алтернативни грижи". От НМД препоръчват да се гарантира, че бедност, увреждане или мигрантски статут никога не са единственото основание за разделяне на семейството и че се прилагат подходящи правни гаранции и ясни критерии при определяне дали детето да бъде настанено в алтернативна грижа. Вижте останалите препоръки от доклада тук.
Да, Сийка със сигурност не е най-добрата майка на света. Животът й е пълен с болка, лишения и загуби на близки хора. Сийка е бедна, условията, при които живее, не са добри. Почти никой не й помага. Но тя не е лош човек. Тя искрено обича децата си и постоянно плаче за тях. Иска да се съберат. Дори ако не може да осигури най-добрите условия – прави ли я това лош човек и майка? Не трябва ли социалните служби първо да й помогнат – да има приличен дом и условия. Никой не й е помогнал с нищо – от момента, в който е изведена от социалния дом, в който именно държавата я е отглеждала от 12-годишна.
Дори да не може да осигури необходимите условия, за да отгледа дъщерите си – трябва ли те да й бъдат отнети и дадени на неизвестни хора за пълно осиновяване? По голяма вероятност – в чужбина? Защо е необходимо да се скъсва безвъзвратно връзката между Сийка и дъщерите й Павлинка и Вася – тя никога не се е държала лошо с тях и ги обича много.
Съвсем отделно – но много важно – утре може трите да имат жизнено важна нужда една от друга – дори само по медицински причини. Майката и двете дъщери ще бъдат лишени от тази възможност, която може да струва живота и здравето на всяка от тях. Защото някой е решил, че отнемането на дъщерите на Сийка е „в интерес на децата". И, естествено, се позовава на Хагската конвенция. Но едва ли някой в Хага би одобрил това, което се случва със Сийка.
Адвокат Петър Николов: Върнал съм
близо 30 деца, отнети от родителите им
През 2023 г. адв. Петър Николов, който е и Достоен българин от инициативата на „24 часа", връща неправомерно отнети 5 деца от Социалните на семейство от Варна.
До момента адв. Николов в своята практика е успял да защити успешно близо 30 деца и благодарение на спечелите дела децата живеят в своите семейства. Николов е организирал множество благотворителни кампании за подобряване условията на живот на всички деца, които той е подкрепял, като всичките му дела са про боно, без хонорар от родителите.
„Случаите са толкова много, че трудно бих могъл да изброя всички. Върнал съм десетки незаконно отнети деца. Трудно ми е да кажа кой е най-фрапиращият случай, но първо върнахме трите деца на Даниела Колева от Сливен, този случай нашумя, когато Даниела проплака пред камерите на телевизиите, че си иска децата", разказва адвокатът пред „България днес".
„Истината е, че и държавата не помага активно на семействата, които имат едно, три или повече деца и изпитват временни затруднения в отглеждането им. Вместо тези родители да бъдат подпомогнати, държавата отделя много по-големи суми за приемни родители и центрове за настаняване. По моите случаи държавата е похарчила милиони за приемни грижи, вместо да предостави малка част от тези суми на бедните или самотни родители да си стъпят на краката. В Русе имах случай с 11 отнети деца и трябваше да водя 22 дела за тяхното освобождаване. Сами разбирате какъв ресурс от време и пари ти трябва, за да пътуваш по 400 км за всяко едно дело. Но важното е, че успяхме.
Спомням си колко трудно бе да върнем и трите деца от с. Балша, трите деца на Николай Дойнов от "Галата" – Варна. Неотдавна върнахме 5 деца във Варна, които бяха взети направо от училище по донос от съседи само защото родителите не слушали социалните, в дома им се отглеждали много котки и защото понякога децата се прибирали сами от училище. Случаите ми са толкова много, че вече с трудност си ги припомням всичките, но във всеки един от тях съм се чувствал като в театър на абсурда.", казва адвокат Николов.
Детето на Сийка все още не е
дадено за международно осиновяване
В регистъра на децата за международно осиновяване няма данни за дете с майка Сийка Такова, уточняват от Министерство Министерство на правосъдието. Това означава, че детето засега е в списъка за осиновяване в България, който не е публичен. „24 часа" ще продължи да следи развитието на случая.
„През 2010 г. отделите за закрила на детето са работили по 3660 случая на превенция на изоставянето. Броят на успешните случаи е 1193, което е 35% от всички случаи на превенция на изоставяне, уточняват от социалното министерство. През 2023 г. броят на отворените случаи, по които се работи за превенция на изоставяне, е идентичен - 3570, но броят на успешно приключените случаи вече е 2706. Това е повече от двойно увеличение.", съобщават в официалния си отговор от Министерството на труда и социалната политика.
През 2010 г. отделите за закрила на детето са работили по реинтеграцията на 2432 деца. Успешно приключени са 1534 дела, което е 63% от общия брой. През 2023 г. има 1368 нови случая с отворена реинтеграционна работа. Успешно приключените дела са 492.
На фона на почти удвояване на общия брой случаи, в които е предприета работа по реинтеграция, по-ниският дял на успешните реинтеграции на практика е положителен резултат. То показва, че благодарение на работата на социалните работници наистина се постига извеждане на деца от семействата им или тяхното изоставяне в най-тежките и сложни случаи и че вероятността реинтеграцията да не е в интерес на детето е голяма, категорични са от социалното министерство.
„През 2023 г. АСП и МТСП не положиха усилия за издигане на имиджа на приемните родители и за повишаване на обществената чувствителност към тази отговорна публична задача. Тази тенденция продължи да се вижда ясно и по начина, по който социалните работници от екипите по приемна грижа и отделите „Закрила на детето" в много региони на страната управляваха случаи. Влошената комуникация между тях, съчетана с липсата на достатъчно умения и компетенции по социална работа, ефективни обучения и подкрепа, както и увеличаването на броя на приемните родители, които не са достатъчно подготвени и обучени, създаде предпоставки за влошаване на качеството и за отлив на кандидати за приемни родители, както и за обществения гняв по темата.
И през 2023 г. се наблюдава тенденция „добрите" приемни родители да се отказват от тази задача, защото не успяват да се справят с това да са арбитър между социалните работници от общинските екипи и държавните отдели „Закрила на детето". По отношение на грижата за деца, настанени при близки и роднини, като форма на закрила в семейна среда, също не се отчита позитивна тенденция. Близо 4000 деца живеят при свои близки и роднини, но тази мярка за закрила остава трайно една от най-неглижираните и подценявани у нас. Няма официални данни нито за качеството на тази грижа, нито за ефектите от нея.", пишат още в годишният годишния си доклад от „Национална мрежа на децата".
Защо все още българчета се
осиновяват в чужбина,
а не в родината си?
„Международното осиновяване е крайна мярка за детето, която се прилага само с цел да се даде възможност на детето да бъде отглеждано в сигурна и постоянна семейна среда, след като тази възможност е изчерпана в България.”
Това отговарят заедно от Министерство на труда и социалните грижи и от Министерство на правосъдието на въпроса ни защо все още се налага българчета да бъдат осиновявани в чужбина.
В края на 2023 г. българските кандидат-осиновители са били 1697. Броят на децата в списъка за осиновяване в края на 2023 г. е двойно по-малък - 919. Въпреки това голяма част от тях не са намерили български осиновители и ще разчитат на чужденци.
Защо се стига до това, след като от социалното министерство твърдят, че системата действа ефективно и осиновяванията в чужбина намаляват всяка година?
Според експертите, с които говорихме, основната причина е, че и българските, и чуждестранните кандидат-осиновители предпочитат по-малки деца – до около 3-годишна възраст.
Колкото по-голямо е детето над тази възраст, толкова по-трудно става осиновяването му в България – особено ако допълнително има медицински проблеми, забавено развитие или е от ромската общност. Така над половината деца за осиновяване всяка година се оказват желани единствено от чужденци. А дори и така далеч не всички намират семейство.
„Процесът по международните осиновявания е изключително прозрачен и добре контролиран, при него няма нередности. Това е мнението на Нели Ганчева, собственичка на Сдружение Анидо – една от агенциите, оторизирни от Министерство на правосъдието да посредничат при международни осиновявания.
Според г-жа Ганчева всички страни, подписали Хагската конвенция, са длъжни да разрешават международни осиновявания, а в България определено има деца за осиновяване, които не могат да се поемат от местните осиновители и институции.
Според нея във всички западни страни има търсене за осиновяване на български деца, като най-голямо е то винаги от САЩ и Италия.
Според г-жа Ганчева до 2003 г. международните осиновявания са били частна инициатива и тогава е имало и корупционни практики. От 2003 г. има ново законодателство и целият процес по международните осиновявания е под много стриктен държавен контрол – и от българските институции, и от чуждестранните, твърди г-жа Ганчева.
Как взеха пет деца на Мария
от "Столипиново" и други пет на Румен
По време на ковид кризата социалните служби в Пловдив отнемат пет деца на Мария от квартал "Столипиново".
За случая разказва Мевлян Камбирова, която е работила като медиатор в ромската махала. Тя среща Мария през декември 2020 г.
Тогава Мария е на 24 години, а мъжът, с който живее - на 28 години. Двамата живеели в дома на мъжа в „Столипиново", заедно с майка му. Тогава децата са били съответно на 2, 4, 7 и 9 години.
Самата Мария е била на 12 години когато ражда първото си дете. Всичките й деца са от един мъж.
Мевлян среща Мария в поликлиниката в „Столипиново", къде тя е с най-малкото си, вече пето дете – новородено бебе и с второто по големина дете – на около 2 години. И трите са съвсем леко облечени в студения ден. При температура минус 9 градуса бебето е било почти голо. В същото време е било болно – затова майката го е завела в болницата.
Първо Мевлян й дала дрехи от своите деца, за да не са съвсем голи. Мария и разказала защо реално е на улицата с петте си деца - нейният мъж поел вината пред полицията на друг от квартал „Столипиново" за търговия с наркотици.
Мъжът на Мария казал, че наркотиците са негови, а не на другия мъж, който е бил арестуван от полицията. Мъжът на Мария прави това, за да му дадат малко пари, с които семейството им да оцелее, защото са гладували. Според Мевлян това се случва често в "Столипиново".
Действително плащат на мъжа на Мария пари и той поема вината, за което го осъждат на 3 години и половина затвор. Веднага след като го вкарват в затвора, майка му изгонила от дома си Мария заедно с петте й деца, почти без никакви дрехи.
Майката на мъжа я обвинила , че е луда, което не било вярно. След като Мевлян срещнала Мария в болницата, тя направила възможното, за да се погрижи за нея. Други роднини на Мария и на мъжа й също помогнали – настанили я заедно с децата в малка къщичка в „Столипиново".
Къщата била много бедна, но според Мевлян е имало достатъчно добри условия, за да отглежда децата. Двете най-големи деца ходели на училище, а Мария се грижела за малките.
От неправителствени организации помогнали на Мария с дрехи за децата и детски храни. Но в един момент преценили, че Мария не може да се справи с отглеждането на децата и подали сигнал до отдел „Закрила на детето".
В този момент бебето е било на 6 месеца. Мевлян молила служителите на социалната служба да не вземат децата на Мария и да я оставят да си ги отглежда. Тя е искала да направи кампания в „Столипиново" и да събере пари за Мария, за да има възможност да си отгледа децата. От социалната служба не са предложили никаква помощ и са взели децата.
Бебето и двете по-малките деца са изпратени в приемни семейства – бебето в Асеновград, а двете деца – в Карлово. Двете най-големи деца са били настанени в Комплекс за социални услуги „Княгиня Мария-Луиза".
По-късно и петте деца са осиновени, като връзката с родителите и прекъсната завинаги.
Подобна е съдбата на Румен от "Столипиново", на когото също са отнеми пет деца. Засега те са при приемни семейства, но Румен няма право да ги посещава. Проблемът е, че преди година той се е разделил с жената, родила децата му. Двамата обаче никога не са имали брак, а след като се скарали, жената заминава и изоставя децата. Румен не е припознал децата като свои и съответно няма законни права над тях.
Той работи и получава над 1500 лева заплата. Готов е да се грижи за децата си и много иска да си ги върне. От социалната служба са му дали адреса на приемните родители, но са го предупредили да не ги безпокои.
Румен е готов да заведе дело за бащинството си, но се притеснява, че междувременно децата може да бъдат осиновени и той да изгуби напълно връзка с тях.
