Щом той цепи секундата в колко идвате, отивате си, излизате в почивка, се налага малко мимикрия
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Понеделник, 9,05 часа. Или петък, 17,55 часа. Шефът изгрява в офиса, където в този момент подчинените му трябва прилежно да се трудят. Оглежда се внимателно и небрежно пита "Филипов къде е". Колегите смотолевят нещо от сорта на "Всеки момент ще дойде" или "Преди секунди си тръгна". Запитан може ли някой друг да му помогне вместо липсващия Филипов, началникът отговаря "А-а, не, точно той ми трябваше".
Колективът си знае, че ако го нямаше Петров, точно той щеше да е нужен на боса. Това си му е навик - минути след началото на работния ден или минути преди края му да мине да провери наличния състав. Той е шеф "хронометър", цепи секундата на две.
Човекът е от онези, които вярват, че щом има присъствено време, то трябва да се спазва желязно. Изглежда дребнаво, но си е педант и следва правилата. Ще се наложи или да ги следвате и вие, или да му кажете "Не" и да се договорите за по-гъвкаво работно време, щом това не пречи да си изпълнявате задълженията.
Гъвкаво работно време има в много компании, не е нещо невиждано и нечувано. Но и в много компании е обратното - служителите се "чекират" с електронна карта, като идват и си тръгват. Така че трябва много добре да прецените дали вашата "революция" ще мине във фирмата и дали е подходяща за вашата длъжностна характеристика. Защото, ако имате приемни часове, клиентите не са длъжни да ви чакат, нали.
Още по-важното е да прецените какъв е шефът ви. Щом е тип "хронометър", най-вероятно и смята, че колкото повече работите, толкова повече произвеждате. Значи ще реши, че с т.нар. "гъвкавост" искате да се размотавате. Колко и способни да сте, колкото и успехи да сте постигнали, може би е по-добре да не опитвате да променяте правилата, а да пристигате и да си тръгвате в определения час.
Точността по принцип е качество, което се цени в деловите отношения. Никой мениджър не обича служителите да закъсняват нито за работа, нито с работата. При шеф педант обаче е абсолютно сигурно, че той прави от точността доста всеобхватни изводи за вас като личност и професионалист. Смята закъсненията за признак, че ви липсват умения да си организирате времето и че не преливате от ентусиазъм да работите.
Но с шеф "хронометър" има и друг проблем. Как например да го убедите, че ако в работно време не ви намери на бюрото, това не означава, че бягате от задълженията си. Напротив, искате по-добре да ги изпълните, след като излезете да си почините 15 минути. Според вас продуктивност значи не да работите много, а ефективно.
Може да му разкажете за научните изследвания, че една - обикновено обедна - почивка на ден не е достатъчна. Редовните кратки паузи повишават производителността. Затова, ако тъкмо тя е приоритет за мениджъра, не бива да дебне подчинените си с хронометър, а да определи какви крайни резултати изисква и да ги остави сами да решават как да разпределят часовете в офиса.
"Въпросът не е колко почивки на ден имат право да правят служителите, а колко време могат да се концентрират, преди да си вземат почивка", посочва Боб Позен, автор на книгата "Екстремна продуктивност".
Причините за това са в личностните особености. Различните хора са максимално ефективни в различни часове на деня. Продължителността на способността за висока концентрация също е индивидуална.
"Повечето хора, след като работят час и половина и после си починат 15 минути, помагат на мозъка да консолидира информацията и да я запази по-добре", обяснява Боб Позен данните от експериментите си.
Според друго проучване, направено със софтуер за проследяване на времето и производителността, най-ефективни са 52 минути работа и после 17 минути почивка.
"Най-добре ще ви освежи излизане от офиса да се поразтъпчете на чист въздух. Но ако не можете да се разхождате навън, пийте кафе и поговорете с приятни колеги", препоръчва Тара Суорт, невролог и треньор по лидерство.
Началникът "хронометър" може би няма да разбере научно обоснованите ви мотиви да си вземате малка почивка на всеки час и половина работа. Е, тогава се налага да се спасявате с мимикрия.
За мимикрия сте учили по биология в училище. Това е онази способност на животните да се променят, за да се слеят с околната среда и да не ги забележат враговете. Та и вие така.
Останете си на бюрото, но превключете.
Заемете се с нещо, което е различно от основната ви работа и ви носи допълнителна енергия, съветва Лора Вандеркам, експерт по управление на времето. Например свършете приятна служебна задача - обадете се на колега или партньор, когото харесвате, прочетете интересен документ, който не изисква голяма концентрация, прегледайте си пощата. Превключването ще позволи после отново да се съсредоточите.
Шефът ви е "хронометър", но вие имате отговорност първо пред себе си. А тя е да си правите междучасия според индивидуалните си способности за продуктивност, така че максимално добре да си изпълнявате задълженията.
От това зависи кариерата ви. И колкото по-добре се организирате, толкова по-голяма е вероятността да се измъкнете от този шеф и да отидете да работи с някого, за когото има по-съществени показатели за качествата на служителите от цепенето на секундата работно време.
--- Когато не е сух педант, а иска страхопочитание
Шефът, който обикаля офиса и гледа дали някой не е мръднал от бюрото си в непозволено време, може да е педант, който фанатично държи на правилата, но по-вероятно е от друг, по-неприятен тип.
Типът "хронометър" сред мениджърите се среща все по-рядко. Повечето са ориентирани към крайните резултати, които постига всеки от подчинените им, а не контролират всяка секунда от времето им. Отлично знаят, че служителят може да седи на бюрото си и да изглежда свръхзает, а всъщност да не работи.
Началникът може да се преструва на "хронометър" по съвсем различна причина - за да вдъхва страхопочитание на подчинените си. Те трябва да знаят, че ги гледа и контролира непрекъснато.
Следователно не бива да си позволяват нищо непозволено, защото той вижда и ще ги накаже. Дори да закъснеят 5 минути или да си тръгнат 5 минути по-рано не бива, без да му поискат разрешение.
За разлика от педанта, който искрено вярва, че системата се крепи върху желязно спазване на правилата, другият тип шеф иска да използва правилата, за да черпи лична власт.
От служителя Филипов, който го моли да излезе днес половин час по-рано заради родителска среща, той получава удоволствие и потвърждение за високата си позиция. Той не може да тръгне нанякъде само като каже на колегите си. Трябва непременно да попита него "Разрешавате ли". Трябва да съзнава кой тук е главният.
Специалистите по кариерно развитие съветват да не си правите експерименти с такъв шеф. Научете наизуст длъжностната си харектеристика и всякакви други корпоративни документи, които трябва да следвате. И плътно ги следвайте, буква по буква. Но никога не забравяйте да демонстрирате респект на началника си. Колкото и добри професионалисти да сте, каквито и успехи да постигате, ще сте му трън в очите, ако не показвате страхопочитание, като му искате разрешение за всяко отклонение от работното време.
Представете си го като госпожата в първи клас. Не може да станете посред час и да излезете, колкото и да ви се пишка. Трябва да вдигнете ръка и да кажете "Моля, госпожо, може ли да изляза".
Не правете никакви опити да преговаряте за гъвкаво работно време, хоум офис, т.е. работа от вкъщи, и т.н. Този човек ги мрази, защото живото наблюдение върху подчинените му 8 часа 5 дни в седмицата, техният страх да не сбъркат нещо, хранят самочувствието му.
От такъв шеф трябва да се опитате бързо да се измъкнете. Но докато не сте успели, спазвайте правилата му и бъдете служител "хронометър", който цепи секундата на две.
Е, намерете си и начини за мимикрия, докато седите на бюрото си, разбира се.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
5 безполезни нагласи и 5 фини настройки на ума, които водят към успеха
"Няма връзка с този номер" - отпуската отпуска, ако дава непознати усещания
Какво е предотпускарски синдром и как да го избегнете
"Войната за отпуската" трябва да завърши с поне 10 работни дни
4 минути закъснение - какво пък толкоз се сърди някой? Може да е вродено, но как се преодолява
Гордост и горделивост - разликата определя успеха в кариерата. А скромността вреди
Самопредлагате се? Не е срамно, а води към успех, като го направите по 3 умни начина
Как да се справите с колега критикар
Грешите името на събеседника си?! Голям фал. Трикове да запомняте
7 техники да плените непознати колеги
5 фрази, които никога да не казвате пред шефа
Слушането като духовно гостоприемство е трамплин за успех. Упражнения да го научите