Кабинетът даде половин милион лева за вота и интронизацията
Кои ще са тримата претенденти за патриаршеския престол на Българската православна църква - този избор започва днес в Синодалната палата в София. Според процедурата на заседанието 14-те митрополити тайно ще гласуват кои трима измежду тях ще бъдат кандидатите пред Патриаршеския избирателен църковен събор на 30 юни.
С най-големи шансове имената им да бъдат поставени на гласуване днес са Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Не са изключени обаче и изненадващи обрати предвид динамичната ситуация в държавата и църквата. На условията - да са навършили 50 години и да са управлявали епархии като митрополити поне 5 години - отговарят още шестима членове на синода. Това са митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският митрополит Игнатий, Русенският митрополит Наум, Врачанският митрополит Григорий, който в момента е наместник-председател на Светия синод след кончината на патриарх Неофит, и Видинският митрополит Даниил.
Макар че Пловдивският митрополит Николай неведнъж заяви, че не желае да участва в избора и няма да приеме да бъде предложен за патриарх, това не отменя правото той да бъде сред обсъжданите имена. Причината е, че Уставът на БПЦ не предвижда процедура по отвод и тъй като дадените обети в църквата са свързани и с послушание, ако името му бъде предложено, то митрополит Николай няма какво да направи.
Така през 2013 г. синодът не взе предвид направените отводи и съответно имената на всички митрополити, отговарящи на условията, бяха включени в листата за избор. Място в тройката се осигурява с мнозинство от две трети от гласовете в синода. Това значи, че ако някой от владиците привлече 10 гласа, това автоматично му гарантира участие в късата листа за избор на патриарх. При предишното подобно гласуване след смъртта на патриарх Максим обаче бе определено, че и 9 гласа може да се смятат за две трети от гласовете. С толкова тогавашният Русенски митрополит Неофит си осигури място в тройката.
В случай че при вота днес двама от владиците получат равен брой гласове, тогава гласоподаването се повтаря само за тях двамата, докато един от тях не вземе повече от половината от гласовете в синода. Това е записано в една от алинеите на чл. 45 от Устава на БПЦ в частта за избор на български патриарх. Не е изключено синодалното заседание да продължи и по-дълго, а дори да бъде удължено и в утрешния ден. Така се случи през 2013 г., когато имаше повече от 25 прегласувания в рамките на два дни, докато бяха избрани тримата кандидати.
Уставът на БПЦ изисква имената на кандидатите за бялото було да са ясни най-малко седем дни преди патриаршеския избирателен църковен събор и затова колкото и да се проточи днешното гласуване, крайният срок за определянето на трите имена е в полунощ преди настъпването на неделния ден.
Междувременно Министерският съвет отпусна близо половин милион лева на Българската православна църква за покриване на разходите по организацията и провеждането на IV Патриаршески избирателен църковен събор на 30 юни и тържествената интронизация на новия Български патриарх и Софийски митрополит.
В избора на нов предстоятел на БПЦ участват всички архиереи на църквата – митрополити и епископи, по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, като от Софийската епархия са десет представители – шестима клирици и четирима миряни, освен това по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, както и по един представител на средните духовни училища. Общо 145 души.